Русия е осъдена да загуби войната в Украйна и осъзнава това. Затова се опитва да превърне военните действия в преговорен процес и междувременно да консолидира завзетите територии. Тя загуби първата фаза на войната, защото е планира погрешно като завършващ етап на започнала по-рано хибридна операция.

Забуксува във втората си фаза, защото я води по концепции от Първата и Втората световна война. Украйна неусетно премина в контранастъпление, нанасяйки удари в дълбочина и унищожавайки руските резерви и логистики. Това ѝ позволяват модерните западни оръжия, които вече получава. С тях тя може да прилага съвременни оперативно-технически похвати, с които САЩ и съюзниците им спечелиха войните в Залива.

Тази теза развива в статия за сайта ZN.UA Сергей Савченко, независим експерт, генерал-майор от Въоръжените сили на Украйна и ръководител на обществената организация "Аналитичен център за изучаване и противодействие на хибридните заплахи". Препубликуваме статията с незначителни съкращения. Заглавието е на редакцията.

За почти половин година войната на Русия срещу Украйна премина през два коренно различни етапа.

Пореден провал на хибридната стратегия

На първия етап действията на руската армия изглеждаха странни. Кампанията беше планирана в голям мащаб и обхващаше огромни пространства от северно, източно и южно направление, което изглеждаше невероятно преди началото на агресията. Войските на агресора настъпиха в походни колони, където наред с войскови части маршируваха и подразделения на Националната гвардия.

Заловените карти на руски командири от средно ниво не съдържат решение за атака, а решение за марш при липса на заплаха от среща с врага. Те не съдържаха никаква информация за възможните действия на нашите войски, сякаш те изобщо не съществуваха. Противникът стовари авантюристични, неподготвени и неподдържани десанти, по-специално в Гостомел и Василков, които бяха унищожени. Нямаше военно разузнаване, нямаше система за логистична поддръжка на войските.

Действията на агресорските войски в началния етап на войната не се базираха нито на основите на военното изкуство, нито на разпоредбите на руските бойни устави.

И така, какво беше това? Едновременно обезумяване на военното ръководство на агресора?

Не, военните са нормални. Адекватността на военните се вижда от решението да се спре военната авантюра в първоначалния й план, да се спаси групировката на силите на север от пълно поражение от въоръжените сили на Украйна, да се намали фронтът на военната дейност до възможно най-малкото, както им се струваше, ниво.

Ако агресията е планирана, без да се разчита на положенията на военната наука, както руснаците я разбират и както те са изложени в техните ръководни документи, тогава на какви разработки се базира този план?

Руската агресия в първоначалния си вид е планирана въз основа на каноните на хибридната война. Основната роля очевидно беше отредена на петата колона вътре у нас (в Украйна - б.р.). И не можем да говорим само за шепа маргинали в различни градове на Украйна. Залогът върху тях през 2014 г. не се осъществи нито в градовете на Южна Украйна, нито в района на Слобода. А окупацията на част от Донбас и Крим беше извършена от силите на руската армия и руските наемници. Разбира се, не беше без участието на местни маргинали, за подготовката и организирането на които бяха изразходвани много пари и време още преди 2014 г. Но като цяло те не са силата, на която може да се разчита само за започване на агресия по такъв сценарий. 

Изхождайки от действията на руснаците, можем да заключим: те са имали гаранции, че няма да има съпротива срещу нашествениците и Киев ще бъде предаден без организирана съпротива. Че там ще се предадат, както предадоха южната част на Украйна, където въоръжените сили на нашата страна, както и самото население, бяха лишени от възможността да окажат въоръжена съпротива на нашествениците. Такива условия не могат да бъдат резултат от предателство и още повече от погрешна оценка на отделни длъжностни лица или служители. Такива условия се създават в резултат на широкомащабни хибридни операции. А т. нар. спецоперация не само разчита на тях, но е върхът на тяхното изпълнение.

Решителността на военните - от главнокомандващия до командирите от най-ниско ниво, нечуваната смелост на войниците, масовата готовност на доброволците, както и на цялото население, да защитават градовете и селата на Украйна - осуетиха плановете на агресора в северната и източната част на Украйна и скоро спряха врага на юг. Заслужава да се отбележи важността на решителната стъпка на президента на Украйна, който в условията на критична ситуация около столицата взе смело решение да не напуска Киев.

Целта на тази статия не е подробен анализ на хибридната страна на първия етап на агресията. Искам само да отбележа, че първият етап на агресията беше планиран и осъществен като финална фаза на стратегическа хибридна операция.

Това косвено се потвърждава от организационните заключения и арестите сред висшето ръководство на ФСБ, които се проведоха в Русия след провала на действията на нашествениците на първия етап.

Военно ретро изпълнение от руските въоръжени сили

Вторият етап на войната се осъществява от агресора в съответствие с неговите устойчиви представи за войната и в съответствие с изискванията на руските ръководни военни документи.

Накратко и донякъде примитивно, тяхната същност може да се опише по следния начин: създаване на предимство чрез концентриране на сили в определена посока, нанасяне на огневи щети на врага, използване на неговите резултати чрез нанасяне на удари по войските. В резултат на това - овладяването на определена част от територията.

В идеалния случай целта на такива действия е да се пробие отбраната на противника и да се развие настъплението в дълбочина, но агресорът никога не е успял да постигне такъв резултат.

Това, което демонстрира руската армия през втория етап на войната, не е оперативното изкуство и тактиката на Втората световна война. Това е Първата световна война, без ни най-малко преувеличение. Така нареченият Брусиловски пробив от 1915 г., когато руснаците, пробили фронта едновременно в няколко посоки, навлязоха на десетки километри в дълбочина, на фона на слабите действия на съвременната руска армия, изглежда като ненадминат военен шедьовър.

И отново си струва да се отбележи смелостта и уменията на въоръжените сили на Украйна. Демонстрирайки непоклатима устойчивост в битки с врага, няколко пъти превъзхождащ украинските войски по сила, нанасяйки му тежки загуби, те умело се измъкнаха от заплахата от обкръжение, само когато тази заплаха достигна критична граница.

В резултат на това войските на агресора бяха окончателно изтощени, а настъпателният им потенциал – изчерпан. Противникът спря, без да изпълни задачата да достигне границите на Луганска и Донецка област.

Така, във втория етап от войната руските настъпателни действия бяха изградени на принципите на военното изкуство в най-добрия случай от средата на миналия век.

Война от модерен тип, или "Буря в степите на Украйна"

Какво следва? Очакваме с нетърпение преминаването на въоръжените сили на Украйна в контранастъпление и освобождаването на нашата земя.

В съзнанието възникват асоциации: 19 ноември 1942 г., Сталинград, мощна огнева подготовка унищожава отбранителната линия на врага и войските на два фронта пробиват отбраната ... Отново концептуалният апарат на военното изкуство от средата на миналия век .

Войната се промени. Базира се на други принципи, прилагат се други концепции.

Това е принципът на едновременно огнево унищожаване на противника до цялата дълбочина на оперативното формирование. Това са и концепциите за изолиране на бойното поле (унищожаване на тактическите резерви на противника още преди да бъдат въведени в битка) и изолиране на бойния район (унищожаване на оперативните резерви на противника).

Съвкупността на тези и други положения на съвременното военно изкуство дава възможност да се реализира концепцията за така наречената безконтактна война, когато позиционната война изчезва, линията на сблъсък между воюващите страни се изтрива до известна степен. В такава война границата между настъпление и отбрана изчезва. Чрез унищожаване на резервите на противника още преди влизането им на бойното поле, страната, която успешно извършва такива действия, освобождава пространство за придвижване напред с минимални загуби на своите войски.

Такава концепция беше приложена във войната в Персийския залив от 1990-1991 г. въпреки факта, че авиацията изигра решаваща роля за победата над врага в тази война.

Напомням: поражението на армията на Саддам Хюсеин, която превзе Кувейт, не започна с настъпление (контранастъпление) на сухопътна групировка. Тя беше предшествана от операция „Пустинна буря“, по време на която противникът беше разгромен по цялата дълбочина на оперативното съединение. В същото време се решаваха оперативни задачи за унищожаване на системата за противовъздушна отбрана, авиационни групировки, системи за управление и логистика.

Атаки бяха извършени и срещу сухопътни групировки на противника, за които в началния етап на операцията бяха отделени само до 15% от наличния ресурс от оръжие.

Коалиционните войски получиха пълно огнево преимущество пред противника.

Операция „Пустинна буря“ продължи 39 дни. След това операцията на сухопътната групировка на коалиционните войски „Пустинен меч“ продължи четири дни и завърши с пълно поражение на противника и неговото предаване.

За воденето на такава война са необходими преди всичко съвременни високотехнологични оръжия. Това е видът оръжия, които получаваме от нашите съюзници. Ефективността от използването му е възхитителна и укрепва увереността, че победата над врага е неизбежна и не е далече.

Освен високотехнологичните оръжия, воденето на такава модерна война според принципите, дефинирани по-горе, изисква най-новия подход към планирането и провеждането на операции. То не е разписано в нашите ръководни документи и не е изучавано в нашите военни училища. И това е естествено, защото преди година дори не сме мечтали, че скоро ще имаме такова оръжие.

Но съм сигурен, че нашето военно ръководство, преди всичко на оперативно-стратегическо ниво, ще се справи с това предизвикателство. От решаващо значение би била помощта на нашите партньори, които несъмнено имат натрупан опит в съвременната война както по време на ученията, така и по време на военните действия, които трябваше да водят.

Според мен, въз основа на анализ на последните информационни съобщения, контранастъпателните действия на нашите въоръжени сили вече са започнали. И са започнали не с огнева подготовка по предната линия на отбраната на противника, а с нанасяне на удари по цялата дълбочина на оперативното му формирование.

Решението на оперативната задача за унищожаване на логистичната система на противника беше взето като приоритет.

Трябва да се подчертае, че не става дума за унищожаване на отделни складове, колкото и големи и важни да са те. Говорим за разрушаване  на логистичната система.

Наред с унищожаването на съществуващи складове и бази ще бъдат взети под огневи контрол комуникациите, използвани за доставка на материални средства, разтоварни станции, тилови командни пунктове и други техни елементи. Ударът ще осуети опитите на врага да възстанови логистичната система. Вероятно силите за специални операции ще бъдат включени в решаването на този проблем по пътищата за снабдяване и евакуация.

Решението на тази ключова задача окончателно ще унищожи способността на вражеските войски да предприемат настъпателни действия.

За съжаление, ограниченията на необходимото въоръжение не ни позволяват да изпълним задачата за кратко време и по целия фронт. Следователно в близко бъдеще може да се сблъскаме с опити на агресора да възстанови настъпателните операции в определени райони.

Но посоката, избрана от нашето командване, е правилна. Последователното унищожаване на логистичната система ще се увеличи с пристигането на допълнителни оръжия.

При това противникът е безсилен срещу високоманеврените и високоточни системи за поразяване. Може би единственият начин да се справим с тях е използването на диверсионно-разузнавателни групи, за увеличаване на активността на които трябва да сме готови.

Заедно с нанасянето на удари по елементи на тиловото осигуряване се решава оперативната задача за дезорганизация (унищожаване) на системата за управление на противника. Почти всеки ден получаваме съобщения за поражението на поредния команден пункт и намираме потвърждение за това в съобщенията на руските групи в социалните мрежи за смъртта на офицери от командния състав на съединенията и частите на агресора.

Напоследък вражеските командни пунктове и логистични центрове се втурват като плъхове из нашата земя, търсейки спасение на някое безопасно място. Но за врага такива няма и няма да има.

И отново отбелязвам, че трябва да говорим не само за командните пунктове на вражеските войски, но и за системата за командване и контрол: командни пунктове, полеви комуникационни центрове, полеви мобилни интернет системи и други елементи. В допълнение към физическото унищожаване на обекти, решението на този проблем включва използването на оборудване за електронна война за потискане на комуникационни линии и други мерки.

Обхващам чисто военни въпроси, разбира се, по опростен начин, като в същото време ги детайлизирам малко, за да подчертая, че въпросът за планирането и воденето на съвременна война е сложен, въпреки външната простота и висока ефективност на резултатите.

Изброените оперативни задачи са приоритетни за решаване.

Следващата, но не по-малко важна, ще бъде оперативната задача по унищожаването на системата за ПВО на противника на територията, която той заема. Това ще даде възможност за широко използване на авиацията, както тази, която имаме днес, така и тази, която ще дойде като помощ от нашите партньори. Това значително ще увеличи огневата ни мощ и ще ускори смъртта на врага. Именно тогава ще дойдат времето и редът на неговата общовойскова групировка.

Казаното дотук не изключва удари срещу тази групировка на предварителните етапи, включително днес. Всички тези оперативни задачи се решават и ще се решават едновременно, като се отчита приоритетността на всяка от тях на различни етапи от развитието на операцията.

Така, както се вижда от текущите събития, третата фаза на войната е започнала. При провеждането ѝ не е изключена известна настъпателна активност на противника в определени направления, но основно етапът ще включва разгрома на агресора и освобождаването на нашата земя. Има индикации, че нашата настъпателна операция се основава на съвременното военно изкуство и ще се основава на използването на съвременни високотехнологични оръжия.

Командирите трябва да оставят опитите да освободят още една Ивановка, Богдановка или Петровка днес без никакви планове и перспективи за развитие на офанзивата. Често селища, освободени по този начин, скоро се връщат под контрола на врага. И нашите действия в този случай се превръщат в неоправдани загуби на материални ресурси и най-важното - ценни човешки животи.

Това, разбира се, не се отнася за случаите, когато подобни настъпателни действия се налагат от обстановката на други участъци на фронта.

Политиците не трябва да изискват незабавен ежедневен успех от армията. Нашите военни са доказали, че си знаят отлично работата и разбират кога, какво и как да я свършат.

В тази връзка широко разпространената информация за заповедта на Върховния главнокомандващ към армията да освободи южната част на Украйна предизвиква известна тревога. Изглежда военните не са мислили за подобна задача преди.

Военните, и не само военните, разбират, че заповедите се издават чрез директиви, които са сложни по смисъл и коренно различни от лозунги. Съдържанието на тези директиви, както и предстоящите планове за действие, се пазят в строга тайна. Следователно подобни съобщения са подобни на пиар кампании, поради което се възприемат с известно раздразнение.

Врагът също е наясно с близкия си край. Единственото, което може да го спаси, е примирието и превръщането на военната агресия в преговорен процес. За Русия е жизненоважно да консолидира окупираните територии и да получи време да подготви нова фаза на агресия. Без примирие ще има бързо и неизбежно поражение на агресора.

Примирие под всякакъв предлог - износ на зърно, размяна на заложници и пленници или всякакъв друг. Между другото, този метод на действие е разписан в така наречената доктрина на "Герасимов" (началникът на руския Генерален щаб - б.р.), която предвижда след активни действия да се правят предложения за разрешаване на конфликта и търсене на мир. За постигане на примирие ще бъдат хвърлени всички така наречени „хибридни сили“ на Кремъл, тоест неговите агенти както в Украйна, така и в чужбина.

Но ние вече преминахме това през 2014 г. и няма да позволим повторение през 2022 г.