Ден след офертата на Илон Мъск да закупи 100% от Twitter и да я направи частна, а не публична компания, светът чака със затаен дъх решението на борда на директорите на Twitter.

На пръв поглед сделката изглежда "опечена" - със своя 9,2% дял и заплахата да го продаде, Мъск е хванал мениджмънта на социалната платформа натясно. Неговото изтегляне от компанията може да доведе до сериозни загуби за абсолютно всички акционери. 

Налице е и въпросът какво точно ще прави Мъск с компанията, ако я купи. Макар мнозинството акционери в Twitter да са инвестирали само с цел печалба, сред тях има и хора с визия за социалната платформа - като например създателят Джак Дорси, който вече не е изпълнителен директор, но още държи приличен дял и има влияние сред акционерите.

Мъск няма толкова пари

Звучи странно, нали? Илон Мъск е един от най-богатите хора в света, като личните му авоари се оценяват на около 265 млрд. долара. При всички положения би трябвало да има 42 милиарда, които предлага за Twitter.

Истината е, че мнозинството от тези средства са в Tesla и SpaceX и не могат да бъдат лесно извадени. Мъск не държи милиарди в голям трезор, като Скрудж Макдък от анимациите на Дисни. Лъвският пай от неговите пари е инвестиран.

Мъск може да продаде акции на Tesla, но от това ще пострада собствената му компания. Може и да ползва акциите си като гаранция за заем - но вече е използвал половината от тях с тази цел, по информация на "Форбс".

Самият Мъск призна вчера в интервю пред TED:

"Ще бъде в някаква степен болезнено и не съм сигурен, че ще успея да събера парите."

Истината обаче е, че ако Мъск умее нещо наистина, то е да намира пари.

"Не искам да изкарвам пари"

Това са най-опасните думи, които можеш да чуеш от един бизнесмен, предлагащ 42 млрд. долара за компания. Мъск изказа тезата, че неговата цел с Twitter няма да е печалба, а осигуряване на свободна платформа според неговите разбирания за свобода на словото.

Това е и причината да иска да свали компанията от борсата - единственият шанс една платформа от този тип да бъде управлявана като някакво публично благо, е, по ирония на правилата на капитализма, тя да не бъде публична. Публичните компании имат само едно задължение - да осигуряват печалба на акционерите. Идеалите и общественото благо винаги са на второ място (минимум).

Много наблюдатели обаче се съмняват в искреността на Мъск. Той не се е колебал да блокира хора в Twitter, които го критикуват, а и не е пропускал да дезинформира публиката, особено по време на пандемията.

Стана ясно, че Мъск иска да бъдат премахнати ботовете и спам профилите - което означава повече модерация. И досега бе невъзможно, защото този тип активност също носи пари на акционерите. От друга страна, зове за повече прозрачност при модериране - да се знае кои туитове са предпочитани от алгоритмите на платформата, кои не са, защо, и защо биват блокирани някои профили.

В миналото Мъск се е определял като "абсолютист за свободното слово", но досега не е ясно какво точно разбира той под този етикет.

Всъщност "свобода на словото" по отношение на една онлайн платформа е изключително неясен термин. Платформите работят с алгоритми и програмен код, който иска ясни дефиниции. Според това как точно ще бъде променен този код, Twitter може да стане по-свободен и по-прозрачен, но може да се превърне и в по-голям разпространител на дезинформация и фалшиви новини.

Twitter може да не се съгласи на сделката

Офертата на Мъск от 54,20 долара на акция е малко ниска в момента - акциите на компанията се продаваха за над 70 долара в последната година. 

Мениджмънтът на Twitter също така едва ли се радва на начина, по който бе поднесена офертата.

Важно е да се отбележи, че това не е "враждебно поглъщане", както го определиха някои медии. Враждебното поглъщане на компания означава опит да се превземе компания без съгласието на ръководството, обикновено с различни тактики за заобикалянето им - купуване на акции индиректно, изхвърляне на мениджъри чрез подставени лица, консолидация на споделени акционерски пакети. В случая е налице напълно официална и прозрачна оферта.

Има обаче и друг елемент - заплахата на Мъск, че ще продаде акциите си, ако сделката бъде отхвърлена. Макар това да не го прави "враждебно поглъщане", е при всички случаи враждебен ход.

Напълно е възможно ръководството на Twitter да отхвърли офертата - като обясни, че има много по-високи вътрешни оценки на акциите. А след това да заложи капани срещу истинско враждебно поглъщане, ако Мъск реши да предприеме такова.