Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов цитира статистика, според която 4 от 5 нападения над екипи на Спешната помощ са в цигански махали. С риск да обидя привържениците на теорията за „циганската престъпност“, която била нещо различно от престъпността въобще, твърдя, че проблемът не е в етноса или в цвета на кожата, а в гетото. Хиляди (десетки хиляди в Пловдив и в Пазарджик) хора, събрани на малка територия, живеещи в мръсотия и безредие, неграмотни и безработни, обвързани с родови вражди и наслоения, зарязани от полицията, но за сметка на това подчинени от „лидера“ - това е гетото. Трудно вирее нещо там, още по-трудно се излиза от там. Познавам много образовани и работещи цигани и общото между всички тях е едно - или не са израсли в гетото, или отдавна са го напуснали.

Нито призивите за твърда ръка, лишаване от здравни услуги, спиране на помощите, „нека сами си помогнат“ и т. н., нито примирението с „дребната престъпност“ в гетата, „там просто си е така“ и „да се оправят“ могат да подобрят нещо. И в единия, и в другия случай гетото продължава да расте – и като размер, и като дълбочина. В която потъват все повече и повече хора, които няма никога да се превърнат в това, което наричаме „нормални граждани“.

Това е проблем, който засяга абсолютно всички и за чието решение е крайно време да започнем да говорим. Не да спорим кой е по-виновен – отказващите да се интегрират или отказващите да интегрират, а да търсим решение на задълбочаващия се проблем, който тиктака все по-учестено.

Вероятно не е по силите на един човек да знае най-верния път за излизане от ситуацията, но пък е достатъчно видно, че някои от извървените или предлагани стъпки са в грешна посока.

Команда: Напусни

Тези дни много пъти ще чуваме израза „държавата е напуснала гетата“. Зад образното заглавие обаче има много конкретика. Години наред общинските и държавни власти предпочитат да напуснат гетата, вместо да потърсят начин да поддържат и там установения в България ред. Преживяното от лекарите е най-фрапантно като пример – все пак тези хора отиват, за да носят здраве, а си тръгват без него. Много преди тях обаче чиновници от различни институции взеха крайното решение и спряха изобщо да забелязват тези квартали. Чуваме за незаконно строителство, само когато общината се заинтересува от някой конкретен парцел, а той се окаже гъсто населен. И то много по-рано. Когато всяка незаконна ограда получава веднага санкция, няма как да се образуват цели незаконно построени махали, чиито жители на всичкото отгоре получават понякога и адресна регистрация.

По същия начин данъчни, здравни инспектори и куп други проверяващи избягват гетата – едни наистина се страхуват за сигурността си, други – за чистотата на обувките си. Така в тези – на практика градове, се развива бизнес, който е далеч от финансов и хигиенен контрол. Кафенета, магазини, пазари... После идва клишето, че масово в гетата не се плащат данъци и осигуровки. А кой плаща нещо, което никой не изисква от него? После идват заразите. Накрая общините се отказват да събират и сметта от всички части на гетото. А какво става в училищата в гетата, кой изобщо отива да преподава там, кой изобщо ги посещава? И защо да имаш нужда от грамотност, когато можеш да продължиш търговията на родителите си без да ти се наложи да прочетеш или подпишеш нито един документ. Защото няма дори кой да те глоби, ако развиваш дейност без необходимите разрешителни.

Местният #Кой

И понеже нито една голяма група хора не може да живее без някакъв ред, тогава на помощ идват т. нар. ромски лидери. Ако искаш да правиш бизнес, питаш лидера. Ако искаш да строиш, молиш лидера. Ако искаш сигурност за семейството и имота си, плащаш на лидера. Не може да очакваме, че когато общините и държавата избягат от гетото, там няма да се настани друга власт. Тя вече отдавна се е настанила. Във всяка махала живее поне по един #Кой, който упражнява всички власти едновременно – определя правилата, обсебва всяка икономическа дейност, накрая контролира и другите.

Идеята общините и държавата да постигат договореност с т. нар. ромски лидери в гетата може да бъде преведена на национално равнище по следния начин: когато пропищим от странните решения и зависимости в съдебната система, правителството да отиде при #Кой и да се договори чуждестранните инвеститори поне да не ги бият.

Договорките с ромските #Кои обаче са най-лесният начин за осигуряване на гласове – обслужване на едно гише. Това подмами през годините различни управляващи, на различни равнища, да предпочитат да търсят съдействието на лидерите, вместо да спазват закона и да водят пряк диалог с хората в гетото. Ако говорят на различни езици, да си назначат в екипа хора от съответното гето. Ако искат да управляват тези квартали, да понаучат кой живее там, а не да сритват проблема все по-настрани и да го крият зад стени. Понякога и буквални.

Така стигнахме дотук и днес всички заедно сме изправени пред цъкащите бомби - без разлика от това дали сме българи или цигани, дали сме толерантни или расисти.