Пиша това днес, защото вчера не ми останаха сили. Много история ми се събра за един ден.

Първо – още отзарана Бойко Борисов и Сергей Станишев бяха заедно при Жозеф Дол и в съгласие по “Южен поток”. Борисов поканил Станишев да се присъедини и той охотно приел. Политическа фантастика в шокови дози в 9 часа сутринта.

Второ – скоро България ще изнася природен газ от находищата си в Черно море и няма да зависи от Русия, обещава министър-председателят. За миг се видях целия в бяло като газов шейх на брега край родния ми Бургас. Имам домашна помощница и шофьор – и двамата руснаци, избягали от Путин. Помагам им с връзки да си уредят българско гражданство. Понеже ни свързва историческа дружба – от векове, за векове.

Трето – в Европейската комисия ме чака любвеобилен Юнкер, който бълва солидарност и подкрепа на дълги откоси: Обичам България, обичам Бойко Борисов, с него ме свързват старо приятелство и братство. Не сте сами срещу Русия. Няма да ѝ позволя да ви изнудва. България не е малка страна. Тя е велика нация. Пускам ви еврофондовете. Спирам ви наблюдението. И сте готови за Шенген. Това, ако не е “голям шлем”, Борисов да се преименува Гоце.

Четвърто – помолен да коментира горното, Борисов казва на репортерите: Коментирайте го вие. Аз съм скромен и с ниско самочувствие. Тук вече спирам да вярвам на ушите си.

Пето - министърът на правосъдието, който е в Брюксел за съвет с европейските си колеги, хвали главния прокурор заради плана му за реформа. Главният прокурор също е в Брюксел да представи плана си на Европейската комисия. Той има намерение да направи магистратите пряко избираеми и отчетни и е готов сам да се отчита пред Народното събрание и Висшия съдебен съвет по делата за корупция и срещу магистрати.

Шесто - левият председател на Европейския парламент Мартин Шулц изразява подкрепа на дясното българско правителство. Не казва нищо за крайнодесните елементи в неговото мнозинство. Забравил е нападките заради ролята им в подкрепата на бившето ляво правителство, скроено от приятеля му Станишев. Оказва се че неприятелят на Станишев Ивайло Калфин е също приятел на Шулц.

Откъде толкова берекет (както казва Вежди Рашидов) в един ден?

Тъй като нямам достоверни обяснения, се налага да правя хипотези (както казва Лютви Местан).

Първо – в българската политическа класа се появяват признаци на здравословен страх от нейния народ и от Европа. Той я тласка към смислено, конструктивно поведение. Обратното би означавало нови избори, които никой не иска. Това дава шансове на правителството да просъществува и да изпълни намеренията си.

Второ – Борисов е в женски ръце – на Румяна Бъчварова, Меглена Кунева и Кристалина Георгиева. Те му влияят положително. Предстои да видим, дали това е временно, или е необратим процес. И още – най-близо в ГЕРБ до министър-председателя вече е Томислав Дончев, а не Цветан Цветанов.

Трето – България вече тежи повече в европейските институции, най-вече в Комисията. Нейният председател не си пише изявленията сам. Пишат му ги. Знам кой, но няма да ви кажа. Защото има още да пише.

Четвърто – заради “Южен поток”, България става важна за Европа както през кризата в Косово. Да не забравяме, че поведението на страната ни през тази криза й гарантира европейското членство. Сега Путин се опитва да противопостави България на ЕС, обвинявайки го, че той ѝ извил ръцете да се откаже от изгоден за нея енергиен проект, опитвайки се да я унижи със забележката, че е останала без суверенитет. При сегашното противопоставяне с Русия в Брюксел не искат Троянски кон на Балканите. България не може да е вечно нарочената и губещата. Тя трябва да бъде възнаградена за лоялността към съюза, в който членува. Той ѝ дължи солидарност, защото тя прави жертва заради неговото единство.

-----

Този и други материали от същия автор можете да прочетете ТУК.