Ръководената все още от Сотир Цацаров КПКОНПИ не издава съгласуване на проекто за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който следва да се закрие спецпровосъдието.

В дълго становище на Комисията се повтаря, че е било решение на ЕК да се създадат "специализирани стуктури" (всъщност Еврокомисията настояваше да има специализирани магистрати за работа по "високата" корупция и пр., а другото си е наша работа. Да не говорим, че до 2017 г. делата за нея бяха в СГС, б.р.).

Първият аргумент, който изтъква Цацаровата комисия, обаче е "липса на обективен и точен анализ за ефективността и качеството на специализираното наказателно правосъдие".

Клуб Z припомня, че работата с "анализа" е много особена. За такъв се бореха в продължение на месеци Янаки Стоилов и наследникът му на поста правосъден министър - Иван Демерджиев. Точно те искаха "да се сложи на масата" какво са направили спецпрокуратурата и спецсъдът, с каква резултатност работят, колко са магистратите,  колко са делата и пр. 

ВСС обаче - и в частност мнозинството около главния прокурор, правиха всевъзможни лупинги, с които този анализ така и не се състоя. После бе създадена някаква работна група, после участниците в нея започнаха да си правят отводи... И така - вече трети правосъден министър! 

В решението на Цацаров пише още, че аргументите, изтъквани сега от МП, са "едностранни, субективни, неправилни и недостатъчни".

Всъщност - въпреки отпора на ВСС, правосъдното министерство събра данни, които са приобщени към мотивите за закриване. А те звучат така:

"Делата по същество, влезли в Специализирания съд, са приблизително 3% от общия брой. Например за 2020 г. от постъпили общо 6418 дела само 174 са по същество. Останалите 6244 са от частен характер, като почти половината от тях се отнасят до съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство, разпит пред съдия и разрешаване на различни процесуално-следствени действия – достъп до трафични данни, претърсване и изземване, обиск, задържане и изземване на кореспонденция.

Останалата част, или общо 2992 броя от делата от частен характер са за разрешаване за прилагането на специални разузнавателни средства (СРС)."

КПКОНПИ прави и свой анализ по една от най-критикуваните теми - колко са споразуменията в Спецсъда и ги сравнява със Софийски градски съд. Така стигнала до извода, че "и двете съдилища използват института на споразумението в дейността си по правораздаване в еднакви мащаби".

Излиза, че и пред СГС прокуратурата предлагала над 50% споразумения (не е ясно това какъв аргумент е в подкрепа да съществува спецсъд, б.р.).

Цацаров заключава още:

"От направените констатации и препоръки в докладите на ЕК се налага извод, че специализираните институции са започнали да постигат съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезли в сила присъди по дела за организирана престъпност и отнемането на незаконно придобито имущество, както и че реформите са започнали да дават резултати.

Това от своя страна води до несъотносимост на предложената мярка за закриване на специализираното наказателно правосъдие със заявената цел/приоритет за борба с корупцията."

Цялото писмо с мотиви на КПКОНПИ  може да видите най-долу.

Затова пък днес четем, че Комисията одобрява измененията в Закона за генетично модифицираните организми и Закона за фуражите.

Ето и пълното прессъобщение:

КПКОНПИ не съгласува изменения и допълнения в Закона за съдебната власт

В изпълнение на законовите си правомощия по съгласуване на законопроекти, предложени от органите на изпълнителната власт, относно наличието на корупционен риск, на свое заседание на 09.02.2022 г., КПКОНПИ разгледа предложенията за изменения и допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Законопроектът е внесен от министъра на правосъдието Надежда Йорданова. Предложените промени предвиждат закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури.

В решението си Комисията приема следното:

Специализираното наказателно правосъдие в Република България се създава през 2011 г. в отговор на отправените от Европейската комисия (ЕК) през 2009 и 2010 г. препоръки в доклади на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – „да се създадат специализирани структури за съдебно преследване и произнасяне на решения по дела за корупция по високите етажи и дела, отнасящи се до организираната престъпност, като тези структури трябва да разполагат със съответната функционална и политическа независимост“. С оглед предложението за закриване на специализираното наказателно правосъдие, се налага като задължително условие да се извърши обективен и точен анализ за ефективността и качеството за периода на цялостното му съществуване, който от началото на 2012 г. и до момента липсва.

Неправилен е изложеният аргумент в доклада на министъра на правосъдието, че „Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, формулирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии“. 

С Решение № 10 от 2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. и Решение № 6 от 27.03.2018 г. по конституционно дело № 10/2017 г. на Конституционният съд на Република България е обявено, че специализираните наказателни юрисдикции са съответни на Конституцията, както и че компетентността им не противоречи на основния закон. Това налага извода, че използваните аргументи в мотивите към законопроекта за закриване на специализирате наказателни съдилища и специализираните прокуратури са едностранни, субективни и неправилни.

От извършения сравнителен анализ от Комисията на приключилите със споразумения НОХД спрямо тези решени с присъда в Софийски градски съд (СГС) и Специализиран наказателен съд (СпНС) през 2019 и 2020 г., се установи, че и двете съдилища използват института на споразумението в дейността си по правораздаване в еднакви мащаби. Това от своя страна оборва аргумента на вносителя на законопроекта, за неефективността на специализираното правосъдие с твърдението, че: „При оценката на ефективността специално внимание следва да се обърне и на факта, че по-голяма част от НОХД приключват със споразумение“. Процентното съотношение на присъдите към споразуменията са както следва: в СГС за 2019 г. - 41,6/58,4%, за 2020 г. - 34,6/65,4%; в СпНС за 2019 г. - 35,8/64,2% и за 2020 г. - 36,9/63,1 %.

От направените констатации и препоръки в докладите на ЕК се налага извод, че специализираните институции са започнали да постигат съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезли в сила присъди по дела за организирана престъпност и отнемането на незаконно придобито имущество, както и че реформите са започнали да дават резултати. Това от своя страна води до несъотносимост на предложената мярка за закриване на специализираното наказателно правосъдие със заявената цел/приоритет за борба с корупцията.

По горните причини, КПКОНПИ не съгласува, поради наличие на корупционен риск описаните предложения за изменение и допълнение на ЗСВ.

Решението е изпратено до Комисията по конституционни и правни въпроси и до Комисията по превенция и противодействие на корупцията при 47 –то Народно събрание.

Пълният текст на приетото решение е публикувано и на интернет-страницата на КПКОНПИ.

На заседанието, проведено на 09.02.2022 г. Комисията разгледа и съгласува изцяло следните законопроекти: Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми и Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите.