Помните ли как преди една година едни хора ни убеждаваха, че който се ваксинира, ще умре до 12 месеца? Или най-малкото ще се превърне в зомби? Е, ето, че една година по-късно ваксинираните са си живи и здрави, а неваксинираните зомбясаха.

Четох оня ден в медиите, че русофилка ухапала жена. Викам си, бе не трябваше ли да е обратното – не ни ли убеждаваха, че нормалните хора, дето не вярват на путинската пропаганда и се ваксинират, ще зомбясат и ще тръгнат да хапят неваксинираните? Сигурно някъде по света е така, ама то България като по света ли е? Какво ни е наред на нас, че да има ред и в зомбирането. 

Та същите хора, дето четяха на путинските хибридчици глупостите за ваксините и вярваха, че с тях ни вкарват чипове, управляват ни от космоса и ще ни карат да хапем невинните, сега вярват и че украинците са фашисти, те са нападнали Русия, Путин е миролюбив красавец, а руската армия в Украйна е отишла просто да носи хуманитарна помощ, а не да краде тоалетни чинии и гащи.

А ако ги погледнеш с недоверие, хапят.

Дано ухапаната от русофилка жена не се превърне сега и тя в някоя русофилка, да почне да хапе другите хора и също да ги zараzява, да почнат да им капят месата, очите, да крещят нечленоразделни лозунги като „Россия наша мать“, да изскачат от мазетата, килерите и интернета, и да хапят наред. Че ако стане така, накрая всички ще заприличаме я на Велислава Дърева, я на Явор Дачков. Дето дъжд ги вали, а те викат слънце грее.

На всичкото отгоре тази нова zараza се обостря около празници. А май месец празници бол.

Гледам оня ден президента – държи реч по случай Гергьовден. Уж ден на храбростта, уж генерал, а той като се завайкал, милият... Пак едни прокоби вещае, пак всичко е много страшно, пак апокалипсисът иде, Европа, вика, се самоунищожава...

Тоя човек около празниците голяма депресия го друса. И на Нова година все такива ги говори – той на това му вика президентска реч, а аз смятам, че си е най-обикновена паническа атака. Ма вие пускали ли сте си поне едно негово новогодишнто обръщение? Е така, както сте мушнали две пържоли с пържени картофи, кило руска салата, баницата на мама, кофа шопска салата и едва събирате сили за баклавата, ма я оставяте за след Дунавското хоро, че да не стане беля, като се разскачате на пълен стомах? И изведнъж гоподин президентът от телевизора ви казва:

„Отмина една много страшна година и идва една още по-страшна!“

Значи, аз го съветвам господин президента, да мине на антидепресанти. А преди президентска реч, да люсва и една ракия – така хем на него ще му е спокойно, хем на нас ще ни е весело. Пък и не е редно генерал от НАТО, руски възпитаник, два метра мъж, така да хленчи от телевизора. Аз по телевизията само Блага от „Ергена“ съм виждала да страда повече от господин президента. Тя, милата, в продължение на цялото телевизионно реалити ревеше, че ергенът не я кани на срещи и после ревеше като я покани.

Съвсем друг случай е бившият ни премиер. Той особено около празници пък един приповдигнат става, един самоуверен, даже малко халюцинира понякога. Ето сега, на Гергьовден, отиде на манастир и вика:

Свети Георги първо нажежени обувки му сложИли, после на колело го разтегнАли, а ние от един арест ли ще се плашиме?“

В смисъл той и Свети Георги са си биз-бизе, от една партия са. Каквото за Светията, това и за наш Бойко. На него пък ще му кажа – господин лидер на опозицията, хубаво е човек да има самочувствие, но в разумни граници. Ако ги превишава, има едни успокоителни... Хем виденията ще спрат, хем на нас ще ни е по-спокойно.

Има и един трети случай – Костя от Варна. Това момче съвсем изплисква легена по време на празници. Оня ден Христо Иванов държи политически речи, пише политически постинги, а Костя Копейкин отговаря по следния начин:

- Бау!

Без майтап. Мисля, че при него нещата вече са излезли извън възможностите на антидепрасантите и успокоителните. В такива случаи е добре да говорим бавно и с разбиране, да приемаме думите на човека, уж им вярваме, и да не го шокираме с обвинения, че нещо е мръднал. Един вид, да му играем играта – той – бау, а ние му хвърляме кокалче. Или копейки, според зависи. Който му даде най-много, на него ще маха с опашка.

То и без това така си е в традиционната българска политика, само дето избирателите обикновено са от страната на нахапаните. А е време да вземат нещата в свои ръце и да помогнат на избранниците – на кой с кокалче, на кой с хапченце, важно е всички да са спокойни и да им е хубаво.