"Съществува т. нар. фасадна независимост. Тогава, когато де юре всичко изглежа прекрасно, но на практика тази независимост е само на хартия.

Съдът на ЕС не е наивен, той е наясно с този проблем."

Това каза по време на дискусия българският съдия в Съда на Европейския съюз Александър Корнезов*, имайки предвид дейността на ВСС - не само у нас. Той бе един от участниците в дискусия "Структурен и функционален модел на съдебната власт - необходимите промени“, организирана от Съюза на съдиите и Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Корнезов, който традиционно е сред най-чаканите оратори, даде пример с решение на СЕС от 19 октомври 2019 г., който посочва, че изрично ще следи за конкретния начин, по който (полският) ВСС спазва конституционните си функции - да опазва независимостта на съдебната система.

Той провокира - по собствените му думи, с няколко идеи в посока: да не капсулираме съдебната система, която "не е някакъв самодостатъчен, самоизолиран организъм, а трябва да служи на обществото и да е отчетна пред него".

Но как?

Корнезов е привърженик да "демократизираме състава на ВСС" - той да се отвори към общестото, по начин по който да е представителен не само за съдебната система, а и за обществото като цяло.

Той посочи, че нещо подобно на тази идея има и сега в Конституцията - чрез парламентарната квота, чиято идея е да представлява народа във ВСС.

"Но в българския политически пейзаж това не се оправдава."

Затова той попита - защо задължително всички членове на ВСС трябва да са юристи?

И предложи да се помисли "за някака малка квота неюристи" - защото техният поглед за отчетност и най-вече за почтеност не винаги съпада с този на професионалната общност.

Корнезов нарче идеята си - "известно проветряване на съдебната система". Но отбеляза, че говори в лично качество, а не като съдия в СЕС.

То предложи също така въсзможност за общестевна квота - например от няколко членове, избирани от академичния състав на водещи юридически факултети или дори от адвокатските колегии - стига да има "механизъм за да няма конфликт на интереси".

Даде пример, че такива квоти има на много места - Белгия, Франция, Испания, Фенландия, Хърватия и др.

Татяна Жилова

Татяна Жилова - председател на Съюза на съдиите, също разкритикува сега действащия ВСС, но обяви, че просто механичното му разделяне на съдебен и прокурорски съвети няма да доведе до никакъв резултат и "ще ни доведе дотам, откъдето сме тръгнали" и дори може да доведе до още по-голямо капсулиране на съдии и прокурори.

А по тношение на личния състав ССБ застъпва становището, че трява да се разшири бройката на квотата на съдии, избрани от съдии. За сметка на парламентарна квота.

И нахвърля идеи примерно 8 избирани от съдии и 4-ма, избрани от парламента – или дори 9 от гилдията срещу 3-ма от НС (другите двама са "двамата големи" - председателите на ВКС и ВАС, б.р.).

Реципрочно, по отношение на прокурорската колегия ССБ смята, че "трябва да се отвори повече към общестото".

Тук пък се предлага обратният механзъм – да се намали числото на ченовете, които са действащи прокурори и се избират от прокурори, които - като им изтече мандатът, пак ще се върнат и ще работят като прокурри, подчинени... ясно на кого.

"Няма съмнение, че при тази структура влиянието на главния прокурор в кадровия орган е гарантирано", каза съдийката.

Жилова се обяви и да се въведе институт на отзоваване на пратениците на съдиите. Тя повдигна и стария въпрос – дали членовете на ВСС отново да не се върнат като практикуащи магистрати, т.е. - да не се откъсват от реалното правораздаване по време на мандата им.

Върховният съдия Благовест Пунев също представи интересни идеи - например пратениците на парламента в прокурорската колегия на ВСС да не са действащи прокурори, за да не са подчинени на главния. А също така - да отпадне изискването за 2/3 от народните представители за член на ВСС (за да няма договорки на тъмно), или когато президентът веднъж върне кандидат, да не може да бъде предлаган същият (последното се случи и при председателя на ВАС Георги Чолаков, и при главния прокурор Гешев, б.р.).

Адвокат Михаил Екимджиев попита какво се прави, когато хората на върха на системата вместо да бранят ценности, бранят вредности - като визира ВСС и главния прокурор. Той се обяви дали да се помисли за ограничаване на "независимостта" на ВСС, който - при липса на демократични и правни традиции, я ползва, за да е "независим от правото".

---

* Бел. ред. Съдия Александър Корнезов правораздава в Общия съд на Европейския съюз в Люксембург от три години. През 2019 г. той беше сред новоизбраните председатели на десетте състава на съда, като ще заема този пост до края на август 2022 г.