На първо място, нещо спешно: ако някой е поствал снимки на Хитлер и се е възторгвал от Третия Райх, той просто не може да бъде назначен в правителството или на каквато и да било политически представителна длъжност. Крипто-нацистите са отвъд чертата на допустимото. 

Оттук нататък могат да започнат по-теоретични разсъждения за смисъла от коалиционното управление и границите на възможните компромиси. Този текст предлага набор от дефиниции и класификации с надеждата да внесе някаква яснота по отношение на тези чуждици и понятия.

Компромис: Отстъпване от предварително заявени позиции и ценности, за да се постигне съгласие с други хора.
Компромисите биват допустими и недопустими, оправдани и неоправдани. 

Недопустим компромис: Когато се отстъпва от позиции и ценности, ключово важни от гледна точка на (политическия) морал и професионалната етика. С такъв тип компромиси човек изпада или от дадена нравствена, или от професионална общност. По същия начин стоят нещата и с политическите партии и коалиции. Управляващите бяха на път да се дискредитират с евентуалното отстраняване на Исмаилов, но успяха да избегнат падението. Сега, обаче, се готвят да го сторят с премахването на новините на турски от централната телевизия. Ясно е, че този ход е смислен единствено от призмата на символната политика на идентичността: да се покаже на българските турци, че езикът им не е достоен за БНТ1, пък било то и за десет минути на ден в най-заспалата част на деня. Кому е нужно това? Допустимо ли е в една съвременна демокрация хората да се отнасят помежду си с такъв тип показни самоналагания, каквито могат да се срещнат в африкански племена и патриархални комуни? Новините по БНТ1 не са нищо повече от знак на уважение към дадена общност. Свалянето им е зачертаването на този знак. Просто е за разбиране и не позволява да се шикалкави по въпроса: той поставя ясна черта, която не може да се преминава.

Назначаването на крипто-нацисти е проблем от същия характер. Да, не е добре да се лепят етикети на хора, без те да се познават лично. Възможно е въпросният господин – за когото изтече информация в медиите - да е поствал снимки на Хитлер инцидентно и да се е възторгвал от Третия Райх в моменти, за които сега да съжалява. Но когато някой предлага такъв човек за висок публичен пост, трябва да е абсолютно сигурно, че кандидатът е изживял нужната еволюция, че е отхвърлил проблематичните си възгледи. При липсата на подобна информация, кандидатурата е неприемлива. 

ПФ като цяло влязоха в много силна серия на кандидатури и ходове, които могат да бъдат класифицирани като водещи до недопустими компромиси.

Слави Бинев не е нацист, а е каратист и архонт. Проблемът с него е, обаче, че от професионална гледна точка няма допирни точки с културата и нейното менажиране, а е предложен да ръководи точно комисия по култура и медии. Опитът му като собственик на чалготеки и музикални клубове не му е плюс, нито пък конфликтите му с публичните медии по повод на това, че не е бил „достатъчно отразяван“. Заемането от подобни хора на отговорни позиции дискредитира институциите в професионално отношение. Но все пак в случая „Бинев“ има няколко смекчаващи „вината“ обстоятелства, които не могат да не бъдат отчетени. На първо място, парламентаристите не трябва да са задължително експерти: Бинев може да е „представителен“ за хората и без да е особен специалист в дадена област. На второ място, комисиите в парламента са колективни органи и ролята на председателя не е решаваща. Трето – и най-важно – хората носят крайната отговорност за депутатите, които изпращат в НС. Ако се окаже, че много от тези депутати не стават за нито една комисия, вината не е основно на депутатите. Като се гласува трябва да се мисли! В този смисъл, случаят „Бинев“ е граничен и по-сложен от останалите, което не отменя правото на гилдиите на хората на културата да се чувстват обидени и гневни. 

Коалициите могат да стъпват само на допустими компромиси. Когато започнат да преминават чертите на допустимото, те се делегитимират. Настоящата управляваща коалиция, заради поведението на ПФ, е доста често на ръба, а като че ли с новините на турски се готви да отиде отвъд него. ГЕРБ и РБ са длъжни съвместно да водят разговорите с ПФ по подобни поводи. Комично и безотговорно е да се прехвърля на РБ горещият картоф – ПФ - с твърдението "вие ги искахте в коалицията". Все едно ГЕРБ са имали други опции и заради РБ са се съгласили за ПФ. Кои бяха тези други опции, освен правителство, зависимо от ДПС? Затова ГЕРБ да не се прави на арбитър в някакъв измислен спор между РБ и ПФ: спорът е между ПФ и здравия разум, и политическия морал, а при такъв спор място за арбитраж няма.   

ПФ, от своя страна, сигурно осъзнава, че част от неговите ходове и номинации играят една единствена функция - хората в един момент да си кажат: по-добре ДПС, отколкото налудни политически формации. Ако това е целта, ПФ доста успешно се справят засега.

Оправдан и неоправдан компромис: Оправданият компромис е такъв допустим компромис, при който съгласяващите се постигат високи цели, които не биха били постигнати без съответното отстъпление от първоначално заявени позиции.
Коалицията от четири много различни партии е сложна конструкция, при която всички от участниците трябва да се откажат от поне някои от своите цели и позиции. Идеята да се постигнат други цели – добро управление, реформи – които да оправдаят тези компромиси. 

Как стоят нещата на този фронт?
Миналия петък беше съобщено, че РБ е договорил с ПФ подкрепа за комисия „Кой“ за сметка на свалянето на новините на турски. Да, такава комисия е безспорно необходима, но оправданият компромис на първо място трябва да е допустим. Този не е, както стана дума по-горе, затова трябва да се опитат още разговори, в които и ГЕРБ да вземе активно участие. Комисия, която да обследва корпоративно-медиийните зависимости в страната е от ключова важност и тя е една от политиките, които биха оправдали оставането на настоящата коалиция на власт. Други такива политики и реформи са следните:

- Ясна позиция по „Южен поток“. Дотук новото управление издържа теста и устоява на натиска от Русия, който само ще се засилва. Проевропейско правителство в настоящата ситуация е задължително за България. Всяко ново вживяване в ролята на Троянски кон би било пагубно за дългосрочните шансове на страната;

- Съдебна реформа. Както стана ясно, и прокуратурата, и съдът са в окаяно положение. С прокуратурата проблемът е, че има сериозни съмнения, че се използва за разправа с политически и бизнес конкуренти, както и като чадър за „свои“. („Какви съмнения“ би казал някой посланик, който не го е страх от саморазправа – „направо си е сигурно“.) Подобна сигурност вече беше заявена и по отношение на корупцията в съда. Трябва ясно да се каже, че докато общественият фокус е върху прокуратурата от известно време, голямата корупция си е в гражданските съдилища, защото споровете за най-много пари са там. Случайно разпределение неслучайно няма;

- Здравната реформа има енергичен и дори харизматичен патрон под формата на доктор Москов. Освен енергия ще е хубаво и да има яснота за посоката, обаче, както и известна умереност в определени изказвания. По случая със Спешната помощ, министърът е прав да иска бързи мерки за защита на докторите, но спирането на линейките за гетата не може да бъде подобна мярка – тя нарушава базови права на хората;

- КТБ и стабилността на банките. Нека да не се лъжем – историята с КТБ е огромен стрес за цялата страна. Първо е важно ситуацията да се успокои като се възвърне доверието в банковата система като цяло на предкризисните му нива. Не по-малко важно е да не се замитат и следите на случилото се. Безобразие е, че Цветан Василев още се разхожда из Белград, а не е в страната да отговаря за фалита. Перверзия би било, ако Делян Пеевски – дългогодишен близък съратник на въпросния господин – продължава да се държи като ни лук ял, ни лук мирисал, та дори да иска сам да дава решения на проблема с проектозакони и пр. Една комисия „Кой“, която да се разпростре и върху този казус е ключово необходима. За тази комисия е нужна политическата воля на новото мнозинство и най-вече на ГЕРБ. Ако тази комисия зависи от ДПС и самия Пеевски – по-добре да не ни занимават с многострадални геновеви.

Това са някои от най-важните измерения – политики и реформи, които биха направили от настоящата коалиция не само допустим (какъвто тя като цяло е), но и оправдан компромис. Други такива реформи се очакват в образованието, администрацията, електронното правителство и пр., и пр. За всичко това се иска много работа както и натиск, и подкрепа от гражданите. 2013 г. показа, че оставен сам на себе си, политическият фермент на обществото е егоистичен, безотговорен и направо крадлив.

За съжаление, гражданската отговорност не се снема с гласоподаването – необходими са почти целогодишни усилия. Тези усилия трябва да са не само критични, а да насърчават и доброто, където го има. Аристотел, който е казал повечето от важните неща за политиката, е настоявал върху ценността на мярата. Близо сме до Атина – да опитаме да сме повече аристотелианци и по-малко балканци в политически план. А ако някой патриот се затюхка, че ще загубим идентичността си, да не се притеснява - тя е неизкоренима. 

Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от автора може да прочетете ТУК.