„Демокрацията не е просто тук, за нея се работи всеки ден“, заяви днес канцлерката на Германия Ангела Меркел в Хале, където тази година се провеждат празненнствата по случай 31 години от обединението.

„Не се разбира от само себе си, че живеем в демокрация. Понякога с лекота пренебрегваме сериозни проблеми като разпространението на фалшиви новини, омраза, атаките срещу журналисти“, посочи още тя. 

Канцлерката предупреди и че обществото се радикализира все повече и зачестяват атаките срещу политици или общински служители – полицаи, пожарникари, спасители. „Не забравяйте, че вербалните атаки твърд елесно  ибързо прерастват във физически“, добави тя.

Меркел припомни и за смелостта на хилядите граждани на ГДР по време на мирната революция през 1989-1990 година. Не бива да забравяме, че изходът от нея можеше и да е различен, каза още канцлерката. Тя почете и демократичните движения в цяла Източна Европа от този период, благодарение на които се стигна до обединението на Германия.

ГДР и ФРГ се обединиха на 3 октомври 1990 година. Въпреки инвестициите от милиарди евро в изостаналата икономика и инфраструктура на Източна Германия двете части на страната все още нямат напълно изравнен стандарт. Разликите в доходите и пенсиите в Източна и Западна Германия все още са значителни. 

Според статистиката дори и през 2019 година в провинциите на бившата ГДР заетите на пълен работен ден все още получава с една четвърт по-малко от свои колеги, извършващи същия труд в западните провинции.

Нивото на пенсиите също е различно и ще бъде изравнено едва през 2024 година.

Политически също има големи разделения между двете части. Това последно се видя и на изборите на 26 септември. Радикалната и популистка „Алтернатива за Германия“, продължава да е най-силната партия в някои източни провинции като Тюрингия и Саксония, докато в западнит епровинции падна под 10%. 

Защо 31 години по-късно икономическите разлики не могат да се преодолеят? Според специалисти икономиката на ГДР е толкова срината, че рано или късно е щяло да се стигне до разпад на страната.

Според архиви, публикувани наскоро, партийното ръководство на ГДР осъзнава размера на фалита и обмисля дори да отвори границите си със Западна Германия, ако успее да изтъргува тая стъпка срещу милиарден кредит.

Но гражданите изпреварват плановете на режима и щурмуват стената в Берлин на 10 ноември 1989 година.  

Само година по-рано на събрание на политбюро Ерих Хонекер казва: „Трябва всячески да спрем разпада.“ Подкрепя го икономическият секретар Гюнтер Митаг: „Така, както вървят нещата сега, ще катастрофираме!“

Както е типично за края на застоя обаче партийните съвещания с размисли как да се излезе от кризата продължават повече от година, без да се взимат каквито и да било мерки. Налага се някой да поеме отговорността за този крах и да се направят драстични съкращения на разходите във всички държавни органи, включително и в армията и полицията. Обсъжда се и намаляване на бюджета на Щази.

Всъщност Щази вижда накъде отиват нещата доста по-рано. 43 анализа за икономическия срив на ГДР са изготвени в периода 1987-1988 г. и всички те са предадени по надлежен ред към ръководството на партията. Кой обаче ги е получил и не ги е прочел или е предпочел да не запознава останалите по веригата с тях и до ден днешен не е ясно.

Също така в черна дупка потъват още 400 съобщения на Щази за предстоящи икономически проблеми.

В крайна сметка е изготвен все пак план за петилетката 1991-1995 година. Той се чете като откровено признание за случващ се банкрут. Според него, за да остане ликвидна, ГДР трябва да увеличи седемкратно износа си за западна Германия и да получи от него 163 милиарда марки. Спират се строежите на нови жилища, ограничава се потреблението, намаляват се инвестициите, както и разходите за образование и здравеопазване, бюджетът на армията се съкращава с 5%, а цените на стоките се увеличават. 

Съветите на някои по-смели икономисти, че целите са утопични, са напълно пренебрегнати и планът е гласуван с пълно единодушие. 

Хонекер дори задрасква повишаването на цените и спирането на строежи на нови жилища. Икономисти се опитват да го убедят, че това е невъзможно. Месечното задлъжняване на ГДР вече възлиза на 500 млн. западни марки. „Ако продължаваме така, през 1991 ще трябва да обявим банкрут“, казват те.

Съветите им също биват пренебрегнати и ГДР продължава с пълна скорост към разпада си. Към това се прибавя и срещата на Варшавския договор през юни 1989 година в Букурещ. Съветският съюз обявява края на доктрината „Брежнев“, която предвижда ограничен суверенитет на източноевропейските държави. За ГДР това означава и че вече не могат да разчитат на подкрепа от съветската армия при евентуални вътрешни бунтове.

Това се вижда веднага и на дело – с началото на лятната ваканция в ГДР все повече източногерманци заминават уж на почивка в Унгария с целта обаче от там да избягат в Австрия. В Будапеща и Прага стотици граждани на ГДР окупират посолствата на Западна Германия и настояват за помощ. На 10 септември 1989 година Унгария решава да даде предимство на международните споразумения, които е подписала, за сметка на договореностите с ГДР. След тайни преговори с Бон, унгарците отварят границата си към Австрия и от там източногерманците получават правото да заминат директно за ФРГ. Десетки хиляди граждани на ГДР се възползват от тази възможност. ФРГ се изправя пред най-голямата вълна на бежанци от ГДР от построяването на Стената през 1961 година. Безпомощността на режима в Източен Берлин е очевидна и по улиците на германските градове в ГДР също излизат десетки хиляди протестиращи, надявайки се, че срещу тях няма да бъдат пратени съветски танкове. Надеждите им се оправдават.

Същевременно дълговете на ГДР се увеличават лавинообразно – през октомври 1989 година те вече надхвърлят задлъжненията на страни като Мексико и Бразилия при това дву- и трикратно. Задлъжнялостта й е 150%, което отрязва всякакви пътища към получаване на кредит. Условието за получаване на кредит от една държава е задлъжняването й да не надхвърля 25%. 

В социалистическата партия вече превес взимат гласовете на онези, които искат Хонекер да бъде свален и да се омбисли отваряне към ФРГ. На подобно предложение шефът на Щази Милке отговаря: „Не се притеснявайте, няма да ни оставят без помощ“. Явно все още цари илюзията, че СССР ще помогне на ГДР, но икономическите специалисти знаят, че това е утопия.

Изготвен е план за свалянето на Хонекер на събрание на политбюро на 17 октомври 1989 година. Подготвят се преговори с Бон за взимане на заеми срещу разрушаване на стената преди края на 1999 година. Тайният план вероятно е обсъден и с Горбачов, макар че това да не е доказано от документи.

На 18 октомври за генерален секретар на партията е избран Егон Кренц. Във встъпителната си реч той се обявява за разширено сътрудничество с ФРГ. 

В същото време протестните маршове в страната не стихват. Щази нарежда на всичките си сътрудници да са 24 часа на пост и да носят винаги оръжие в себе си. 

На среща на политбюро на 31 октомври 1989 година започва да се обсъжда размяната на „стена срещу валута“ и подписване на споразумение с ФРГ, че ГДР ще отвори границите си срещу достатъчен заем.

На 6 ноември за Бон заминава делегация, която да обсъди с шефа на парламентарната фракция на ХДС по това време Волфганг Шойбле как да се подобрят отношенията между двете Германиии. В замяна на това ГДР иска заем от 12 до 13 милиарда марки. 

Правителството на ФРГ е отворено за тези преговори, но обвързва отпускането н азаем с политически стъпки от страна на ГДР. Партията трябв ад асе откаже от монопола си и да допусне в избори да участват свободно и други независими партии. Пред Бундестага Хелмут Кол обявява на 8 ноември 1989 година, че е готов да преговаря за коренно нова икономическа помощ за ГДР. 

Той обаче заминава на посещение в Полша и отлага преговорите по темата за 14 ноември. Във Варшава събитията го изненадват. През нощта на 9 срещу 10 ноември гражданите на Източен Берлин излизат по улиците и щурмуват стената. Границите са отворени. Година по-късно ГДР и ФРГ се обединяват, а западна Германия поема всички огромни дългове на източната си посестрима.