Използват се всякакви механизми за лобиране и натиск върху България чрез европейските институции, чрез нашите партньори и съюзници за компромиси и вдигане на ветото за започване на преговори на Република Северна Македония (РСМ) с ЕС.  

Това заяви президентът Румен Радев на Националната конференция „Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония“, която е под негов патронаж, цитиран от БТА

Форумът в зала 6 на НДК е организиран от Института за исторически изследвания при БАН и Македонския научен институт и се провежда в деня, когато се отбелязват 119 години от гибелта на Гоце Делчев.

Убеден съм, че европейската перспектива на Република Северна Македония няма алтернатива, заяви президентът Радев и добави, че това е стратегическата цел не само на българската външна политика, а на нашата държава и общество. Убеден съм, че рано или късно желанието на хората от двете страни за пълноценно общуване без прегради и без граници ще доведе до отпадане на изкуствените разделения, каза президентът. Той обаче добави, че за да се случи това има и много работа и припомни извършеното от България през годините. За последните три десетилетия страната ни направи много за развитието на двустранните приятелски отношения с РСМ – първи признахме независимостта й през 1992 година. Ние бяхме винаги там с протегната ръка за помощ в политическа и икономическа изолация, в регионални и вътрешни конфликти, в кризи и бедствия. Ние безусловно подкрепяхме членството на РСМ в НАТО, отбеляза Румен Радев. Държавният глава заяви, че ако искаме отношенията ни да се развиват прогресивно и да постигнем по-бързо стратегическата цел за ЕС, трябва да бъдем откровени в нашия диалог. Радев каза, че ако България провежда приятелска политика, тя не срещна адекватна реципрочна политика от РСМ. И в момента се вихри антибългарска кампания в РСМ с участието на държавни институции, политици, политически партии, медии. Процесите на сближаване, особено в областта на свързаността, са блокирани. Коридор 8 остана в сферата на декларациите. Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. не се изпълнява. Работата на съвместната комисия по историческите и образователни въпроси е блокирана, изброи президентът. Президентът Радев каза още, че скандалното преброяване на населението в РСМ през изминалата година открои дълбоките проблеми с правата на македонските българи.

Трябва да се потърси отговор на тежки въпроси - с какво нашата вътрешна и външна политика като действие и бездействие през годините назад спомагаше да стигнем до това положение днес и то на фона на войната в Украйна, която се използва от европейските институции като аргумент за спешна незабавна интеграция на РСМ в ЕС, дори с цената на тежки компромиси от наша страна в името на стабилността на Европа, както разбират този проблем в Брюксел, каза Румен Радев.

Изправени сме пред много важен исторически въпрос, пред исторически избор по отношение на европейската интеграция на РСМ, каза държавният глава. Той добави, че това е въпрос, който засяга не само нашата външна политика, двустранни отношения и отношения с ЕС, а въпрос, който засяга дълбоко фундаментите на националната ни идентичност, нашето самочувствие като пълноценни европейски граждани, нашето достойнство като народ, допринесъл за културното развитие на Европа. По думите на президента този въпрос засяга в перспектива устойчивостта и бъдещето на ЕС, дори да не се осъзнава във всичките му измерения от европейските институции и нашите партньори.

Предстоят важни решения и нелека дилема - как да направим така, че възможно най-бързо да започнат преговорите, да дадем съгласие за начало на преговори на РСМ с ЕС, като в същото време поставим ясна бариера пред войнстващия македонизъм, защитим правата на македонските българи и отстоим нашата история, култура и идентичност, заяви президентът. Радев посочи, че решаването на тази дилема изисква отговор на много и нелеки въпроси - какви гаранции трябва да постигнем в двустранен и в европейски формат, как процесът на интеграция да бъде устойчив и необратим, какви са факторите зад ключовите проблеми на нашите отношения, какви са движещите сили, какъв е техният генезис и как те се отнасят към нашите политически цели, какви политики и ресурси са необходими, така че възможно най-бързо  и всеобхватно да развиваме нашите отношения, да постигнем нашата стратегическа цел - възможно по-бърза интеграция на РСМ в европейските структури. 

"Ясно е, че тези въпроси са тежки, че не всичко е черно и бяло. Ясно е, че трябва да търсим да се пресекат някъде нашите интереси, че трябва да търсим компромиси", каза Радев.

Той заяви, че като президент не може да направи компромис с правата на македонските българи. Президентът каза, че тяхното равноправие заедно с другите държавотворни народи в РСМ трябва да бъде гарантирано в нейната конституция, за да може те да се интегрират пълноценно в икономическия, социалния и политическия живот на страната. Президентът каза още, че това е категорична бариера за прекратяване на процесите на дебългаризация.

Държавният глава заяви, че не може да направи компромис и с нашата история, културно-историческо наследство и идентичност. Няма как да се съгласим с кражбата на история, с нейната подмяна, фалшификация, защото това не води към устойчиво решение и пълноценна интеграция, каза президентът. Радев отново заяви, че е изключително важно прекратяването на езика на омразата и неговото изкореняване - то  започва със смяната на учебниците по история, по география, с отразяване на историческата истина. Не мога да приема, че младото поколение в РСМ се възпитава в дух на омраза към българите и всичко българско, това е абсолютно недопустимо и ние няма как да го приемем, защото сме отговорни към бъдещето на отношенията на нашите две страни, каза президентът. 

Румен Радев каза, че големият въпрос, който предстои пред българската политика и общество, е кога България ще даде съгласие за начало на преговорния процес. Винаги съм твърдял, че това трябва да бъде след като се промени конституцията и се впишат македонските българи на равноправна основа с другите части от народи, припомни президентът. Според него това трябва да стане преди началото на започване на преговорите, защото, по думите му, вече има много събития  и процеси, които ни доведоха до положение да загубим доверие. От почти пет години имаме Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, но какво се случи до момента - нима нещо се промени в политически план, отбеляза Радев. Каква е гаранцията, че следващите пет години нещо ще се промени в положителна посока. Какви са механизмите, с които ЕС ще гарантира не просто нашия национален интерес и ще гарантира своята устойчивост по този проблем - дали в процеса по стабилизиране и асоцииране, дали в преговорната рамка, с каква пътна карта, или ще ни се предложи да направим едностранни декларации, които нямат правнообвързваща сила, каза още Радев. Държавният глава заяви, че промяната на конституцията и вписването на една думичка - „българи“, редом с другите части от народи, означава, че РСМ приема европейската идея и Копенхагенските критерии.

Радев коментира, че, ако парламентът на РСМ и управляващите нямат политическата воля да демонстрират съгласие с Копенхагенските критерии за членство в най-важната им част- човешките права и недескриминация, тогава за каква национална цел говорим в нашата съседка да се стреми към ЕС. Президентът добави, че вписването на македонските българи в конституцията ще бъде ясен знак и категорична заявка, че РСМ е готова, като консолидирана политика и консолидирано общество, да бъде член на ЕС. Президентът Радев заяви още, че той е „за“ да отворим вратата на преговорите, когато видим ясни гаранции за устойчив и необратим процес по защита на нашето културно-историческо наследство.

"Натискът е огромен, за съжаление и това е парадоксално - натиск към държавата членка - в голямата си част, в по-малката част към страната кандидат, но натиск заради неразбирането на дълбочината на историческите проблеми", отбеляза Радев.

България не действа от позиция на силата, България действа от позиция на истината и отговорността към ЕС и в това се състои силата на нашата позиция, заяви държавният глава. Президентът изтъкна, че тя трябва да се отстоява във всички политически формати. В тази връзка е важно да видим активна и научната ни общност, достатъчно подкрепена от държавата, за международни публикации, съвместни исторически изследвания, привличане на историци от други държави, отбеляза още президентът.