Свикнахме да мислим, че пандемията e забавила света, забавила е бясното му препускане. Ако се огледаме обаче, ще си дадем сметка, че това не е така. Измамно е - всъщност го забърза. Може и да не бързаме „физически“, да сме по-пасивни понякога, затворени в домовете си, но тичането идва от умовете и висенето във виртуалното пространство, където такова нещо като „бавно“ не съществува.

На тези мисли ни навеждат и процесите във футбола, на които станахме свидетели в изминалата година. В нейната пролет 12 от най-големите клубове в света опитаха да се отделят във финансов рай, наречен Европейска Суперлига. В нейния край ФИФА предложи Световните първенства да се играят не на четири, както е още от зората им, а на две години. Ето пример за форсиране. Такива планове имаше и преди години, когато си нямахме и понятие, че един вирус ще обърка живота ни и ще го направи непредсказуем. 

Просто е - пандемията действа като ускорител на тези процеси, защото парите почнаха да се топят, особено за някои. Това се наблюдава в комерсиалния свят на футбола. COVID-19 все пак наистина блокира за месеци спорта, опразни стадионите, спря естествените пазарни приходи. Отнякъде трябва да дойде компенсация при бавното завръщане към нормалния живот. Приказките за „преосмисляне на ценностите“ и „прераждане“ ги оставете за някоя друга сфера. Ако сядате да гледате всяка седмица Шампионската лига, първенствата на Англия, Испания, Италия, Европейските шампионати и Мондиали на четни години, значи си давате сметка, че това „нещо“ е машина за пари, която не може и не бива да спира.

И така - наистина ли планът на ФИФА за Световни първенства на две години е толкова лош? Той срещна много хладен прием сред почти всички останали във футболния свят.

Нека започнем оттам, че ФИФА категорично се противопостави на Суперлигата, което несъмнено изигра роля за скоропостижното ѝ канселиране.

Какво предлага ФИФА? И защо?

Добри въпроси, но има и по-добър - кой всъщност стои зад идеята за Световно на две лета? Оказва се, че през месец май, докато още тлееше огънят от Суперлигата, футболната федерация на Саудитска Арабия предлага нещо такова. Междувременно бившият мениджър на „Арсенал“ Арсен Венгер от години работи по промени във футболния календар. Той е нещо като технически директор на ФИФА.

Също като бунтът на 12-те, подкрепен финансово от JP Morgan, ФИФА едва ли би дръзнала да предлага нещо толкова революционно без солиден спонсорски гръб. А защо ѝ е на Саудитска Арабия до го лансира не е изненада за хората, които следят процесите в спорта. Кралството търси реабилитация и легитимация чрез спорта. Изпиране на кървави ризи. Организира финали за национални Купи и Суперкупи, голф турнири, боксови мачове за титли, заявява апетити за тенис турнири, кръг от Формула 1, рали "Дакар"… Преди седмици саудитският Обществен инвестиционен фонд закупи английския „Нюкасъл“. Предстои да купи и "Интер" (Милано).

Независимо че страната го отрече, зад фонда стои престолонаследникът принц Мохамед бин Салман. Твърди се, че това е само началото - Саудитска Арабия иска да стане спортен оазис. И няма да е изненада, ако някой ден, в случай че предложението мине, откриването и финалът на един от първите двугодишни Мондиали, да е в Риад или Джеда. Според анализатори Саудитска Арабия няма лимит за инвестиционните си намерения в спорта.

Нека погледнем и малко по-общо. Къде в края на тази година ще се провежда първото зимно Световно първенство? В Катар. Кои са собственици на най-богатите клубове „Пари Сен Жермен“ и „Манчестър Сити“? Съответно членове на кралските семейства на Катар и ОАЕ. Сега поставяме там и „Нюкасъл“. Следете процесите в следващите години. Ясно е, че ако има някъде свободни пари за инвестиции във футбола, те са в Близкия изток. И в САЩ, но американците са доста по-предпазливи и консервативни. Освен че си имат техни спортове, които все още се харчат добре, независимо от някои тенденции.

Да се върнем на ФИФА и нейното предложение. В плана на Венгер е записано, че годишно ще има две паузи от по 25 дни, в които ще се играят квалификации. И още толкова фиксирани дни за почивка на футболистите. С това се цели да се сложи ред в тежкия график – едно от опасенията на противниците на идеята.

Какъв е мотивът на ФИФА все пак?

„Правим го заради нашите деца, искаме да сме сигурни, че те ще продължат да бъдат влюбени във футбола“, заяви президентът на ФИФА Джани Инфантино на пресконференция.

Той отхвърли финансовия мотив. Но хайде пак да се върнем към проекта „Суперлига“. Дори да не си спомните на момента, „Гугъл“ би ви помогнал за това какво говореха - и продължават, тъй като не са се предали, босовете на „Реал“ (Мадрид) и „Ювентус“ – Флорентино Перес и Андреа Аниели. Че го правят заради „нашите деца“. Интересът към футбола спадал сред младите хора, в най-добрия случай много от тях не изпитвали същата страст както предишните поколения. Оттам и приходите били заплашени. Поради което най-популярният спорт трябвало да бъде „спасен“ с още и още футбол на най-високо равнище. 

Инфантино не го каза, но Перес няколко пъти ясно показа къде го стяга обувката – все повече тийнейджъри играят на електронната ФИФА, а „физическият“ футбол остава на заден план. Или пък нищо, свързано с играта, не ги интересува.

Подкрепя ли някой идеята?

Ще се върнем към горните размисли на финала. Нека първо видим дали някой одобрява предложението на ФИФА. Бързият отговор е „не“. Не и от големите фактори – конфедерации, федерации, държави, популярни имена. Инфантино отрече, но според агенции като Ройтерс и Асошиейтед прес на виртуалната среща с членовете на УЕФА е получил дори закани за ултиматуми и бъдещи съдебни битки, ако прокара намерението си. Като потвърждение на това дойде декларация на скандинавските страни, в която те заявяват, че са против и си запазват правото за съвместни действия. Велики сили във футбола като Германия, Испания и Италия също дадоха да се разбере, че Мондиал на всеки две години никак не им е по вкуса.

И защо така? Да видим какво би станало. Ще има голямо първенство всяко лято – Световно на четни години и Европейско (от нашата гледна точка, но това важи и за останалите конфедерации) на нечетни. Сложете към това квалификации, приятелски мачове, национални първенства и купи, европейски клубни турнири (или латиноамерикански, азиатски), Лига на нациите… Сметката на Венгер няма да излезе. Водещите футболисти ще трябва да играят на всеки 3-4 дни с изключение на онези 25, които им са дават, за да „презаредят батериите“ далече от терените.

Това на фона на зачестилите случаи на сърдечно-съдови заболявания сред футболистите. Както и на смъртните случаи от невродегенеративни болести, за които сме ви разказвали в сп. „Клуб Z“. Все повече ги свързват с ударите по топката с глава, получените сътресения от сблъсъци и т.н. Излиза, че противно на уверенията на ФИФА и УЕФА, действията им показват, че никак не ги е грижа за физическото и менталното състояние на футболисти, треньори и т.н.

„Напълно наясно съм, че в основата са парите и нищо друго“, коментира белгийският вратар на „Реал“ (Мадрид) Тибо Куртоа.

Би Би Си обърна внимание и на нещо друго – дават ли си сметка футболните власти, че утежняват негативните ефекти от климатичните промени, тъй като отбори и запалянковци ще пътуват още повече, а транспортът е фактор? Очевидно не.

Прокрадна се идея, която звучи още по-нелепо – Световно на „две скорости“. Отборите да са различни – онези, които не са се класирали за Мондиал 2026 да речем, да играят на този след две години. И кой ще е легитимният световен първенец? Това е като А и Б групи на Световната купа. 

Обосновани ли са страховете на Световната футболна федерация?

Като начало не се вижда как планът ще получи одобрение тази година, изглежда по-вероятно да чуем, че е отхвърлен. Клубният и националният футбол и сега са в студена война и балансът между тях е труден. Но е ясно, че такива идеи ще се лансират и в бъдеще. Още през тази година вероятно ще има нови.

А страховете за намаляващ интерес може и да са обосновани, но популяризиране чрез насищане на календара няма да сработи. Точно обратното - по-вероятно и да отблъсне хората. На първо място ще изчезне ексклузивитетът на Мондиалите. Сега се знае, че те са на четири години. През лятото на въпросната година мъжете много внимават с плановете през юни и юли. Купуват се нови телевизори и тв пакети, правят се събирания, хората в още няколко бизнеса доволно потриват ръце. С „всяко лято голямо първенство“ обаче тази уникалност ще си отиде. Пренасищането ще доведе до точно обратния ефект. Още повече живеем във времена, в които нещата са по-нетрайни и по-бързо ни омръзват. Заради препускането и огромното предлагане на всичко и отвсякъде. 

Второ, самите футболисти, треньори и федерации няма да полагат големи усилия, защото ще знаят, че след две години ще имат нов шанс. Сега, ако си на 33 да речем, си даваш сметка, че е по-вероятно да нямаш нова възможност на 37.

Трето, тези хора наистина имат някакъв лимит на физическите и психическите възможности, колкото и науката да напредва. Всеки иска да гледа най-добрата Бразилия, Германия, Англия, Италия и т.н. То и сега няма гаранция за това, а какво остава, като натовариш звездите им на предела.

Четвърто – дори при условие че вече ще се залага само на съвместни домакинства, както обеща Инфантино, да приемеш Мондиал си остава огромно предизвикателтво. За инфраструктура, охранителни органи и т.н. и т.н. Въобще за бюджета на държавата. Много е спорна тезата, че Световно се изплаща от приходите. Шампионатът през 2018 г. в Русия е излязъл 14 милиарда долара, като държавата е инвестирала $10,6 млрд., а останалите са дошли от ФИФА и от спонсори. Официални данни за приходите няма. А разходите възлизат на 33 пъти над бюджета за спорт на Индия за 2019-2020 г. 

Стадиони и бази в страни като Русия, Бразилия, Южна Африка - някои от последните домакини, са изоставени и запустели. Не е трудно да предположим, че в тази компания ще бъде и Катар. Къде излиза сметката тогава? И такава ли е целта - имиджово да покажем, че можем да организираме Мондиал, вместо да се построят десетки, а може би и стотици терени и бази за аматьори и подрастващи? Ами уроците от пандемията? Какво ще се случи, ако се сбъднат мрачните прогнози на учени, че тепърва ще се сблъскваме с вируси (и заради климатичните промени)?

Все риторични въпроси, които и преди са задавани на ФИФА, а отговорите са били мъгляви и засукани, но сега стоят още по-основателно.

И колкото и да отрича Инфантино, мотивът е изцяло финансов. Отцепниците за Суперлигата поне бяха откровени, че я правят за пари, а тук личи лицемерие. 

Не, подходът за това „нашите деца“ да продължат да се влюбват във футбола безрезервно трябва да е друг. Някои хора трябва да приемат, че дигиталните формати и възможности няма да изчезнат - напротив, ще се развиват. И е добре да има сътрудничество между реалния и виртуалния футбол, допълване, а не отричане и конфликт. По-качествен футбол, а не повече. Приближаване на звездите и героите до публиката, а не отдалечаването им. Утвърждаване на играта като социален феномен и начин на живот.

ФИФА и останалите в управлението на най-популярния спорт трябва да помислят как да го върнат на бедните - там, откъдето са корените му. Там са и големите резерви за развитие и за запазване на любовта.

---

Този материал е публикуван в броя на сп. "Клуб Z" от декември 2021 г.