Избирателите на "Демократична България" са бившите седесари, които през годините отказаха да станат царисти и гербери.

Тези хора досега бяха около 300 хил. души и бяха представлявани от различни формати – "Синята коалиция", "Реформаторски блок" и от самата "Демократична България" през април тази година.

На парламентарните избори през юли за първи път те се увеличиха с около 50 хил. души. През ноември паднаха до 165-170 хил.

Колко от тези избиратели станаха продължаващо променящи се и колко въобще не излязоха да гласуват, е въпрос на анализ.

Едно е сигурно обаче – "Демократична България" се обезличи твърде много, за да разчита на успех.

През целия мандат на кабинета "Борисов 3" "Демократична България" бе единствената истинска опозиция, единствената "протестна партия".

Изведнъж в началото на годината се оказа, че тя споделя тази титла с още няколко формации.

"Демократична България" бе вкарана в протестния кюп от политици на статуквото и придворните им анализатори. Защото е най-голямата заплаха за въпросното статукво.

Но вместо да се опита да излезе от този кюп, тя направи точно обратното – опита се вътре в кюпа да не разрушава мостове, които всъщност ги няма.

В кампания "Демократична България" трябваше да промотира своята отличителност като единствена политическа формация, която е с твърда прозападна ориентация. И е твърдо против компромиси с Русия, за сметка на българската независимост.

В това отношение "Демократична България" се отличава и от "Продължаваме промяната".

Те може да са учили в Харвард, но са дълбоко свързани с Румен Радев – политик, който винаги се е заигравал с русофилията, който не предприе никаква реална стъпка за съдебна реформа, макар като президент да има право дори на инициатива за промени в Конституцията.

Активната промоция на собствената ти уникалност преди изборите не означава задължително невъзможност за следизборно сътрудничество.

В "Демократична България" може би разчитаха, че тези 300 хил. избиратели, понеже са умни и вероятно красиви, са наясно с всичко това и нямат нужда от допълнителна мотивация. Оказа се обаче, че това не е така.

Ако се вярва на социолозите, повече от една трета от гласувалите за "Демократична България" са гласували и за Радев. Тези хора, разбира се, са по-скоро красиви, отколкото умни.

Няма никаква логика да гласуваш хем за "Демократична България", хем за Радев. Чиито вицепрезидент, на всичкото отгоре, е знаково лице на БСП - една от най-русофилските партии.

Политиците, разбира се, няма как да се сърдят на избирателите си. Те просто трябва да си извадят нужните изводи от тяхното поведение.

За "Демократична България" изводът е ясен – на първо време те трябва да си върнат онези 300 хил. гласа, които доскоро им бяха гарантирани.

Да им обяснят защо именно "Демократична България" е и продължава да бъде техния избор.

Оставките са достоен акт, но те сами по себе си не решават нищо.

Крайно време е обезличаването да спре, за да не се превърне в заличаване.