Президентът Румен Радев влезе в задочен спор с немскоезичното издание на "Дойче Веле" (DW), несъгласен с анализ, озаглавен "Двете лица на Румен Радев", излязъл малко преди визитата му в Берлин миналата седмица. Радев е поискал право на отговор, каквото не е било публикувано тутакси и за това днес от прессекретариата на "Дондуков" 2 решиха да оповестят за казуса с позиция на българския държавен глава по него. 

В материала се разказва как "председателката на БСП Корнелия Нинова призна след изборите, че е обсъдила кандидатурата на Радев с Леонид Решетников – един пенсиониран генерал от тайните служби на Русия и ръководител на московския Институт за стратегически изследвания. Решетников преди това е провел социологическо проучване в България, за да разбере какъв е профилът на успешния кандидат. За това му е помогнал вече уличения като "агент на руско влияние" лидер на русофилското движение Николай Малинов. Резултатът от прочуването е Румен Радев, с когото Решетников се е надявал да обърне България към руската зона на влияние".

Пише и следното:

"От една страна Радев осъжда руското нападение и обявява официално лоялността на България към НАТО, чийто член е страната от 2004 г. Едновременно с това, както "Дойче Веле" научи от хора на НАТО в София, Радев е предизвикал огромно учудване, когато се е противопоставил на охраната на българското въздушно пространство от сили на НАТО, които трябва да компенсират мизерното състояние на българските ВВС".

Както и: 

"Радев отхвърля и военна помощ за Украйна, защото тя "ще удължи войната" и ще представлява "директна стъпка към влизане във войната".

Отбелязва се още, че призивите за български "неутралитет" са част от реторичния му репертоар напоследък.

Посочва се още и връзката с успешните му служебни министри, днес начело на държавата - Кирил Петков и Асен Василев. Ето така:

"Извън тези кални битки Радев остана политически по-скоро безличен. Големият му час удари, когато през 2020-2021 г. подкрепяните от него масови протести свалиха Борисов от власт. Назначеното от Радев служебно правителство го катапултира на върха на реформаторското движение. Късметът му при избора на министри -  сред тях сегашният премиер Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев, са без съмнение най-големият му удар. Той си подсигури не само неспадаща висока популярност, но и подсилиха образа му на реформатор и му гарантираха непредведино от конституцията влияние върху политиката".

Два дни по-късно

"Разбира се, право на една свободна медия е да интерпретира обществените процеси, но когато този анализ се базира върху неверни слухове и интерпретации възниква въпрос за достоверността и почтеността на представената информация", посочват сега от прессекретариата на президентството, като допълват, че правото на отговор е било изпратено на 16 май. Така излиза, че два дни по-късно още не е публикувано.

Важно е да се отбележи, че материалът в DW е анализ - традиционно на аналитични материали не се очаква политик да иска право на отговор. Авторът е Кристофър Неринг, доктор по национална сигурност и история на Източна Европа. Той пише и за "Шпигел", бил е гост-доцент в СУ "Климент Охридски", а сега е лектор в Потсдамския университет.

От "Дондуков" твърдят, че "направените изводи се базират предимно на неверни внушения, а не върху реални факти". И изброяват, кое, според Радев не било вярно. 

Оттам не смятат, че Петков и Василев са допринесли за личния му рейтинг и за преизбирането му - нищо, че Петков декларира подкрепата си по време на кампанията, когато сам бе на върха на популярността.

"Недоумение предизвиква внушението в статията, че президентът Радев черпи подкрепа за своя висок политически рейтинг от успешни министри в служебното правителство, които заемат днес ръководни функции в действащото българско правителство. DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната дейност може да се разгърне само и единствено в резултат на неговото доверие и в изпълнение на дефинираните от президента приоритети: борба с корупцията, прозрачност и законност", "недоумява" президентът.

Държи да подчерта е и, че осъдил агресията и войната на Русия срещу Украйна още на 24 февруари (денят на руската инвазия). Както и следното:

"Изключително важно е да се разбере, че за разлика от повечето европейски държави, България има огромна историческа диаспора в Украйна. Стотици хиляди българи живеят днес в зоните на бойните действия и президентът Румен Радев беше първият политически лидер в България, който призова за изпращането на защитно оборудване за населението в тези региони.

Същевременно българският държавен глава категорично не приема български боеприпаси и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, за да не бъдат използвани те в зоните на ожесточени сражения, в които са концентрирани и голяма част от етническите българи в Украйна."

За това Радев бе вече многократно критикуван - че помощ за Украйна, ще е помощ и за българите там, които се защитават от руската агресия и е трудно да си представим, че е обратното, както се разбира от тази му позиция.

"Напълно невярна е тезата, че президентът Румен Радев е изразявал позиция срещу съюзническата подкрепа за засилена охрана на българското въздушно пространство в условията на военен конфликт в съседство", пишат още от "Дондуков" 2. Но допълват: "На дневен ред обаче е въпросът дали българските Военновъздушни сили ще могат в близко бъдеще изобщо да участват в подобни мисии и държавният глава очаква от отговорните институции в България спешни мерки за разрешаването на този проблем". 

"Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, независимо от користните внушения, за да се "приземява" там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е достатъчно доказателство за оценката, която българските избиратели дават на тази безпомощна пропаганда. Отговорността на държавния глава Румен Радев е пред българите, които са му гласували доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да представляват руски интереси и капитали и в това отношение политици от Германия не правят изключение", пише в заключение прессекретариатът до DW, като навярно се визира бившият германски канцлер Герхард Шрьодер и позициите му в "Газпром".

Позицията на Радев относно спора с редакцията бе разпратена по журналистическите пощи. Към настоящия момент не е публикувана на сайта на институцията.