Покрай приемането на стратегията за съдебната реформа на днешното заседание на Министерския съвет министрите вплитат в контекста й и казуса "КТБ". Или по-точно делото за отнемане на лиценза на банката и решението на магистратите от преди дни да определят дата за следващото заседание през февруари догодина. От това "бавно" правосъдие се възмущават й премиерът Бойко Борисов, и финансовият министър Владислав Горанов. И двамата намекват, че може би в момента в КТБ текат не много чисти сделки, в следствие от които "за държавата няма да остане нищо от масата на несъстоятелността", става ясно от стенограма на заседанието на министрите.

Конкретният повод е заседание на ВАС от 15 декември. Горанов пита защо не е имало предварителна комуникация между съда и БНБ, за да не се окаже накрая (както се оказа), че процесуалният представител на народната банка не е бил надлежно упълномощен. Както и защо не са били поканени квесторите на КТБ на това заседание.

"И се получава, че в едно административно производство едната страна я отстраняваш, а другата не я каниш и взимаш решение. И какво решение взимаш - да отложиш. И то не да отложиш за утре, за други ден, за след седмица, за Коледа, така както ние в парламента, за да има стабилност в държавата ще гласуваме бюджета до среднощ и в събота, и в неделя, решава Върховният административен съд, че ще отложи решаването на съдбата на КТБ до 9 февруари. 45 работни дни! През това време из София обикалят едни хора и правят едни сделки, с които накрая за държавата няма да остане нищо от масата на несъстоятелността", ядосва се Горанов като не става много ясно за какви точно сделки говори, но визира материал на в. "Труд" за "отмъкването" на БТК чрез фирми, свързани с КТБ.

И посочва в заключение: 

"Не мога да остана безучастен, когато държавата дава два милиарда пари на данъкоплатците на Фонда за гарантиране на влоговете и тя няма механизми, няма инструмент, няма способност да спаси с легални механизми интереса на хората, така че да може една евентуална бъдеща несъстоятелност да има своя смисъл, да има маса на тази несъстоятелност, да не се получи така, че КТБ се повтаря втори път".

Малко по-деликатен в изказа си, както напоследък се опитва да прави, е Борисов. 

"Чак февруари! През това време какво се случва вътре в банката? И аз, за Ваше успокоение, господин Горанов, вчера разговарях с главния прокурор и го помолих да вземат някакви мерки. Имам информация, че вътре продължават с имотите да се разпореждат по начин, по който ние само плащаме сметката и продължаваме да плащаме". 

"Как спят спокойно - до 9 февруари да не се гледа това толкова жизнено важно дело", обръща се той по адрес на магистратите, в т.ч. от ВСС.

Борисов се опитва да вмени и на правосъдния министър Христо Иванов, който председателства ВСС по право, да попита:

"Извинявайте, господин или госпожа съдия"...

И разсъждава:

"Така както френският посланик излезе и попита. Понеже е френският посланик, ние всички подкрепихме и казахме "Да" и си замълчахме. Но ето в случая пита финансовият министър - когато ние полагаме такива усилия, дали не може да се запита чисто професионално, когато следва такова тежко дело - отнемане на лиценз за нещо, за което милиарди отиват, дали не би трябвало, не казвам че не е - с големи букви казвам, че не е, но не би ли трябвало по-внимателно да се подготви едно такова дело при вероятността да се отложи след това чак за февруари? Сега сме декември! Цялата си доброта в момента искам да изкажа, но когато заверяваме платежни за по един милиард плащания, повярвайте ми, те дори във финансите не са виждали такива неща. Платежни нареждания за два милиарда, Иванов, и в същото време отлагаме да е догодина февруари.

Най-приятелски! Как да го кажа, за да не обидя някого, да не се почувства засегнат…".

В дискусията се включва и вътрешният министър Веселин Вучков. Той посочва, че отговорност за казуса с КТБ трябва да се търси и в изпълнителната власт като пита как финансовото разузнаване на ДАНС си е свършило работата.

"Бюрото за финансово разузнаване е към Държавна агенция "Национална сигурност" и трябва да кажем някой все пак ще понесе ли отговорност за това, което се случи, или по стара българска традиция - пито-платено. Всички българи плащаме, че някой не си е свършил работата", отбелязва Вучков.

И прави паралел с бюджетите на ДАНС и на ДАТО (която осъществява подслушванията, б.р.) за следващата година, които не са никак скромни - съответно 110  млн. лв. и 43 млн. лв. - на фона на орязаните пари за МВР и Министерство на отбраната.

"Тоест, мисля, че е време и някой да помисли за отговорност на службите, които са проспали тази голяма далавера, наречена Корпоративна търговска банка, и просто не можем така с лека ръка да подминаваме харченето на милиарди левове по този повод, без да си зададем тези въпроси", казва в заключение вътрешният министър.