Мариана Баракчиева е завършила журналистика и софтуерно инженерство. Живее години наред в Швейцария, където има добра работа - и въпреки това, един ден решава да се завърне в България, за да се заеме с нещо съвсем различно, като започне от нулата.

"Винаги съм искала да творя с ръцете си и да живея в планината“, казва тя и смело се спуска в една напълно нова територия за нея.

Връща се в Родопите и създава фирмата „Нанка Криейтив“, която прави дрехи от мериносова вълна. С нея в Родопите пристига и съпругът ѝ, швейцарецът, Симон. В предишния си живот той е инженер по роботика. А в сегашния – производител, или по-скоро творец, на уреди и предмети от дърво. Фирмата „Нанка“ печели все повече популярност не само в България, но и в чужбина. 

Така изглежда натоварения микробус, с който Мариана и Симон се връщат в България.

"Със съпруга ми Симон се занимаваме с изработването на дрехи от мериносова вълна и изделия от дърво. И двамата сме софтуерни инженери по образование и професия, но искахме да създаваме с ръцете си. Преди три години напуснахме добре платените си позиции в Швейцария и се преместихме в моя роден град Смолян за да започнем нещо съвсем ново", разказва Мариана.

Фотосесия за мериносовите горнища. "Ние самите сме и фотомоделите, и фотографите. И всички снимки са сред природата, там за където са направени дрехите", обяснява Мариана.

Защо двама млади хора, единият дори не е българин, решават да живеят в Родопите и да се занимават с ръчни изделия, отказвайки се от работата си в Швейцария във времена, в които хората масово емигрират в обратната посока, избягват ръчния труд и живота на село?

„Един фактор със сигурност е, че искахме да изработваме неща, които можеш да ги пипнеш с ръцете си. Което, както знаем, не е най-доходоносният бизнес, поне в началото, и такъв експеримент би бил много труден в Швейцария. Там животът е много по-скъп и без сигурни месечни доходи бързо можеш да попаднеш в стреса на оцеляването.

Друг фактор защо избрахме да се преместим в Родопите е, че те са магнит за хората, които са се докоснали до тях. На мен много ми липсваха и знаех, че един един искам да се върна да живея тук, а и мечтах да допринеса за развитието на региона. А Симон нямаше избор освен да ме последва, пък и беше предупреден от един познат българин преди доста време. Той му каза: „Всеки, които е роден в Родопите, може да е истински щастлив само там. Да знаеш, че в крайна сметка, ще се озовете там“.

"Шивашки цех с гледка", едното работно място на Мариана.

И последно, аз не бях щастлива на последната ми работа. Въпреки че работех в реномирана швейцарска фирма за медицинска техника, не бях мотивирана на работа и последната година ми беше трудно да стана от леглото дори. Така че това даде последния тласък за промяната."

И така, в края на 2017 година и двамата с мъжа й си подават молбите за напускане, а през април 2018 натоварват един бус с покъщнината си, сбогуват се с приятелите си и потеглят към България.

"Това са нашите домашни любимци там", шегува се Мариана за краткото им "отклонение".

"По пътя, така да се каже имаше едно отклонение, сбъднахме една друга наша мечта - две години бяхме хижари в една красива високопланинска хижа в Алпите през лятото, а зимите бяхме в Смолян. Въпреки че изглежда като отклонение, то си беше много щастлива случка, защото на хижата бяхме сред нашата бъдеща клиентела. Едни от първите ни клиенти бяха планинарите, които посетиха хижата. Тези първи фенове са много важни“, споделя Мариана.

Разбира се, не минава без трудности. Една от тях се оказва напълно изненадваща за двамата творци – ценообразуването.

"Ценообразуването ни беше и все още ни е трудно. В него трябва да предвидиш разходите по материалите, опаковането и изпращането, часовете труд и това, което бяхме изпуснали в началото – печалбата. Друга трудност в самото начало беше да се привлекат клиенти в онлайн-платформата Etsy, преди да имаме продажби. Затова молехме познати, които поръчваха лично, да плащат през Etsy, докато се генерира необходимият трафик", обяснява Мариана как са се справили с първата трудност.

От софтуерното инженерство към шивачната машина – доста необичаен път, но и той си има своята предистория.

"Шиенето ми беше интерес от дете, баба ми бе шивачка и прабаба ми, на която в Родопите казваме Нанка, също шиеше много, и аз с часове можех просто да я гледам. Но майка ми е математик и тръгнах по този път. В математическата гимназия си бях ушила пола, която майка ми ми забрани да нося на училище, беше толкова екстравагантна...

И чак години по-късно в Швейцария, когато се роди бебето на една приятелка и ми се прииска да му направя личен подарък, искрата пламна отново. Уших му бебешко боди с помощта на сестрата на Симон, която е адвокат по професия, но също шие в свободното си време. От тогава не мога да се спра!“

В чест на прабаба си Мариана кръщава фирмата „Нанка“, както наричат в Родопите бабите си. Прабаба й се казва Незифе и Мариана прекарва много време с нея като дете.

„Тя постоянно ме питаше дали ще си я „споминам“ (спомням за нея, споменавам), когато си отиде. Тя ми завеща и крачната си „Сингер“ машина, на която съм я съзерцавала да шие с часове като дете“, спомня си Мариана. 

Но фирмата не продава само ушити от Мариана дрехи, а и продукти от дърво, изработени от Симон. Той изработва лампи от тънък слой дърво (фурнир), столове за медитация и нещо, което сам развива – поставка за ски върху колело.

Работилницата за лампи от фурнир на Симон.
Една от лампите му. Много са в частни домове, някои - в заведения по света.

Първоначално двамата се ориентират към клиентела в чужбина. Продават основно в САЩ, Швейцария, Германия, Великобритания. И въпреки това отнема много време, докато успеят да се убедят, че идеята им работи и бизнесът тръгва. Повече от година. Оказва се, че мериносовите дрехи, които Мариана шие, имат пазар и в България. Но все още основните им клиенти – 95%, са в САЩ и Западна Европа.

Цяло семейство доволни клиенти - със суичерите на "Нанка".

Не е случайност, че успяват да пробият дори и на преситен пазар като тамошния. Предимството на изделията от мериносова вълна е, че тя има уникални свойства. Платът от мериносова вълна е дишащ, не запотява, едновременно с това е мек и топъл. Вълната е натурален, устойчив ресурс, който освен всичко останало е биоразградим, екологичният му отпечатък е много по-малък отколкото на полиестъра, който се разгражда стотици години в депа.

Бизнесът на Мариана и Симон е един от малкото, които не само не са пострадали от ковид-кризата, но тя му се отразява и положително. Хората масово започват да пазаруват онлайн, а и обмислят повече какво купуват и залагат на качеството пред количеството.

Пуловерите на "Нанка" достигат и върха на света - в случая върха Броуд Пик, 12-ти най-висок в света, над 8000 метра надморска височина.

Една от трудностите в този бизнес е снабдяването с качествена мериносова вълна. 

"Много време отделих да намеря производител на вълната, за който да съм сигурна, че произвежда честно, без експлоатация на деца, и екологично, без да замърсява природата. Купувам плата от семейна фабрика във Финландия, като цената е по-висока от други производители, но качеството е превъзходно, така че си заслужава", обяснява производителката.

В дългосрочен план обаче мечтае да затвори кръга на производство и всичко - от вълната до готовото изделие, да се произвежда в Родопите.

"Пустеещи ливади има достатъчно“, споделя тя.

В момента обаче двамата обмислят как бизнесът им да продължи да расте, без да губи личния си характер. 

"Аз и Симон с детето на добри приятели, всички облечени в Нанка."

За да го запази, Мариана винаги праща със своя продукт и пакетче чай от Родопите.

"Започнахме с чая по време на пандемията, когато всички осъзнахме колко е важно здравето. Чаят го събираме самите ние и той е от подбрани билки от Родопите, така че за нас това е един малък, но важен жест към клиента. Сега с мериносовите дрехи изпращаме и пакетче родопска био лавандула", споделя Мариана.

Все още двамата със Симон не живеят само от дохода си от производство на дрехи и дървени творения, но вярват, че и това ще стане. Засега все още се учат, при това по най-ефективния начин – от собствените си грешки.

"Грешки много, продължаваме и до днес да ги правим. Счупени лампи при доставка, грешно изпратени поръчки...от такива грешки гледаме да се учим и да подобряваме процесите, така че да не се повтарят. Иначе в началото сбъркахме с количеството плат, което поръчахме. То беше много малко, а водеше след себе си ципове и конци в същите цветове. Следващата година се оказа, че този цвят плат вече не го произвеждат и ние останахме с много материали, които не можем да използваме", описва някои от първите им проблеми тя.

И въпреки малките проблеми и спънки по пътя, Мариана и Симон са напълно уверени, че са взели правилното решение. А всички, които искат също да направят своя малка фирма и да живеят от това, което правят сами, тя съветва непременно да опитат, да направят скока в дълбокото и да са упорити да не се отказват.

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).