Емблематични въпроси като нахлуването в президентството, липсата на успехи срещу корупцията, върнатите прокурори от Кьовеши - и по тях мълчание.

И от друга страна, Гешев с контравъпроси: как отличаваме „шумни дела“ от тихи, защо няма осъдени - да кажел Лозан Панов, и щом го питат за акции - значи това е политически дебат...

В подобен дух днес стана схватка по време на представянето на годишния анализ на Прокуратурата във ВСС.

„През изминалата 2020 г. мога да отчета дейността на прокуратурата като успешна и особено положително е, че това - не само за прокуратурата, а и за цялата съдебна система, се случи в условията на пандемия.“

Така главният прокурор Иван Гешев накраткото обобщи т.нар. доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи. Анализът, естествено, касае първата му година на поста - 2020-а, и днес бе представен пред ВСС, където са и другите анализи  - на ВКС, ВАС и Инспектората.

От думите на главния прокурор, който „прелетя“ над числата с бодър тон, се видяха отлични постижения - прокурорите са работили по над 286 589 преписки и 198 103 досъдебни производства.

Разследването по 100 508 от тях е приключено, като по 99 хиляди (около 64 %) това е станало в законния срок. Над 65 % от тези досъдебни производства са решени в срок до 8 месеца.

Внесени в съда са над 27 000 прокурорски акта, а предложенията за споразумения са 31,8 процента (във възлови органи като Спецпрокуратурата обаче този дял е 50 на сто - б.р.). Предложенията за преобразуване на вината в административно наказание са били 17 на сто.

Около 30 хиляди лица са предадени на съд.

Гешев отчете спад на върнатите от съда дела - те са 832 броя, или с 8 % по-малко от 2019 и с 18 % по-малко от 2018-а.

Както е известно, от години делът на признатите за виновни от всички обвинени в България е огромен:

Делът на оправданите през годината намалява още повече - те са били 2% през миналата година, при 2,5 на сто през предната и 2,7 по-предната. Съответно от всички дела осъдените или санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт са 98 %. Приведените в изпълнение наказания са над 98,5 %.

Но държавното обвинение не се е самозабравило от успехите:

„Въпреки много добрите резултати в Прокуратурата на Република България продължава и периодично се извършва анализ на причинте на връщането на делата“, каза днес Гешев.

Главният прокурор коментира и дела на осъдените така:

„Мисля, че по този показател сме, ако не рекордьор, то на челните места в ЕС“.

Тъй като темата със закриването на Спецпрокуратурата е актуална, той отчете успехи там, както и че е увеличен делът на внесените актове по дела с обществен интерес - 33,9 %.

Гешев отчете още отличното място, което българските прокурори имали в международното сътрудничество, където е „много висока активността и ефикасността“, издадени са 981 европейски заповеди за разследване и са изпълнени 843.

Издадени са над 200 европесйки заповеди за арест (между другото, неотдавна СЕС в Люксембург се произнесе по български казус, че европейска заповед за арест, издадена на база прокурорско искане, без съдебен контрол, не е законна - б.р.). А колегите от ЕС хвалели участието на нашите обвинители в Евроджъст.

Гешев изтъкна още сред успехите окрупняването на 38 районни прокуратури в края на 2020 г. и най-вече - постоянно повтаряните от него успехи в конвенционалната (тоест - битовата) престъпност.

Той каза, че се е „осъществило оптимално взаимодействие межуду Прокуратурата и МВР“ по отношение на битовите кражби, грабежи и пр. (Въпреки че е общоизвестно - включително по признанията на самото МВР - че миналата година битовата престъпност статистически буквално се срина и защото в големи периоди от време страната на практика бе „заключена“ - б.р.)

Гешев, който иначе заяви, че никога не се меси във вътрешното убеждение на прокурорите, спомена и че през миналата година е извършена „засилена методическа и организационна помощ на наблюдаващите прокурори по досъдебни производства за управление на отпадъци“ (очевидно имайки предвид делото „Бобокови€ - б.р.).

Гешев се похвали още, че има създадено структурно звено във ВКП във връзка с учредяването на Европейската прокуратура, но пропусна да маркира факта с огромния брой върнати предложения за българки делегирани прокурори - 6 от 10.

Очаквано се намесиха Атанаска Дишева и Лозан Панов. Първата се поинтересува най-вече от надзора за законност на административната прокуратура и дори попита - по колко от сигналите след възложени административни проверки са се самосезирали прокурорите с евентуални данни за престъпления.

Гешев не ѝ отговори, а каза, че на страница еди-коя си от доклада има общия брой самосезирания. Тази статиситика не се разделяла на подтеми - и това било според дългогодишните правила на Прокуратурата.

Очаквано стана схватка с Лозан Панов, когато той взе думата. Председателят на ВКС отбеляза, че „изобщо не е отбелязано това, което се случи и което генерира толкова много социална енергия в обществото“.

„Нищо не е казано за тези шумни акции в президентството?

Това са важни въпроси, свързани с начина, по който се презентират акциите, извършвани от прокуратурата - и след това какво се случва с тези акции?“

Той поде и друга тема - използването на СРС-та в изявления на прокуратурата и „дали то е достатъчно законово обосновано“.

И още:

„Разследването по висшите етажи на властта - как то се осъществява, как това се случва? Организираната престъпност - всичко това, което без съмнение вълнува не само нас като членове на ВСС, а и обществото“.

Той посочи, че „без съмнение знаем кой е органът“, който трябва да пребори корупцията - явно визирайки Спецпрокуратурата, и че вместо това имаме „мълчание на главния прокурор, който казва, че това е намеса в независимата съдебна власт“.

Панов обобщи:

„Тези въпроси бяха емблематични за м.г. и се отразиха върху доверието в съдебната власт“.

Гешев очаквано реагира остро, че „... той иска да проведем явно политически дебат в рамките на ВСС“.

А пък мястото за политически дебати е в НС. И сведе на опонента си законова справка:

„Само ще ви напомя две неща, които би трябвало да са ви ясни – след т нар. конституционна реформа от 2016 г. и приетите изменения в ЗСВ след 2016 г. главният прокурор е ръководител на административните ръководители, не на отделните прокурори. По същия начин, г-н Панов, аз съм един амнистративен ръководител - като вас и като г-н Чолаков.

Не съм го правил никога - да въздействам върху вътрешното убеждение на всеки един прокурор.“

Затова и се оказа - че какви ще бъдат резултатите от акциите, ще зависи от съда. И дори за това трябвало да бъде питан Панов, защото „вие сте шеф на съда, аз съм шеф на прокуратурата“. А това, че доста съдилища са отменили арестите по президентската акция, пък е проблем на МВР, защото то ги е извършвало по Закона за МВР.

(Въпреки че на това Панов напомни, че структурата на прокуратурата с единоначален ръководител е напълно различна от тази на съда - б.р.).

Гешев каза и нещо друг забележително:

„Прокуратурата дължи действия - тя не дължи резултат“.

Той видимо се подигра на питащия:

„Шумни, не знам какво имате предвид – кое е шумно, кое е тихо... Не знам тази квалификация на кои текстове от закона почива“.

Панов каза:

„Не получих отговори, които очевидно няма да бъдат дадени. Специално в президенството ние видяхме органи, които са на подчинение на прокуратурата - Бюрото за защита на свидетели“.