Романът „Време на смелите“ на Димитър Динев, който беше удостоен с Австрийската награда за книга в понеделник вечерта, беше и най-обширното произведение сред конкурентите със своите 1150 страници, предават австрийски медии и информационната агенция АПА, на които се позовава БТА.

Динев, роден през 1968 г. в България, се установява през 1990 г. в Австрия. Лауреат е на редица литературни отличия в Германия и Австрия за сценариите и книгите си.

Авторът разпозна наградата като насърчение за всички писатели да не губят кураж: „Така се ражда великата литература: Никога не се придържайте към пазара и конвенциите, никога не правете това, което се очаква, а по-скоро разбивайте предразсъдъците. Никога не знаете кога една книга ще си проправи път.“

За 13-те години, в които е работил върху книгата си, Динев признава в интервю за АПА веднага след получаването на наградата: „Винаги съм имал усещането, че в даден момент ще се проваля. Но, подобно на момента на собствената си смърт, човек не може да знае кога това ще настъпи предварително" - затова и е продължил да пише.

Писането на ръка, вместо на компютър, изисква „различен вид дисциплина. Когато пишете на ръка, пишете само пълни изречения. Това е съвсем различен подход. Има и съвсем различна физическа страна“, обясни Динев.

„Просто се страхувах, че един ден няма да мога да разбера неща, които съм написал преди години. Но тогава паметта ми дойде на помощ. А на компютъра няма спомени. И няма също петна от кафе.“

Динев потвърди, че наградата от 20 000 евро е много добре дошла.

„Сумата може да е голяма за културния сектор, но когато погледнете какво дори средният мениджмънт получава за месец работа другаде, тя е доста скромна. Но ние, писателите, сме свикнали да живеем на ръба. За мен парите означават две години, в които мога да се отпусна, в които не е нужно да мисля за наем или за изкарване на прехраната. Това означава много за мен“, коментира Динев.

Припомнянето на много събития от близкото минало на България е било болезнено, но необходимо за Динев, докато е пишел: „Паметта е нашата основа. Чрез паметта миналото оживява; в противен случай то нямаше да има никаква стойност. Без памет не си човек. Без памет няма изкупление.“

Авторът каза още, че силно се надява книгата му да служи и като паметник на жертвите на националсоциализма и комунизма. „Едно от най-дълбоките ми желания беше тези хора да не бъдат забравени“, допълни още писателят, цитиран от АПА.