Руският президент Владимир Путин се опитва да препродаде войната си срещу Украйна като антитерористична, след като не успя да я доведе до успешен край като антинацистка и отечествена.

За това свидетелстват днешният масиран ракетен обстрел на Киев и цяла Украйна и официалното обяснение на Путин за него. 

Едва ли някой в демократичния свят би "купил" новата теза от паралелния свят на руската пропаганда. Нейният главен адресат е у дома. 

И колкото и абсурдно да звучи претенцията за антитероризъм от държава, която почти осем месеца избива мирно население у съседите си с военни средства, тя заслужава анализ от гледна точка на евентуалните ѝ цели.

Тази война буди нарастващо недоволство в Русия, както сред населението, така и сред елита. Тя се нуждае от нова легитимност. Кремъл търси аргументи за поредната тактическа промяна и за противодействие на критиките и унинието.

Първо войната, т.е. "специалната военна операция", както все още я нарича официална Москва, имаше за цел да "денацифирица и демилитаризира" Украйна. Тази цел се провали с гръм и трясък след руските поражения край Киев, Суми, Чернигов. Нацистки следи след себе си оставиха "денацификаторите" с масовите убийства в Буча, Ирпин, Мариупол и на още десетки места, където украинците откриват масови гробове.

После целта мутира в "освобождаване" на Донбас и прокарване на сухопътен коридор от Източна през Южна Украйна, та чак до сепаратисткото Приднестровие в Молдова. И тя се провали, особено сред разгрома на руската Първа гвардейска танкова армия край Харков и продължаващото успешно украинско контранастъпление към Донбас. 

Масовото бягство на руснаци от мобилизацията в родината им (около 700 000 я напуснаха за дни) и съобщенията за нови поражения на изток и на юг, за лоша дисциплина и нисък боен дух, отвориха пътя на немислими доскоро критики срещу "операцията" на най-високо, включително политическо и медийно, ниво. 

Не помогнаха измислените "референдуми" за заграбване на нови украински територии и тържественото им присъединяване към Русия "завинаги". Не помогнаха, защото Украйна продължи да си връща окупирани земи, а матушка Рус - варварски да ги бомбардира, например Запорожието.

Днес трябва нова мотивация за населението и военните и стимул за консолидация на елита около безсмислената, престъпна и вървяща към катастрофа за Русия война.

И ето благородна причина - заплахата от тероризъм. Путин го приписа на украинските тайни служби. Руските им аналози за два дни разкриха и дори арестуваха терористични клетки, които си признали, че опитали да взривят "Турски поток" и АЕЦ Курск в граничната с Украйна Курска област. "Не можем да не отговорим", заявява Путин и нарежда серия от въздушни удари по населени места, гражданска инфраструктура и енергетика в Украйна. 

Подтекстът е прозрачен - който се обяви против войната, помага на терористи и не просто на терористи, а на терористи, които са се прицелили в Русия. Това развързва юридически, политически и морално ръцете на Кремъл за все по-драстично поведение, включително и у дома.

Нещо повече - близкото минало познава поне две международни антитерористични коалиции, водени от САЩ. Дали и Путин ще се опита да оглави такава коалиция на "желаещите"? Този въпрос извиква обявяването на съвместна войскова групировка с Беларус и обвиненията ѝ, че Украйна се готвела да я нападне. Не се забелязват обаче други съществени военни и икономически сили, които биха откликнали.

Антитерористичната теза съвпада и с назначаването на нов командващ на руските войски в Украйна, армейски генерал Сергей Суровикин, който има пресен опит от войната в Сирия и по-отдавнашен от войната в Чечения. В Сирия Суровикин се прочува с безразборните бомбардировки на селища, контролирани от противниците на президента Башар Асад.

След провала на класическото съветско танково настъпление в първите вече две или три фази на войната, със Суровикин начело, руските войски изглежда преминават към "сирийска" тактика - на изпепелената с въздушни удари земя. Така и собствените загуби в жива сила и бойна техника се очаква да бъдат по-малки.

Разрушаването на част от Кримския мост е само поводът. Целта е терорът над гражданското население да пречупи волята на украинците за победа и да постави в ъгъла тяхното държавно ръководство. Това едва ли ще се случи, но тактиката на Русия говори за беизходицата на нейното държавно ръководство и военно командване.

Ако Русия е решила да направи от украинските градове това, което направи с Алепо в Сирия, това е косвено признание на безсилието ѝ да победи с други военни средства и нов отчаян опит да промени неблагоприятния за нея ход на войната.

Актуалният въпрос, който това развитие поставя, е как ще отговори Западът. Украйна не бива да бъде дискретно подтиквана към масата на преговорите. Тя трябва да може да се защити достатъчно респектиращо. За това са ѝ нужни повече и по-мощни оръжия и още международна солидарност под формата на още по-тежки санкции за Москва. На Путин и на войските му не бива да се позволява да оставят след себе си пепелището, което оставиха в Сирия. И истинският терорист, който е той, трябва да бъде посочен на най-високо международно ниво  - с всички произтичащи последствия.