Боядисван, цапан, изрисуван, измиван, лъскан, окичен с цветя.

Обругаван и възхваляван. Паметникът на Съветската армия в Княжевската градина е безспорно най-популярният монумент София. 

И най-спорният.

За две поколения, расли и родени в комунизма, той беше символ на могъществото на Червената армия. Аз съм от родените, пели и марширували на „Красная армия всех сильней!“. 

По-старите, бити с тояги в прекия и преносен смисъл от властта, дошла благодарение на тази армия, са плюли тихичко, оглеждайки се, когато минават покрай паметника.

Доколко е разделено обществото заради него е пример куриозният факт, че внукът на героя на Съветския съюз ген. Владимир Заимов – Мартин Заимов, бе арестуван, докато заличаваше надписа от „армия освободителка“ на „армия окупаторка“.

Вчера пак настъпи промяна.

Трайчо Трайков, кметът на общината стопанин, предупреди гражданството да стои надалече от паметника, защото бил опасен.

Да, опасен е, защото разделя. Защото де факто Съветската армия се явява окупатор. Защото заради салфетката на Чърчил СССР се настанява удобно у нас. Едни твърдят, че е за добро. Други плачат при този спомен. 

А има едни, подредени и избити с куршум тила. Великият хирург д-р Станишев регистрира смъртта им, а накрая и той отива ямата. Всичко това под контрола на тази армия.

България обаче вече е различна.

Всеки сам свободно и спокойно може да прочете, да чуе и види всичко за миналото и да си състави мнение по въпроса.

Какво правим обаче сега? Трайчо Трайков заема позата на Пилат Понтийски. Той много добре знае, че общината, на която е кмет, сигурно е 99% за премахването на монумента.  В същото време съобщава, че Областната администрация е задвижила процедура за получаване на 390 хил. лева от държавния бюджет, за да го ремонтира. 

"Бих искал да помоля гражданите и гостите на София, които посещават Княжевската градина, да избягват големия монумент, построен през 1954 г. от обявения за престъпен комунистически режим, в прослава на окупационната армия на СССР ("Паметник на Съветската армия"). Същият се намира в недобро конструктивно състояние."

Трайков помолил общинския строителен контрол към Столичната община да ограничи достъпа и да забрани провеждането на мероприятия от всякакъв вид. 

И припомня как бившият областен управител подкрепял предложението на руското посолство да финансира ремонта срещу получаване на собствеността върху монумента, но то е било отхвърлено поради несъгласие на МВнР.

Монументът обаче няма статут на войнишки паметник и не попада в обсега на договора за приятелски отношения и сътрудничество между Русия и България от 1992 г. Той е построен през 1954 г. със средства на българската държава.

И пак чиновнически бъркотии. През март 2020 г. групата на "Демократична България" внесе доклад в Столичния общински съвет с предложение кметът Йорданка Фандъкова да поиска от държавата преместването на паметника, който е държавна собственост, но е изграден върху 6 дка общинска територия в Княжеската градина. Досега няма действие по въпроса.

Да припомним, че в Чехия кметът на Шести пражки район Ондржей Коларж премахна статуята на съветския маршал Иван Конев, която ще отиде в музея. Този паметник, подобно на нашия, беше силно оспорван. Едните го смятат за „освободител на Прага“, другите - за окупатор и е обвиняван за тежки репресии срещу чешки опозиционери. Участва активно и в потушаването на Унгарската революция през 1956 година.

Също като нашия, и неговият паметник беше многократно заливан с боя. С преместването му в музея кметът Коларж смяташе да реши този спор соломоновски.

Демонтирането на статуята обаче предизвика крайно гневни реакции в Русия. Външният министър нарече решението „възмутително и цинично“, а президентът Путин подписа закон, предвиждащ съдебни наказания за онези, които събарят или увреждат съветски военни паметници.

И, ето, сега ние даваме 390 000 лева за ремонт за нашия.

Съветското и руското влияние в България е огромна тема. И то не в история и документи, а в главите ни.  

През 1999-а, когато президентът Петър Стоянов доведе Клинтън в България, разказа на един прием как се зачервил от срам, когато го развеждал из София. Той ме пита за имената на улиците и аз казвам . тази е „Цар Освободител“, тази „Гурко“, тази „Граф Игнатиев“, тази „Аксаков“. Клинтън питал – ама това не са ли само руснаци?

Нека оставим спора за безспорното. На този паметник мястото му е в музея на соца. Не за друго, а заради уникалните таланти, художници и архитекти, които са го създали. Нямало е как. Паметник или Белене. 

Така че – референдум за Красная армия в Столична голяма община. Глас народен, глас божи.