Сега е моментът Европа да наложи ембарго върху вноса на руски суров петрол.

Защо сега? Защото това  ще бъде адекватен отговор на шантажа на Москва със спирането на газа за отделни държави членки. И защото така ЕС ще нанесе болезнен удар върху новата офанзива на Владимир Путин в Източна Украйна.

Със спирането на газа Кремъл се опитва да извива ръце, да показва на Европа нещо, което тя знае - че това ще бъде война на издържливост и на изтощение. Е, нека ЕС покаже на Русия кой е по-издържлив икономически и чии ресурси първи ще бъдат изтощени.

Путин използва нефта и газа като оръжия, защото Европа се страхува да му ги отнеме. И това са оръжия не само за причиняване на икономическа болка, но и за разединяване на европейците. Колкото по-скоро всички те разберат, че се налага да понесат лишения, за да обезоръжат опасен общ противник, толкова по-скоро ще се справят с него. 

Руският президент няма път назад. Той може само да ескалира и да разширява конфликта. Той действа като терористите - опитва се да изнудва света. Колкото повече Западът му позволява това, толкова повече ще страдат Украйна, Европа, светът, толкова повече ще бъдат невинните жертви и загубите.

През миналата година Русия е получила двойно повече приходи от износа на петрол и петролни продукти отколкото от износа на газ, сочат данните на Ройтерс.

Агенцията цитира руската централна банка, че през 2021 г. общият износ на петрол и газ от страната е бил на стойност $489,8 милиарда. От тази сума на суровия петрол се падат $110,2 милиарда, на петролните продукти - $68,7 милиарда, на пренасяния по тръби природен газ - $54,2 милиарда и на втечнения природен газ - $7,6 милиарда. 

За Европа е по-лесно в краткосрочен и средносрочен план да намери алтернатива на руския суров петрол - Северно море, Саудитска Арабия, Либия, Нигерия, САЩ.

Европа може да издържи на по-високи цени и на газа, и на петрола. Русия не може без приходите от тях. Особено, когато трябва да финансира най-скъпото и безсмислено нещо, което една държава може да направи за народа си в третото десетилетие на 21-ви век - агресивна, завоевателна война.

Без приходи "втората фаза" на специалната операция на Владимир Путин в Украйна е твърде възможно да забуксува и след провала на офанзивата край Киев, това би поставило руския президент в безизходица.

Със спирането на газовите доставки днес Москва очевидно се опитва да вбие клин между европейските държави, надява се шантажът ѝ да принуди някои от тях да започнат да плащат в рубли за разлика от тези, които отказват. Поне засега опитът за изнудване, съчетан с фалшиви новини, не се увенчава с успех. 

От изключителна важност е ЕС да запази единството си - включително при налагане на евентуално европейско петролно ембарго върху Русия. Тук правителствата и европейските институции ще трябва да се борят с конюнктурни бизнес и политически интереси, които не съвпадат непременно с дългосрочния европейски интерес.

Но дори тук европейското единство да се пропука, възможностите за действие не са изчерпани. Споразумения по принцип са възможни и на междуправителствена основа - между тези държави членки, които осъзнават еднакво общия си интерес и градацията на приоритетите днес.

Ако това стане, трябва отсега да е ясно, тези, които решат заедно да понесат тежестите на евентуално ембарго, няма да делят следвоенните облаги с тези, които са предпочели страхливо да продължават да финансират войната на Владимир Путин. ЕС не е съюз само за хубави времена и тези, които са в него само за еврофондовете, може утре да разберат това по трудния начин.

Заплахите, които Путин все по-често използва, показват, че е притиснат, че се чувства несигурен и се страхува. Тежко на тези, които отново се снишат пред него. Няма да имат оправдание на другия ден. 

Днес дори от "Продължаваме промяната" показаха, че са разбрали, че снишаването пред руския шантаж, водено у нас от президента Румен Радев, им вреди и се разграничиха от него по твърде категоричен начин.