В разгара на интензивните разговори за прекратяване на войната в Украйна, които Тръмп проведе с Володимир Зеленски и европейски лидери в Белия дом в понеделник, американският президент внезапно прекъснал всички и отишъл да звънне на Путин по телефона.

Новината за това неочаквано обаждане насред разговора изненада всички и в медиите се спекулира цяла седмица каква е причината. Днес финансовият министър на САЩ Скот Бенсен я разкри в ефира на Fox News.

Путин (на 72 г.) поставил ултиматум на Тръмп (на 79 г.), като пратил съобщение, че той може да се свърже с него по телефона най-много до 15 минути, след това руският президент щял да си ляга. (Москва географски не е, но благодарение на един декрет в миналото в момента е в нашия часови пояс - ЕЕТ. Следователно във Вашингтон е със 7 часа по-рано - бел. ред.)

Според Бесент това било знак, че кремълският лидер „жадувал да чуе какво има да каже президентът“.

След срещата в Белия дом Тръмп настоял бързо да се организира среща на върха между Путин и Зеленски. Официално и Белият дом потвърди, че Путин в нощния разговор се съгласил на „следваща фаза на мирния процес“ – директна среща между двамата воюващи лидери.

Дипломатическата офанзива на Тръмп започна още в края на миналата седмица, когато той прие Путин на военна база в Аляска. Двамата разговаряха три часа за възможен край на войната, но без ясен резултат. Въпреки това Тръмп бил „изненадал Путин“, похвали го по-късно финансовият министър Бесент, наричайки това „велико постижение“ на американския президент.

В понеделник Тръмп прие Зеленски и седем европейски държавни и правителствени ръководители – сред тях Еманюел Макрон, Джорджа Мелони, Фридрих Мерц и Киър Стармър – в Белия дом. По време на разговорите Тръмп временно се оттегли, за да се обади на руския лидер. Европейски дипломат потвърди пред Reuters, че заради това разговорите били прекъснати. По-късно самият Тръмп обясни, че не искал да се обажда в присъствието на европейците, „защото това би било проява на неуважение към президента Путин“.

Разговорите не се въртяха само около евентуална тристранна среща на върха, а и около изключително деликатни съдържателни въпроси. Докато Зеленски подчертава, че „няма да отстъпи земя на Русия“, Путин продължава да цели пълната анексия на регионите Донецк и Луганск, както и замразяване на фронтовите линии в Херсон и Запорожие.

На масата стои и въпросът за гаранции за сигурността на Украйна. Тръмп намекна, че САЩ заедно с Европа биха могли да предоставят „солидни гаранции“ по подобие на член 5 от договора за НАТО – но без Украйна да стане член на алианса. Междувременно, според The Daily Beast, руският външен министър Сергей Лавров се изказал сдържано:

„Всяка форма на контакт между висши представители трябва внимателно да се подготви.“

Докато Тръмп се представя като миротворец, който вече е „сключил шест мирни споразумения“, европейски дипломати предупреждават за опасност от прибързани стъпки. Особено възможността Тръмп частично да приеме териториалните искания на Путин буди критики. Европейските съюзници са единни, че единствено Украйна може и трябва да реши този въпрос.

Самият Зеленски се опитва да пази баланс: във Вашингтон той говори за „исторически момент“ и обяви, че ще бъдат разработени конкретни параметри за възможни споразумения. В X той написа:

„Споделяме силното желание тази война бързо и надеждно да приключи. А мирът трябва да е траен.“

И европейските партньори подчертаха, че решение може да има само със силни гаранции за сигурност, които да възпрат Русия от нови нападения.

Дали и кога изобщо ще има пряка среща между Путин и Зеленски, остава открит въпрос. Тръмп заяви, че първо иска да остави двамата да говорят насаме, а едва след това – ако е необходимо – сам да се присъедини. Като възможно място се обсъжда Будапеща.

В същото време дипломати припомнят колко пъти досега Русия е нарушавала договорите си с Украйна от 1994 г. насам.

- Будапещенски меморандум, 1994 - Украйна се отказва от ядрено оръжие срещу гаранция за суверенитета й и границите. Анексията на Крим през 2014 г. и войната в Донбас са нарушение на Русия на меморандума

- Договор за приятелство с Украйна, 1997. Русия признава границите с него и зачита суверенитета й. С анексията на Крим и подкрепата в Донбас Русия от 2014 г. нарушава договора

- Мински споразумения I, 2014. Договарят прекратяване на огъня, изтегляне на тежки оръжия. Боевете в Донбас продължават въпреки споразумението, двете страни се обвиняват взаимно.

- Мински споразумения II, 2015. Договорено е примирие, контрол на границата от Киев.   Прекратяването на огъня често е нарушавано, контролът върху границата не е предаден на Украйна. Изпълнението остава незадоволително.

- Зърнено споразумение за Черно море, 2022 г.  Договорен е сигурен износ на украинско зърно. Русия се оттегля през юли 2023 г. и след това многократно атакува украински пристанища.

- Хуманитарни паузи (Мариупол и др.) 2022–2023. Договорени са евакуации на цивилни. Много от тези паузи са нарушени от продължаващи обстрели, напр. при евакуациите от Мариупол