Самообявилите са Луганска и Донецка народни републики (ЛНР и ДНР) обявиха днес, че ще проведат референдуми за присъединяване към Русия от 23  до 27 септември т.г.

Разтревожени от украинското настъпление, лидерите на сепаратистките анклави бързат да „циментират“ руското военно присъствие в териториите, които те откъснаха от Източна Украйна през пролетта на 2014 г.

Ако руските войски там побегнат панически както при неодавнашната украинска офанзива в намиращата се малко по на север Харковска област, за главатарите на ЛНР и ДНР Леонид Пасечник и Денис Пушилин и за хората им няма да има милост.

Референдумите са възможност признатите само от Москва ЛНР и ДНР да се превърнат в руска територия – според руските разбирания. Тогава Москва ще бъде юридически длъжна да ги защитава, т.е. не да води на тяхна територия „специална операция“, която винаги може да бъде прекратена, а „отечествена война“, в която се воюва до победа или до капитулация.

За да стане това обаче, Русия и по-точно нейният президент Владимир Путин трябва да издаде указ за присъединяване на ЛНР и ДНР към Федерацията. Излишно е да се съмняваме какви биха били резултатите от такива "референдуми" под дулата на калашниците. Иска ли днес Путин да заграби нова украинска територия след Крим?

Коментаторите не са единодушни.

Прокремълската пропагандистка Маргарита Симонян твърди, че евентуалните допитвания биха „развързали ръцете“ на Русия да се защити срещу посегателствата на НАТО. Официално обявено положение на война може да позволи на руския президент да обяви мобилизация и да реши кадровия проблем на оределите и деморализирани войски, изпратени в сегашната „специална операция“.

Юридическото положение на война би оправдало и използване на средства, до които руското командване и държавно ръководство досега не смеят да посегнат и може да въвлече в конфликта НАТО, вдигайки залозите многократно.

Разбира се, никой извън паралелния свят на Русия и малкото ѝ останали международни „приятели“ не би признал т.нар. референдуми в ДНР и ЛНР,  както никой не е признал кримския „референдум“ от 2014 г. Но в случая става дума не за право, а за търсене на повод да се вкара конфликтът в друго измерение.

Пасечник и Пушилин са безспорно марионетки. Въпросът е кой днес дърпа конците им, опитвайки се да превърне квазирепубликите им в де юре руска територия?

Кой в Москва иска това? Наистина ли след седем месеца провали и огромни загуби в „специалната операция“ Путин смята, че армията му би могла да воюва с НАТО? Та тя досега само с Украйна не може да се справи при всички ограничения на западната военна помощ.

В нета се появиха и мнения, че „ефесбешниците“, т.е. ченгетата от Федералната служба за сигурност (ФСБ) кроят номер на Путин, изправяйки го пред трудно решение. Ако той откаже да приеме ДНР и ЛНР като нови руски територии, той ще изглежда като предател на етническите руснаци в Донбас, които тръгна да спасява от украинския „нацизъм“ с "операцията" си. Ако ги приеме, ще трябва да води война за защитата им с всички потенциално катастрофални за страната му и за света последствия.

Бившият украински депутат и настоящ директор на „Украинския институт за бъдещето“ Вадим Денисенко днес пише във фейсбук:

„С голяма доза вероятност може да се каже, че ФСБ-шниците „клатят“ Путин, за да направи той нещо по-решително (мобилизация, активизация на бойните действия, чистка на елита). Просто, за да разберем всички: през всички дни на харковското настъпление (на украинските войски – б.р.) Путин мълчи. Системата не получава указания и живее в своите догадки. Всъщност, следващите дни могат да станат много интересни, та нали Путин отдавна не знае какво са това вътрешните конфликти? С една дума,  пуканките няма да бъдат излишни. И още, какво по-добро от това те да направят преврат и да поставят за президент Медведев. Засега това е само шега“.

Путин направи вече една капитална грешка на 24 февруари, доверявайки се на „партията на войната“ сред руския елит и службите, която го убеждаваше, че Украйна е ниско висящ плод, който той с лекота ще откъсне и че украинците ще посрещнат руските войски като освободители. Случи се точно обратното. Днес Русия е международно изолирана, под безпрецедентни икономически санкции и затънала във всекидневно обезкървяващ я мащабен конфликт, изход от който не се вижда.

Сега същата „партия“ от кремълски ястреби изглежда се опитва да реши проблема като го задълбочи и вероятно интернационализира и май вярва, че свободният свят би се огънал пред шантажа ѝ. А може би и тази „партия“ вече иска друг президент, който по-успешно би осъществявал имперските ѝ сънища.

Изглежда съдбата няма да ни спести и тази порция история.

П.П.: Междувременно долната камара на руския парламент, Държавната дума, днес окончателно прие поправки в Наказателния кодекс, които въвеждат в него термините „мобилизация“, „военно положение“, „въоръжен конфликт“. Предвиждат се тежки наказания за дезертьорство, неявяване на воена служба и доброволно предаване в плен, предаде руският опозиционен сайт „Медуза“.