„Каква група, какви...?!", казва премиерът Бойко Борисов на заседанието на правителството на 1 декември 2014 година. Репликата е отговор на идеята на министъра на вътрешните работи Веселин Вучков армията да се включи в охраната на границата и последвалото предложение от министъра на отбраната Николай Ненчев да излъчат работна група по въпроса. Не е известно дали Борисов наистина не е довършил фразата или пък е споменал и петте лева, но стенографът ги е заместил с многоточие.

Важното в това припомняне всъщност е датата – още преди 35 дни премиерът и министрите започват да коментират публично въпроса може или не може армията да участва в охраната на границата. 35 дни темата занимава редовите служители на МВР и на отбраната, занимава министрите, занимава и медиите. За да дойде Богоявление, когато се наложи главнокомандващият да припомни на всички, че армията си е армия, а полицията си е полиция.

„Не бих допуснал Българската армия да застане на границата, когато от другата страна няма армия“, каза Росен Плевнелиев.

Групи, комисии и съвещания...

Още преди месец Веселин Вучков алармира, че МВР изнемогва в задачата си да охранява границата с Турция, която от две години е подложена на засилен имигрантски натиск. Проблемът не намира решение, но получава своите работни групи и междуведомствени комисии.

На 26 декември обаче камион с 15 полицаи, командировани на границата, катастрофира и един от тях загива. Това вади отново темата и дава отново повод на Веселин Вучков да поиска включването и на армията. На 29 декември той обявява операцията на МВР по охрана на границата за изчерпана, а ден по-късно в студиото на БНТ задава въпроса „Как така армията ще стои в казармите, а полицията ще пази границата?“

На 30 декември се провежда заседание на междуведомствената комисия при вицепремиера Меглена Кунева, след което тя съобщава на медиите новината:

„От януари служители на Министерството на отбраната ще подпомагат с логистика граничните полицаи, които охраняват българо-турската граница.“

Новината е опровергана само седмица по-късно. На 5 януари – първият работен ден за новата година, се провежда поредно заседание на междуведомствената комисия при вицепремиера Меглена Кунева. Този път участниците вече стигат до идеята, че може би има законов проблем и не може ей така да се смесват функции на различни институции.

„За съжаление, нямам кой знае колко основание от законова гледна точка да предложа на МВР участието на български военнослужещи в охраната на българо-турската граница“, казва военният министър.

„Продължавам да твърдя, че няма пречка армията в съвсем малък състав да помогне временно за справяне със ситуацията в най-близките месеци“, упорства вътрешният министър.

Технология на нерешаването

„Да стане бързо. Чуя ли група… Групата сте вие двамата. Сядате следобед, викате си заместниците, решавате го юридически. Отивате при госпожа Кунева, казвате й какво сте намислили, обличаме го в сряда в някакъв нормативен акт, който да го казва и го приключваме. Каква група, какви…?!“

Това е цялото изказване на премиера Борисов от онова заседание на 1 декември. Споменатата сряда беше 3 декември – преди повече от месец. Всичко това, което чуваме днес и от президента, и от военния министър, би трябвало да е станало ясно на ангажираните с темата още преди месец. Не личи да е станало.

Не личи и правителството да е проявило колективна воля да реши проблемите, за които говори Веселин Вучков. Ако са реални проблеми, да им намери решение. Ако не са реални проблеми, да ги определи като оправдания и да припомни на министъра, че трябва да си върши работата. Нито едно от двете не се е случило през последния месец.

Това е пореден пример за хроничната слабост на българската администрация да стига до решения. Но пък си имахме гореща тема. Хем малко страшничка – имигрантите ще нахлуят всеки момент, хем малко конфликтна – по селата няма полицаи, защото са на границата, хем малко ретропатриотична – да пратим армията към турската граница! В това време нещо там с пенсионните фондове, нещо там в съдебната система, празници...

А докато МВР се опитва да ни убеждава колко е безпомощно, всички си спомняме лятото на 2013 година. Тогава в рамките на минути части на охранителна полиция, специализирани полицейски сили и жандармерия се прегрупираха в центъра на София, за да пазят празната сграда на парламента. Или пък вечерящия в ресторант министър. (тогава беше Цветлин Йовчев) Тогава командированите също не бяха малко, но МВР си намираше решение. Въпрос на приоритети.