Националните паркове - като полигон за субсидиевъдство

Ако това лято сте посетили Рила, Пирин или Централен Балкан, не може да не сте обърнали внимание на огромния брой крави, които пасат там. Освен че трябва да ходите с повишено внимание по пътеките, изпражненията от кравите правят водата в почти всички планински поточета опасна за консумация. Сигурно сте се питали какво правят всички тези крави там? Простичкият отговор е - заработват субсидии на собствениците си.

Повечето животни дори не се доят, тъй като е много по-изгодно да се отглеждат за субсидии, отколкото за мляко и месо. Няма лошо - вероятно би казал някой, щом плащат за такова хуманно отношение към животните - нека си пасат на свобода и никой да не ги закача ни за мляко, ни за месо. Какво е обаче отражението върху природата в тези високи части на планините от наличието на толкова много селскостопански животни? Ще се опитаме да разгледаме в тази статия.

Националните паркове са създадени, за да опазват естествени и често уникални за района (ендемични) екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове за бъдещите поколения на сравнително големи територии. В България има три национални парка с обща площ от 193 000 хектара (0.11 % от общата територия на страната). Факт е, че националите паркове привличат голямо количество туристи, като така дават поминък на местното население, както и са обект на национална гордост.

Преди 15 години група учени, обезпокоени от обрастването на откритите площи от гората в Национален парк Централен Балкан, предложиха на Министерството на земеделието да се субсидира пашата в националните паркове с идеята, че пашуването ще ги поддържа и ще реши този екологически проблем.

Министерството прие и по Програмата за развитие на селските райони започна да субсидира пашата в трите български национални парка – Пирин, Рила и Централен Балкан по мярката „Традиционни практики за сезонна паша – пасторализъм“.

Днес тази субсидията е до 35 лева1 на декар2 за три месеца паша. И тъй като с едно говедо се пасат 20 декара съгласно Плана за управление на НП “Пирин”, то всеки стопанин би трябвало да получава до около 700 лева годишно за всяко говедо, качено да пашува за три месеца в националния парк. Размерът на субсидията е достатъчно голям, за да не се доят тези животни и надвишава значително създавания за три месеца продукт месо. Това от своя страна създава стимул за качване на животни в парка само заради субсидията, а стопанските ползи остават на втори план. Така животновъдството започва да се превръща в субсидиевъдство…

Това има и сериозен екологичен отпечатък. Високата субсидия привлича множество животновъди да карат говедата си за три месеца в парка. Но учените констатират, че “ефектите (от пашата) бяха по -скоро отрицателни, отколкото положителни, особено за флората и растителността”. Пашата с крави не води до намаляване на обрастването с иглолистни гори, хвойна и клек. За съжаление животните се концентрират на малкото останали по-добри пасища около езера и реки, което води до нови екологични проблеми като преизпасване, поява на рудерални видове, чужди за нормалните екосистеми и до замърсяване на планинските езера и реки с изпражнения.

Свободно пашуващите навсякъде говеда и телета са добра и лесна плячка за вълци и мечки, което води незаконния отстрел или тровене на хищниците от страна на стопаните на стадата. В няколко научни статии3 тази мярка за подпомагане се подлага на сериозна преоценка и се настоява за нейното преустановяване, тъй като не само не решава проблемите, които трябва да реши, ами създава и допълнителни екологични проблеми.

В миналото тези пасища са били пасани от кози и овце, чието отражение върху планината е изглежда много по- щадящо в сравнение с кравите. При въвеждането на мярката субсидиите за пасторализъм са били замислени основно за овце, но  броят на овцете пашуващи в парка непрекъснато намалява за сметка на говедата, които са по-изгодни за субсидиевъдство, тъй като осигуряват повече приходи с по-малко усилия от страна на стопаните.

Същевременно се оказва, че капацитетът на пасищата е сериозно надценен! Големи открити площи са означени като пасища преди 30 години в картата на възстановената собственост (КВС) и в последствие в кадастъра без реална връзка с положението на терена.

Така например почти цялото Голямо спано поле е в два кадастрални номера 56839.103.4 и 56839.104.36, с обща площ около 15 000 декара, които са декларирани като земеделски земи с начин на трайно ползване „високопланинско пасище“. За пасищата плана за управление на НП Пирин дава норма от 1 крава на 20 декара. Тоест тук теоретично могат да пасат 750 крави.Но по- голямата част от тези площи, вкарани и в кадастъра като „високопланинско пасище“ са покрити със скали, сипеи и гъсталак от хвойна, клек и борове.

Като пасище са декларирани и влажните зони по ръба на езерото, както и част от езерата… Това обаче са крайно чувствителни местообитания, където пашата е забранена със заповедта за обявяване на защитена зона Пирин.

Същевременно кадастърът отново не е точен и половината от това езеро, както и част от скалните сипеи край него се водят в кадастъра като „високопланинско пасище“, които формират несъществуваща пасищна площ, позволяваща разрешителни и субсидии за поне 50 животни.

Концентрирането на кравите около малкото налична свежа трева около ледниковите езера и реки причинява, както нейното преизпасване, така и поява на множество рудерални видове, чужди за планината и масивно замърсяване с фекалии. Това се констатира от няколко проучвания на високопланинските екосистеми, финансирани по Оперативна програма “Околна среда” в период 2007 – 2013.

Обществото се възмущава и настоява да бъдат глобявани къпещите се и танцуващите в ледниковите езера, а е съгласно да субсидира хиляди крави, чиито изпражнения обилно да наторяват езерата и реките на Рила и Пирин и които пасат там основно заради  субсидия по мярка „Пасторализъм”…

След като научните проучвания констатират засилени процеси на еутрофикация на езерата в следствие от фекалното замърсяване от свободно пашуващите животни, Дирекцията на НП “Пирин” е заградила перфектно с електро пастири Спанополските езера, за да ги опази от замърсяване.

Но държавата няма капацитет да загради и поддържа оградите на всичките езера в Рила и Пирин. А и едва ли това е начина за решаването на проблема.

Същевременно въпреки заграждането, водата в близките потоците мирише на кравешки изпражнения, които попадат в тях от съседните склонове. И въпреки изобилието на вода, тя не става за пиене. Интересно е също как това се отразява на вододайните зони на гр. Сандански, които се намират по течението на реката.

Гората е пълна с крави. Те са почти навсякъде. Интересно какво би трябвало да правят мечките и вълците, опазвани от парка, като ги виждат непрекъснато… Дивите хищници естествено ги нападат и след това  биват елиминирани по един или друг начин от човека. Още повече, че за нанесени щети от вълци няма обезщетение, а от мечки в повечето случаи щетите не могат да се обезщетят, защото кравите пасат на място, където пашата е забранена.

Но дирекциите на националните парковете няма как да ги спрат да пасат там, без да настроят срещу себе си местното население. А и нямат достатъчно служители, за да сложат по един рейджър на всеки километър.

Същевременно говедата са смятани по една крава на 20 декара, като въобще не се взима предвид, че почти 90 % от пасищата на практика са скали, сипеи, хвойна и клек.

Големият брой крави, катерещи се по сипеите привлича белоглавите лешояди, които май са единственото печелившо биоразнообразие от мярката „Пасторализъм“. За съжаление и те са застрашени от конфликта между животновъдството и хищниците, който периодично води до незаконни залагания на отрови срещу вълци и мечки.

Ято от десетина белоглави лешояда цял ден кръжеше над циркусите в търсене на някоя умряла крава.

За два дни интензивно търсене успяхме да намерим само едно стадо от 14 диви кози. Със сигурност има и още, но е впечатляващ контраста със стотиците крави навсякъде и няколкото диви кози на отдалечен планински връх. Целите циркуси са тяхно перфектно местообитание и тук би трябвало да има поне няколкостотин диви кози. Дивите кози все още не са достигнали своята оптимална численост , а наблюденията както в България, така и по света сочат, че те избягват териториите с интензивно пашуване.

Съгласно заповедта за обявяване на защитените зони на трите парка в тях е забранено пашуването на домашни животни в местообитанията на дивите кози. Но това отново е изключително трудно да се приложи, защото би вкарало дирекциите на трите парка в  конфликт с местното население, което получава 35 лева субсидия от всеки декар деклариран, че ще се пашува. А и парковите дирекции би трябвало да сложат по един рейнджър на всеки връх, за да се приложи забраната…

Дори по равните места пасищата са силно обрасли с хвойна, клек и други иглолистни. Преди столетия пастирите са ги изгаряли редовно. Но след 1878 година разчистването с огън на гори е било забранено и част от бившите пасища бавно се превръщат в гора. Но това (сн. 15) още се води пасище и генерира бройка крави да пасат на все по- малкото останала открита тревна площ.

Ако се махнат територии на целите езера, компактните сипеи и скали, компактните хвойнови и клекови гъсталаци от обявеното в момента за пасище, то площта на пасищата ще намалеят може би 5 - 10 пъти.

За да могат да се ползват планинските пасища устойчиво, държавата трябва да извади от площта на пасищата в кадастъра целите езера и техните околни влажни зони, клековите и хвойнови гъсталаци, гори, скали и сипеи. И съответно разрешителните за паша да се дават само за реални пасища, за нуждите на местното население и без субсидии, които повече вредят, отколкото помагат.

От няколко години учени, неправителствени организации и Министерството на околната среда поставят въпроса за извършване на екологична оценка на мярката „Традиционно пашуване (пасторализъм)“. Но заради милионите субсидии и потенциални конфликти с техните бенефициенти МЗХГ не извършва такава, може би заради притеснение, че това би могло да доведе до прекратяване на тази мярка. Подобна мярка за паша в националните паркове без екологична оценка е планирана и за следващия планов период (2021-2027), въпреки, че липсата на нейна екологична оценка би могла да блокира цялата Програма за развитие на селските райони.

Домашни животни винаги са пасли и ще пасат в Националните паркове. Те са част от нашето национално наследство. Но субсидиевъдството не е част от нашата култура и би трябвало да бъде прекратено!

*Стефан Аврамов е дългогодишен експерт защитени територии и опазване на видове на Българска Фондация Биоразнообразие. Участва в създаването на съвременната мрежа от защитени територии в Източните Родопи от името на Българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие в края на 90-те години. Участва в няколко успешни кампании на български НПО за подобряване на Закона за биологичното разнообразие, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за защитените територии, Закона за горите и Наказателния кодекс, както и техните подзаконови нормативни актове. Работил за опазването на множество изчезващи видове като лешояди, сухоземни костенурки, дива коза и др. Представител на българските екологични неправителствени организации в Националния ловен съвет към Изпълнителната агенция по горите от 2001. Член на европейската секция на Дружеството за консервационна биология (SCB) от 2006 и на Световната работна група за защитените територии към Международния съюз за защита на природата (WCPA/IUCN).

**Инициативата „Зелени закони“ следи развитието и прилагането на българското екологично законодателство в областите на енергетиката, климата, устройството на територията, развитието на селските райони, биоразнообразието и горите.