Не мога да разбера защо Северна Македония бива непрекъснато сочена като някаква съдбовна тема за следващото правителство и зае толкова важно място в преговорите за него.

Защото ни е съседна? И какво от това? Ще ни спре водата, тока или газа? Или ще ни пусне бълхи?

Защото е суперсила? Ще ни нападне, анексира, изолира, санкционира?

Защото ни е близка на сърцето? Сложете си ръката върху него и кажете, ама честно: Пука ли ви за северните македонци? Децата ни не правят разлика между Стамболийски и Стамболов. Вярвате ли, че Македония значи нещо за тях?

Защото може да скара партньорите в бъдещата българска коалиция? Може, ако те го позволят. Ако решат да оставят северномакедонския въпрос за след мандата си, никой в България няма да им се разсърди. Имаме къде-къде по-спешни въпроси за разрешаване.

Защото с позицията си против започването на присъединителни преговори между ЕС и Северна Македония България изпада във все по-опасна изолация, казва един доцент по едно важно радио и понеже е доцент, никой не му опонира.

С цялото ми уважение към титлата, трябва да кажа, че носителят й говори глупости.

Сам-саменичка Гърция 27 години не пускаше това, което днес се нарича Северна Македония, да припари до ЕС и до НАТО и всички казваха, че не разбират позицията на Атина. Да е била Гърция и за ден опасно изолирана? Нищо подобно – ЕС последователно е на нейна страна в разправиите ѝ с Турция, опрости ѝ дългове, помогна ѝ да излезе от кризата.

Сам-саменичка Нидерландия спира приемането на България и Румъния в Шенген. Да сте забелязали Нидерландия да е изолирана? Тъкмо обратното - без нея не минава нито едно важно решение в Европейския съюз, особено неговият гигантски план за възстановяване.

Сам-саменичка Белгия, всъщност не Белгия, а един неин регион с 3,5 млн. население, наречен Валония, за малко да осуети СЕТА, споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада преди пет години. Някой да си спомня изолирана Белгия?

Всички в ЕС искат седалището на Европейския парламент в Страсбург да бъде закрито и той да остане с едно седалище в Брюксел. Ежемесечните преселения на 705 евродепутати и много по толкова персонал между Белгия и Франция струват на европейския данъкоплатец над 200 млн. евро годишно. Всички искат да си ги спестят. Освен Франция. Това преселение храни огромен хотелско-ресторантски сектор на западния бряг на Рейн, носи приходи на жп операторите и на магистралите и Париж не дава дума да се издума за закриване на седалището на Парламента в Страсбург. То е записано в договорите. Ако искате да го закриете, променете ги. За това е необходимо общо съгласие, т.е. без гласа на Франция не може да стане. Да сте забелязали тя да е в изолация в Европа?

В изолация от реалността са тези, които ни плашат с изолация на България. Измислят ни несъществуващи драми и опасности по три съвсем видими причини:

(а) за да отклоняват българското внимание от отворените въпроси на външната ни политика като например: Чий е Крим? И да приемем ли свършения факт, че над него днес се вее руско знаме? (както в събота ни съветваше една професорка от същия вид по едно важно радио).

(б) за да си придават важност на политици, дипломати, познавачи, каквито не са;

(в) за да поощряват предприсъединителния провинциализъм на България, сред който лъжите и безобразията им могат да минават. За да внушават, че ЕС не е нашият съюз, а една враждебна среда, в която отвсякъде ни дебнат опасности – като изолация например.

Не бойте се, братя и сестри. ЕС е нашият съюз. Европа е по-добър приятел на българина от много негови политици. Ние сме държава членка, Северна Македония е държава кандидатка. Тя кандидатства да се присъедини към ЕС. Не той кандидатства да се присъедини към нея. Ще започне преговори, когато всички държави членки се съгласят. Т.е., когато и България се съгласи. Други правила поне засега няма. Българският глас в ЕС не струва по-малко от гръцкия, от холандския, от белгийския и от френския.

Както България промени конституцията си, за да влезе в ЕС, така и Северна Македония може да промени своята, за да не остават открити двустранни въпроси и да бъде гарантиран националният ни интерес.

Както сме живели без жп линия до Скопие досега, ще преживеем така още колкото трябва, докато им уврат главите. Както сме търгували без гигантския и баснословно богат двумилионен северномакедонски пазар, така ще търгуваме и занапред. Ние можем без тях, те не могат без нас, ако искат да влязат в ЕС. Точка.

Ама евроатлантическите ни партньори не ни разбирали. Това не е изцяло наш проблем, ако изобщо е проблем. И ние понякога не ги разбираме – как например хем са солидарни с Украйна, хем искат „Северен поток-2“? Как така хем осъждат нарушенията на правата на човека в Турция, хем продължават да водят присъединителни преговори с нея? Как така осъждат убийствата на цивилни в Йемен и в същото време продават оръжия на Саудитска Арабия, за да го бомбардира?

Кое е по-важно за нашите партньори – гласът на България в ЕС или гласът на Северна Македония извън него?

И един прост факт, който потъва в пристъпа ни на балканска тревожност - т.нар. „натиск“ върху България се развива в условията на словенско председателство на Съвета на ЕС, т.е. на една бивша югорепублика, естествено солидарна с друга бивша югорепублика като Северна Македония. От 1 януари 2022 г. започва председателството на Франция, която е далече по-консервативно настроена не само към северномакедонската кандидатура, но към разширяването на ЕС изобщо.

На Франция дължим новите правила, по които ще се развива този процес и които позволяват той да бъде спрян или върнат в началната си точка, ако държавата кандидатка не се държи конструктивно. Така че днес Северна Македония бърза да не изпусне словенския „влак“. България няма за къде да бърза. Тя може търпеливо да чака в Скопие най-сетне да разберат, че разширяването е процес, които се движи не от календар, а от изпълнение на критерии, един от които е добросъседството.

За тези, които все още се боят да не би Северна Македония вън от ЕС да стане обект на антиевропейски и антизападни влияния, нека да припомним, че тя вече е членка на НАТО - включително с българска подкрепа. Ще се наложи  да извърви и пътя си до ЕС - пак с наша подкрепа, която аз разбирам като казване на истината в очите и строго придържане към правилата.

Ако днес се огънем и не отстояваме своето, както го отстояват гърците, холандците, белгийците и французите, ще създадем прецедент държава кандидатка да извива ръцете на държава членка. Ако ги пуснем под леглото такива, каквито са днес, смятайте какво ни чака, когато се качат на леглото.

А иначе, да, съгласен съм, че български национален интерес е целите Западни Балкани да се присъединят към ЕС и съвсем искрено заявявах това, докато бях говорител на първото българско председателство на Съвета на ЕС. Само че нека винаги да го казваме докрай: да се присъединят, когато са готови. Северномакедонците още не са. Това е техен проблем, не е наш.

Не кройте планове как да пуснете през задната врата Северна Македония да преговаря за членство в ЕС. Направете друг план - как да привлечете нейните граждани с българско самосъзнание у нас - със стимули за заселване, с подпомагане на бизнесите, които ги назначават, със свободата да се наричат такива, каквито се чувстват, да учат, да пътуват и да се установяват в Европа.

Ubi bene, ibi patria, гласи древноримската максима: Където е добре, там е родината.

Не преговаряйте с временните смешници във „владата“ им, подайте ръка на нашите братя и сестри. Те са важните, те ни трябват - не Вардарот и Охридското езеро. България е длъжна да се грижи за българите навсякъде по света - не за македонистите.

Такъв подход би бил практическа стъпка против демографската криза у нас, докато „потомците на Александър Велики“ гледат безпомощно как страната им се албанизира. Дано тогава да разберат, че са жертви не на „бугарите“, а на собствения си македонски инат. В неговия балкански произход поне няма никакво съмнение.