
Да ви кажа честно, през последните седмици леко се отегчих от „Джингъл белс“, „Хо-хо-хо“ и „По Коледа стават чудеса“. В България през цялата година ставаха чудеса. Е, това бяха бедствия и аварии, чудеса от глупост и наглост, но да не разваляме празника.
Да, Коледните дни са празници на надеждата за чудо. Витлеемските звезди по върховете на елхите предизвестяват това чудо. Всички сме в очакване на раждането на Бог, който ще спаси човечеството. След това кратко предисловие нека ви разкажа моята коледна история, която е по всички литературни канони, но не съвсем.
Коледна история
В един мрачен декемврийски следобед слънцето вече си отиваше и ако бавно се приближим до пощенски клон № 2 в крайморския град, ще видим началото на тази история. Нека да надникнем през прозорците.
Помещението е малко и слабо осветено. Пет жени над средна възраст в изхабени служебни елечета си говорят и сортират писмата. Те са леко изнервени, защото по това време работата се увеличава многократно. Така е по коледните празници, напук на интернет. Най-възрастната внезапно се спира, в ръката си държи незапечатан плик:
- Елате да видите това!
Всички се събират около нея, тя държи плика, на който няма дори марка, а върху него с неуверен детски почерк е написано:
Писмо до Дядо Коледа
от Николайчо Колев
ул. „Отец Паисий“ №5
гр. Едикойси
Жената вади листа от писмото и чете:
„Мили Дядо Коледа. Аз тази година много слушах. Майка и татко са безработни и нямаме достатъчно парички. Пестим и тока, затова в къщи е студено. Много те моля, ако мога да получа подарък за Коледа едно якенце, една шапка и едни ръкавички.“
Отдолу имало очертана с химикал детска ръчичка.
Петте жени в малката стаичка се почувствали някак си тъжни и замислени... не, по-скоро угнетени. Най-възрастната избърсала с длан очите си и казала:
- Вижте сега, дайте да отделим по 10 лева от заплатите си и да ги купим тези неща. Ще ги опаковаме празнично, а в нощта срещу Коледа Делчо пощальона ще остави пакета на адреса. От това заплатите ни няма да станат много по-мизерни...
Така и направили. Но... за ръкавички петдесетте лева не достигнали, даже пощаджийките додали малко за якето и шапката. „Е, нищо – казали си жените – ръкавичките догодина!“
Празниците отминали. Даже някои още дояждали зелевите сърми и годината започвала с обичайния си ритъм. В един такъв ден, в същия клон, се получило отново незапечатано писмо с познатия детски почерк. Жените радостно се скупчили и най-възрастната зачела писмото:
„Мили Дядо Коледа, от сърце ти благодаря за хубавото якенце и топлата шапка. Ръкавички не получих, но не ти се сърдя. Аз знам, че си много добър и си ми пратил и ръкавички, но сигурно са ги откраднали ония гадини от пощата. Обичам те и ти благодаря още един път!“
Твой Николайчо
------
Людмил Станев е дипломиран български лекар и недипломиран български писател и публицист от Варна. Автор е на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“.
Най-ново
Първото плащане по Плана за възстановяване може да очакваме наесен
преди 8 минРоди се нова лява политическа платформа
преди 1 часАнтъни Блинкън пристигна в Африка, за да парира руското влияние на континента
преди 2 часаОсвобождение от руско робство
преди 3 часа"Moody's" вижда проблеми пред италианския кредитен рейтинг
преди 4 часаФранция ще смекчи екологичните норми за 5 АЕЦ
преди 5 часаПрочети още
Подготовка за бебето - среща на живо
9meseca.bgМили майки, споделете ни своята история
9meseca.bgКошмарен старт на ерата „Тен Хаг“ на „Олд Трафорд“, Роналдо влезе от пейката (ВИДЕО)
dsport.bgВъв ВВВУ „Георги Бенковски“ от тази есен започва обучение на парамедици
darik.bgМъск обяви условия за обновяване на сделката за Twitter
darik.bgНа живо: Левски – Пирин, Бари и Михайлов сядат на пейката (Състави)
dsport.bg