Не е лесно да си премиер. Нито президент. Нито канцлер. Абе, не е лесно да си държавен лидер.

Вижте само Обама. Снимките му отпреди и след 8-те години престой в Белия дом напомнят на фотосите на Нелсън Мандела отпреди и след… 27-те години затвор.

Неблагодарна работа е това да управляваш цяла една страна. Затова, когато държавната ти служба приключи, няма нищо по-естествено от това сам да си се отблагодариш.

Известна част от тези неначесали се бивши лидери може да класифицираме като „шрьодеровци“.

Всички те страдат от амнезия – забравили са клетвите, които са полагали, преди да застанат начело на държавите си. И след края на публичната си власт започват да защитават интересите на чужда страна.

Франсоа Фийон – „Шрьодер 2.0“

Русия има навика да назначава бивши европейски лидери на високопоставени позиции в енергийните си компании. Най-известен сред тях е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер (1998 - 2005 г.), който след продължителен престой в структурите на „Газпром“ ще стане шеф на компанията през 2022 г. Друг от престижните „трофейни лидери“ на Кремъл е бившият френски премиер Франсоа Фийон (2007 – 2012 г.).

Фийон бе един от лидерите на най-изявената дясна партия във Франция – „Републиканците“. През 2016 г. той се пребори за номинацията на движението, което го превърна във фаворит преди президентските избори във Франция през април и май 2017 г.

Ако французинът бе победил, Путин щеше да се сдобие с голям съюзник в сърцето на Европа. В миналото Фийон е твърдял, че Източна Украйна принадлежи на Русия, настоявал e да бъдат премахнати санкциите след анексирането на Крим и е критикувал намесата на Франция и Америка в Сирия. Той е личен приятел на Путин и любим гост на резиденцията му в Сочи. 

В края на януари 2017 г. надеждите на Фийон и Кремъл са помрачени, след като френски вестници разкриват, че съпругата на кандидат-президента дълги години е била назначена като парламентарен сътрудник без да има доказателства, че е вършила каквато и да е работа. За това пък за услугите си е получила стотици хиляди евро. Скандалът получава името „Пенелопегейт“ (Пенелопе Фийон е името на съпругата на бившия премиер). Това на практика изважда Франсоа Фийон от надпреварата и проправя пътя на Еманюел Макрон.

През 2020 г. Фийон дори е осъден на 5 години затвор, 2 от които ефективно, по обвинения за злоупотреба с власт въз основа на разкрития по „Пенелопегейт“. Забранено му е за 10 години да заема каквато и да е изборна длъжност във Франция. Присъдата е обжалвана.

Путин не забравя своя приятел. В края на юни 2021 г. бившият френски премиер бе назначен в борда на руската петролна компания „Зарубежнефт“. На 24 декември пък влезе в управителния съвет на най-голямото руско нефтохимическо дружество - "Сибур".

 Дейвид Камерън – „полезният идиот“

„Това е много важен момент за британско-китайските отношения, които са в много добро състояние, има нещо като златна ера в нашите взаимоотношения“.

Думите са от 18 октомври 2015 г. и принадлежат на действащия по онова време британски премиер Дейвид Камерън. Те са изказани във връзка с визитата на Си Цзинпин в Лондон между 19 и 23 октомври през същата година. В отговор, китайският лидер поздрави „визионерския и стратегически избор“ на кралството да се превърне в най-добрия приятел на Китай.  

От „златната ера“ не е останала и следа. Решението на Великобритания да забрани инсталацията на оборудване на „Хуавей“ за 5G мрежата си, продължаващите репресии в бившата британска колония Хонконг и присъединяването на Обединеното кралство към антикитайския отбранителен пакт AUKUS очертават мрачно бъдеще за двустранните отношения на Лондон и Пекин.

Разбира се, това не би трябвало да бъде грижа за Дейвид Камерън, който позорно си подаде оставката след шокиращия резултат на свикания от него референдум за Брекзит през юни 2016 г.

Прокитайската му нагласа обаче надживя политическата кариера. През декември 2017 г. той застана начело на фонд, разполагащ със 750 милиона паунда, който целеше да подобри търговските отношения между Обединеното кралство и Китай. Този фонд бе част от мащабния инфраструктурен проект на КНР „Един пояс, един път“. Последвалото геополитическото преориентиране на Великобритания и Китай замрази плановете на Камерън.

Въпреки че през 2019 г. между Лондон и Пекин вече прехвърчаха искри, по данни на „Файненшълн таймс“ поне до средата на 2021 г. бившият премиер е правил опити да сдобри двете страни, за да реализират инициативата му.

Тя е доубита през януари 2022 г., когато MI5 публикува снимка от 2014 г., на която Камерън е заснет да говори заедно с британско-китайската адвокатка Кристин Чин Ки Ли.

Изображението е придружено от предупреждение на британската спецслужба, че Ли се опитва да осигури „политически пейзаж в Обединеното кралство“, който да е „благоприятен“ за Китай, като привлича за каузата британски политици.

Ли, впрочем, е сред ВИП гостите при знаковото посещение на Си Цзинпин през октомври 2015 г. Малко преди Камерън да прокламира „златната ера“ в отношенията между Великобритания и Китай.

Разкритията провокират популярният консервативен журналист Андрю Нийл да обвини в коментар за "Дейли мейл" бившия премиер и други политици, че са „пренебрегнали нарушаването на човешките права в името на бързите пари“. И да отсъди, че за награда са били превърнати в „полезни идиоти“.

Михаил Саакашвили – гражданин на света 

Михаил Саакашвили е една от най-поляризиращите фигури в Европа. Дълго време бе уважаван на Запад заради пронатовските си позиции, критиките срещу Русия и борбата срещу корупцията. Но постъпките му през последните 10 години предизвикват по-скоро недоумение у бившите евроатлантически партньори и злорадство от страна на Кремъл.

Лидерът на „Революцията на розите“ прекара два мандата като президент на Грузия (2004 - 2007 г.; 2008 – 2013 г.). Въпреки катастрофалната война с Русия от 2008 г., през вторите си четири години Саакашвили се радваше на много добър рейтинг заради рекордно високия икономически ръст на страната. Предвестник за края на доминацията на президента бе загубата на партията му „Обединено национално движение“ на парламентарните избори през 2012 г. След изтичането на втория му мандат Саакашвили напусна страната.

През следващите години срещу него бяха заведени множество дела – за злоупотреба с власт при протести в Грузия през 2007 г., присвояване на пари и други. През 2018 г. грузински съд го осъди на 6 години затвор заради прикриване на доказателства за побой срещу опозиционен депутат през 2005 г.

Саакашвили и привържениците му до днес твърдят, че всички обвинения са политически мотивирани. Вместо да консолидира редиците на „Обединеното национално движение“, лидерът раздели групата на лагери, след като настоя партията да бойкотира парламентарните избори през 2016 г. Това е една от причините, поради които "Обединеното национално движение" прекара последното десетилетие в пълна изолация от властта.

Не може да се каже същото за Саакашвили. Политическата му кариера в Грузия на практика бе приключила. Но това не му попречи да потърси изява навън. През февруари 2015 г. той бе приет като съветник в новия кабинет на Петро Порошенко в Украйна, което легитимира новия режим в Киев – Саакашвили говори украински и бе популярен заради подкрепата си за протестите на площад „Майдан“.

Няколко месеца по-късно той бе назначен за губернатор на Одеска област. Ден преди да встъпи длъжност, на 29 май 2015 г., Саакашвили получи украинско гражданство. Любопитно е, че само месец по-рано той обяви, че е отхвърлил идеята да стане вицепремиер на Украйна, защото за нищо на света не бил готов да се откаже от грузинското си гражданство. На 1 юни 2015 г. с актуализирано мнение по въпроса Саакашвили изтъкна, че в качеството си на губернатор на толкова ключов регион ще защитава интересите и на Украйна, и на Грузия.

В резултат на назначаването му двустранните отношения между Тбилиси и Киев се влошават. На 4 декември 2015 г. бившият президент е лишен от грузинското си гражданство. През ноември 2016 г. Саакашвили, който до този момент е на страната на Порошенко, обвинява президента, че лично носи отговорност за високите нива на корупция в страната, напуска поста си и обявява сформирането на украинската си партия - „Движение на новите сили“.

Планът му да предизвика избори и да влезе в парламента не се увенчава с успех, след като в началото на 2017 г. Порошенко му отнема украинското гражданство. Саакашвили по това време е в САЩ. Той се връща в Украйна, но е задържан и впоследствие депортиран към държавата, от която е влязъл – Полша. 

Новоизбраният президент Володимир Зеленски му връща украинското гржданство в края на май 2019 г. Саакашвили му благодари и уверява, че няма намерение повторно да се впуска в политиката. Два месеца по-късно украинският гражданин от грузински произход е лидер в листите на „Движение на новите сили“ на парламентарните избори. Партията му печели по-малко от половин процент от общия брой гласове. Бившият държавен глава намира пристан като ръководител на изпълнителния комитет на Националния съвет за реформи в Украйна – структура под президента, която го съветва и изработва планове за реформи в страната.

През октомври 2021 г. Саакашвили поема на последното си пътешествие (засега), което представлява своеобразно завръщане към корените му на протестър в Грузия. Въпреки че е осъден на 6 години затвор и срещу него са заведени още куп дела, бившият президент демонстративно прекосява границата на родината си на 1 октомври миналата година и е арестуван. 

В затвора здравословното му състояние се влошава, което налага приемането му в болница. В резултат украинските власти многократно протестират срещу отношението на Тбилиси към гражданина им.

Най-устойчивият резултат от маневрите на Саакашвили през последните 10 години е вледеняването на отношенията между Украйна и Грузия. Иронията е, че една от основните цели в политическата кариера на бившия държавен глава бе да се противопостави на влиянието на Русия в региона. Чрез действията си той разедини двете страни, които спешно се нуждаят от съюзници срещу агресивния си съсед.

Затова, погледнато спрямо Украйна, Саакашвили принадлежи към групата на „шрьодеровците“. А за Русия е по-полезен от „полезен идиот“.

---

* "Полезен идиот" - термин, използван по адрес на хора, пропагандиращи каузи, чиято същност не разбират напълно. Използван е по време на Студената война, за да обозначи гражданите на западни държави, които симпатизират на Съветския съюз.