Прави ли религията в училище децата "по-добри"? Има ли научни доказателства за това? Да, обяви вчера министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, в отговора на твърденията, че науката не е открила ползи от неговото най-ново предложение - задължително обучение по религия в България.

"Може да се направи преглед в научните бази данни. В първите три коментара може да се види списък с част от публикациите по темата. Още по-лесно е да попитаме изкуствения интелект или да направим задълбочен преглед в интернет", твърди Вълчев.

И обобщава резултатите така - включването на децата в програми, които съдържат "елементи на религиозно образование", води до по-добро психично здраве, по-добри образователни резултати, подпомага справянето със стреса, понижава риска от вредни поведения, намалява случаите на употреба на наркотици. 

"И като цяло повишава благополучието на децата. Впрочем всичко това може да се види и при учениците, които в момента са включени във ФУЧ “Религия”."

Изследване за ефектите върху учениците, които в момента учат избирателно религия, няма. Но в коментарите министърът наистина споделя общо 50 научни публикации и книги. Какво казват всъщност те?

Доказателствата на Вълчев:

Повечето изследвания не са върху деца

От всички 50 източника, само 18 (36%) са свързани с детско религиозно образование в училищна среда.

Останалите 32 изследват религиозността в контексти като университети, семейства, болници, общности за възрастни или младежки програми.

Много от тях дори не засягат образованието, а например ефекта от религията върху тревожността при студенти, риск от депресия или употребата на марихуана при юноши в САЩ и Иран.

Една пета са от ислямски страни, 8% — от ислямски теокрации

10 от статиите (20%) са публикувани от автори в мюсюлмански страни като Иран, Пакистан и Индонезия – държави, в които религията е институционално обвързана с образованието или законодателството.

4 от тях (8%) идват от официални ислямски теокрации (като Иран и Пакистан), където социалната и образователната рамка няма еквивалент в светската и демократична реалност на България.

11 от всички източници (22%) са публикувани от или в партньорство с религиозни университети — например Canterbury Christ Church University, Brigham Young University, Fuller Theological Seminary, или от структури с християнска, протестантска или католическа основа.

Една трета са без емпирични данни

В списъка на министър Вълчев не се съдържат само изследвания, а също така и книги, обзори, теоретични рамки и коментари без количествени данни.
15 от публикациите (30%) са изцяло без емпирично изследване.

24 изследвания (48%) са без контролна група – тоест няма реално сравнение между ученици, които изучават религия, и такива, които не изучават. 

13 изследвания (26%) използват малки извадки под 200 участници, често в хомогенни или конфесионални среди.

21 от публикациите (42%) разчитат на самодокладвани въпросници – ученици или родители попълват анкети за морал, тревожност, поведение.
Познайте колко искрени ще са деца в клас по религия, ако ги попитате дали псуват, пушат или мамят на контролно.

Колко изследвания твърдят, че децата стават “по-добри” след религиозно обучение?

Само 9 от 50 публикации (18%) твърдят изрично, че религиозното образование подобрява моралното поведение на децата.

Но от тях 3 са публикувани от религиозни органи, 4 използват самодокладвани данни, а други 2 изследвания се позовават на самодокладвани доказателства, като в допълнение едното е дело на верска институция, а другото е проведено в ислямска теокрация.

В крайна сметка само 2 изследвания имат адекватна методология - на Bartkowski, Xu & Levin (2008) и Nonnemaker, McNeely & Blum (2006) — и двете проведени в САЩ, с национално представителни данни и без използване на самодокладвани оценки.

Бартковски и колегите му използват данни от Early Childhood Longitudinal Study, за да покажат, че религиозното участие на семейството е свързано с по-добро социално поведение и когнитивно развитие при децата, измерено чрез учителски оценки.

Изследването на Нонмейкър и съавторите му пък разглежда ефекта на публичната и частната религиозност върху тютюнопушенето при юноши и установява, че високата религиозност е свързана със значително по-ниска вероятност от започване на вредни навици.

Какво е поискал министърът от ChatGPT?

Наистина ли министър Вълчев просто е питал ChatGPT "религията прави ли децата по-добри"? Не, за да получи този списък с изследвания, трябва да е написал "дай ми 50 изследвания, които доказват, че религията прави децата по-добри".

В науката това се нарича склонност за потвърждаване - когато човек търси, интерпретира и помни информация по начин, който потвърждава вече съществуващите му убеждения. 

Ако човек потърси по-подробно, дали с ChatGPT, или "старомодно", с Google, ще намери изследвания и в двете посоки - като позитивните са често от държави от Третия свят, а негативните - от Европа и Запада. Много от изследванията са и критични към начина, по който се преподава религия в училище, програмата и подготовката на учителите - реалните проблеми, с които ще се сблъска МОН, когато въведе предмета като задължителен.