Основните опозиционни партии на Венецуела обявиха във вторник края на тригодишния си бойкот на изборите, организирани от правителството на президента Николас Мадуро. Така те изоставят една от основните тактики в продължителната борба за свалянето на социалиста, като се съгласиха да избират кандидати за губернатори и кметове на предстоящите избори, предава "Вашингтон пост".

Във вторник лидерите на опозиционните движения обявиха, че местните и регионалните избори през ноември вероятно отново ще бъдат фалшифицирани. Според тях обаче явяването им е единственият начин да възродят своята база и демокрацията в южноамериканската нация.

Други обаче приемат този ход като признаване новата реалност във Венецуела, където Мадуро значително засили властта си.

Правителството на Мадуро в продължение на месеци се стреми да подтикне кандидатите от опозицията да се кандидатират, като вижда тяхното участие като ключ за възстановяване на международната си легитимност. Опозиционните представители сега настояват, че участието на изборите би могло да бъде "полезно" и за тях, като по този начин се поставят основите за добро представяне на бъдещи президентски и парламентарни избори.

"Участието на изборите не означава легитимирането им. Това означава, че съществува де факто режим и ние се борим за правата си", заяви във вторник Хенри Рамос Алуп, лидер на една от четирите основни опозиционни партии. "Изчерпваме всички ресурси, за да продължим да водим тази битка."

Няколко източници на "Вашингтон пост", запознати с вътрешната дейност на опозицията, признаха, че решението е дошло отчасти защото редовите членове на опозицията искат да се сложи край на безизходицата, която ги оставя без работа от години. Мнозина не виждат крайната цел на стратегията на опозицията или някакъв реален шанс Хуан Гуайдо, признат от САЩ и повече от 50 други държави като легитимен лидер на Венецуела, някога да поеме властта.

В отговор на съобщението Мадуро заяви по националната телевизия, че "ще седне в креслото си с пуканки, за да гледа как Хуан Гуайдо гласува на 21 ноември. Ще аплодирам, защото успяхме, включихме го отново в демократичния процес."

Гуайдо отговори в Туитър:

"Мадуро, бъди сериозен. Всички знаем, че днес няма условия или гаранции за свободни и честни избори. Тези, които са решили да участват, и тези, които не са, се борят за свободата и демокрацията, за да избегнат трагедията... Ние се борим за условия, при които да се избавим от диктатурата."

Вътрешното влияние на Гуайдо постепенно намалява, а международната му подкрепа, особено в Европа, отслабва. Сега много наблюдатели гледат на ролята му на номинален лидер на опозицията като оспорвана и със срок на годност може би за още няколко месеца. Намерението за участие на изборите през ноември беше изразено малко преди началото на новите разговори в Мексико между властта и опозицията, давайки на Мадуро това, което мнозина смятат за ранна победа на масата за преговори.

Гуайдо отсъстваше, когато други опозиционни лидери обявиха решението на пресконференция в Каракас.

"Мисля, че опозицията е опряна до стената", каза Ръс Дален, управляващ партньор на "Каракас Капитал", базирана във Флорида консултантска фирма, която следи ситуацията във Венецуела. "Не е като Тръмп да изпраща войски и Байдън няма да го направи след това, което се случва в Афганистан. Това не е толкова капитулация, а липса на възможности. Те знаят, че нямат избор, че водят преговори от слаба позиция."

Мадуро изигра многопластова, търпелива игра, премахвайки последната демократично избрана институция в страната - контролираното от опозицията Народно събрание, и я възстанови със съюзници и по-приятелски настроени противници.

Лидерът бе изолиран, но спечели нови съюзници, след като леви партии поеха властта в съседни страни като Перу. Европейската решителност срещу него отслабна, а администрацията на Байдън беше разсеяна от пандемията и евакуацията на Афганистан.

Преди основните опозиционни партии да обявят решението си във вторник, други политически участници, които също се противопоставят на Мадуро, започнаха свои собствени предизборни кампании.

"Това не е знак за капитулация, а за връщане към здравия разум", каза Антонио Екари, опозиционен политик, който не се съобразява с големите партии и се кандидатира за кмет на Каракас. "Това е единственият начин да се формулира мнозинство, което не е доволно от режима."

Критиците, включително опозиционерката Мария Корина Мачадо, определиха решението за прекратяване на бойкота за "кислород" за Мадуро, предоставено в замяна на потенциалните "трохи" при спечелването на няколко местни избори.

"Тези, които попаднаха в капана на ноември, не са истинската опозиция на режима", каза тя по време на публично изявление този месец.

Остават въпроси относно степента, до която изборите във Венецуела биха могли да бъдат свободни и честни. През 2017 г. компанията, която продаде на Венецуела своята система за гласуване, предупреди, че парламентарните избори на страната са манипулирани с най-малко 1 милион гласа. В по-широк план правителството на Мадуро тормози, задържа и рязко ограничава достъпа на медиите до опозиционни кандидати.

Правителството на Венецуела е поканило представители на Организацията на обединените нации, Европейския съюз и базирания в САЩ "Център Картър" да наблюдават изборите през ноември, но обхватът на всяка чуждестранна наблюдателна мисия остава неясен.

Елиът Ейбрамс, специалният представител на президента Доналд Тръмп във Венецуела, заяви, че решението за кандидатстване представлява "реалистичен" подход за опозицията. Широко разпространеното усещане през 2019 г., че Мадуро скоро ще падне, сега се е разсеяло, смята той. Това се дължи на продължаващата подкрепа за Мадуро от чужди сили, включително Русия, Китай и Иран.

Предвид тази реалност, Ейбрамс посочва, че "опозицията гледа на президентските избори през 2024 г. като на момента на потенциална промяна. Така че в този контекст има смисъл да се включим отново в избирателната политика и да започнем да възстановяваме партиите."

Въпреки това, този ход бележи рязко отклонение от предишното убеждение на опозицията, че участието на избори във Венецуела единствено би легитимирало правителството на Мадуро и че би било по-добре да се играе игра с нулев резултат, за да се провокира свалянето му.