На 19 май разследващата журналистка на Българската национална телевизия и автор на предаването за разследваща журналистика по БНТ 1 "Следите остават" Богдана Лазарова получи поредно признание за своя професионализъм – Голямата награда на Фондация "Радостина Константинова". Богдана Лазарова е отличена за две свои разследвания – за "Вода с арсен" и за рисковото състояние на стената на втория по обем язовир в България "Огоста".

Голямата награда на Фондация "Радостина Константинова", която получихте преди броени дни, е поредно признание за вас и предаването за разследваща журналистика по БНТ 1 "Следите остават". Как оценявате това отличие и какво е отношението ви към наградите като цяло?

Предаването "Следите остават" по БНТ 1 стартира на 15 януари 2020 г. и за тези две години и половина, откакто е на екран, излъчи вече 22 мои разследвания по важни проблеми от обществен интерес, които засягат много хора. Колкото и крехка да е тази възраст, и дори в условията на Ковид пандемия, предаването не е спирало и разследванията се излъчваха. 

Разкрихме как кухи фирми точат милиони от бюджета на НОИ. Показахме как само за един ден някой може с фалшива лична карта с твоите данни да изтегли на твое име кредити за 80 000 лева, а после банките да ги търсят от теб. Разкрихме как украинци откраднаха фирма на британски граждани в България с имоти за 3 млн. лв. Как от десетилетия цялата Монтанска област е замърсена с арсен 10 пъти над нормата и от 4 години няколко села са на водоноски и със забрана за питейната вода. Хванахме фирми в незаконно копаене на пясък и баластра в река Марица, което подкопава основите на 11 моста и те висят във въздуха. Показахме как в България още от времето на социализма – повече от 40 години, се пазят десетки хиляди тонове остро токсични пестициди с изтекъл срок, включително забраненият от 1972 г. в целия свят ДДТ. 

За това време предаването беше отличено с грамота на наградите "Икономика на светло". А две поредни години мои разследвания се класираха в селекцията на фестивала за телевизионни и радио продукции PRIX EUROPA в Потсдам, Германия, който се провежда под егидата на Европейския парламент – за това, че фирми на убити преди 20 години в гангстерската война престъпни босове са активни и работят и днес, както и за замърсяването с арсен на цялата Монтанска област. 

Затова съм особено щастлива, че Голямата награда за разследваща журналистика на Фондация "Радостина Константинова", която ми бе присъдена, е признание не само за моите усилия и за работата на целия екип на предаването, и не само за БНТ. Общността на разследващите журналисти не сме спрели да казваме и показваме, че разследващата журналистика не е умряла, както се твърди и че продължава да разобличава тежки нарушения и престъпления. 

Важно е да се отбележи и че за първи път двете награди на 11-то раздаване на наградите "Радостина Константинова" и на 10-та годишнина от създаването на Фондацията са спечелени от журналисти от обществените медии БНТ и БНР – това показва, че ние в обществените медии защитаваме обществения интерес. За мен е особено важна тази награда и като признание на нашата, журналистическата гилдия, която най-добре знае какво и колко коства на един журналист работата по медийни разследвания.

Получихте Голямата награда за две свои разследвания – за "Вода с арсен" и за рисковото състояние на стената на язовир "Огоста", като и в двата случая бяха засегнати правата, здравето и дори живота на обикновения човек в България. Кои бяха най-големите трудности, пред които се изправихте в хода на двете разследвания?

Първата и най-голяма трудност беше да се преборя със страха на хората от Монтанско да говорят за тези проблеми – страх, който има корени далече назад в десетилетията. След излъчването им, те събраха смелост и организираха серия от протести пред Общината и Областната управа в Монтана, писаха до Европейската комисия и до редица български министерства за тези остри проблеми. 

Дори само това вече е полза и нелош резултат от моите разследвания. Критичен момент имахме по време на снимките на язовир "Огоста" – въпреки писменото разрешение на собственика Напоителни системи към Министерството на земеделието и въпреки че ни придружаваше представител на дружеството от София, на място не ни допуснаха да влезем в инжекционната галерия под стената на язовира и да снимаме състоянието ѝ – така всички щяха да видят, че е залята с вода не само на думи. 

Трудности винаги има, винаги има и риск на разследващия журналист да му заведат дело и да го съдят, затова трябва много да се внимава и да се ползват законни методи, за да не си уязвим.

След като разследванията ви бяха излъчени в предаването "Следите остават" по БНТ 1, и двете теми получиха широк обществен отзвук. Това ли е най-прекият път към разрешаването на проблеми в България – чрез полето на медиите?

Разследването ни за остро критичното състояние на стената на язовир "Огоста" има сериозен вътрешен отзвук – премиерът Кирил Петков посочи в програмната си реч пред Народното събрание този проблем сред приоритетите си, като подчерта, че в случай на пробив Монтана ще бъде залята от 6-метрова вълна. А министърът на околната среда и водите Борислав Сандов съобщи, че недостроената инжекционна завеса под стената на язовир "Огоста" ще се довърши, за да се избегне опасността от пробив на стената и заливане на град Монтана, а Министерството на икономиката стартира процедура по отпускане на средства за ремонта. Имаше и няколко междуведомствени заседания в Областна управа Монтана по тези два проблема. 

След разследването за незаконното копаене на баластра и пясък от коритото на река Марица, от което основите на 11 моста вече висят във въздуха, новият областен управител на Пловдив Йордан Иванов прекрати подписването на договори за почистване на коритото на река Марица, предприе прекратяване на съществуващите договори и създаде междуведомствена комисия, която да изчисли финансовата загуба за държавата от незаконното копаене на баластра и пясък от речното корито. 

Макар че не е от днес практиката в България да се задействат институциите, едва след като видят даден проблем по медиите, аз съм горда, че моите разследвания се гледат на всички нива в държавата и че властта взима мерки за решаването на проблемите. Впрочем, легендарната мисъл, че американците не вярват на нищо, докато не го видят по телевизията, принадлежи на  президента на САЩ Ричард Никсън.

Намира се в музея на журналистиката NEWSEUM във Вашингтон, който, за съжаление, беше затворен от президента Тръмп. На сайта му все още стои надписа: "След 11 години и близо 10 милиона посетители, NEWSEUM беше затворен за посетители на 31 декември 2019 г.". Имах щастието да го посетя и беше едно от малкото места, където се почувствах наистина горда, че съм журналистка. В България имаше идея преди няколко години да направим такъв музей на журналистиката и тук, но тя затихна. Искрено се надявам някой ден да успеем да я осъществим.

Малцина журналисти в България избират да посветят кариерата си на разследващата журналистика. Каква е вашата лична мотивация?

Трудно може да се говори за съзнателна мотивация – или се впускаш с главата надолу в дълбоките води на разследващата журналистика, или изобщо не се захващаш. А когато направиш първите стъпки, това увлича, тегли и в един момент вече не просто е късно да се връщаш назад и да се разделиш с разследващата журналистика – ти сам не би избрал такъв вариант. 

Действително е много трудно, защото се занимаваш с проблеми и факти, които всички се опитват да скрият и никой не иска да говори за тях, особено пред микрофон. По правило пък институциите гледат да избягат от директните отговори. Както споменах, винаги те съпровожда и рискът някой да те даде на съд. Но каква по-голяма мотивация от това да видиш, че проблемът, за който си алармирал, се решава, и да осъзнаеш, че си помогнал на обикновените хора, които са жертви на този проблем.