Половината журналисти в България дават средна оценка на свободата на словото в страната. Само 16,2% смятат, че медийната среда е добра, една пета я определят като лоша. За всеки десети тя е много лоша.

Това става ясно от проучване сред 204 журналисти от български медии, осъществено от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ).

Проучването е шесто поред и се прави на всеки две години. То е подкрепено от посолството на Нидерландия в България и се провежда с помощта на базата на „Алфа Рисърч“. Не е представително, но е единственото, което изследва мненията на самите журналисти.

Основните изводи от него са, че журналистите в България са подложени на онлайн тормоз, стрес, заплахи за дела, опит за намеса в редакционното съдържание и автоцензура. Тазгодишният доклад е озаглавен "Медии под обстрел".

Илия Вълков Снимка БТА

„Медиите в България са под обстрел, не само защото сме бомбардирани от сложни събития като войната в Украйна, но и защото медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреба“, каза председателката на АЕЖ Ирина Недева.

Проблемите с непрозрачната собственост и сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите все още продължават да са така тежки.

Вътрешният натиск и автоцензурата са нараснали според резултатите от проучването. Една трета от анкетираните съобщават, че външният натиск се изразява в онлайн тормоз, обиди и заплахи в социалните мрежи и форуми на медии.

Често тези заплахи са свързани с позицията на журналистите за войната в Украйна.

Всеки десети журналист е бил заплашван със съдебно дело, а около половината анкетирани твърдят, че лично са били обект на неправомерен натиск заради работата си.

“Близо 25% си налагат автоцензура и избягват проблемни теми, защото знаят, че може да бъдат съдени“, посочват от АЕЖ.

За сравнение – през 2020 година 20,8% от анкетираните са говорели за автоцензура, сега процентът е нараснал и е 25,5%.

Вътрешен натиск най-често се оказва от по-високопоставен редактор, който решава дадено съдържание да се свали или промени. На второ място е принудата от собственик на медията. Външният натиск според проучването обикновено се упражнява от държавни, областни и общински институции, като през последните две години той се е увеличил.

Всеки десети журналист е бил заплашван със съд заради своята работа, съобщава и ръководителят на проучването д-р Илия Вълков.

„Всеки втори познава някого, който е бил съден или поне срещу когото е било повдигнато дело. Това е немалък процент и не бива да се подценява. Знаете, че има и различни инициативи в рамките и на Европейския парламент, и на Европейската комисия за специално отношение към тези дела. Доколкото сме запознати, Министерството на правосъдието в България също е поело ангажимент да ги разглежда по специален начин. И се надяваме, в най-скоро време да заработи регистърът, в който може да се видят съдебните дела срещу журналисти“, коментира Вълков.

Според него тези дела имат плашещ ефект върху работата на медиите. Един от четирима участници в анкетата посочва, че информацията за заведено дело срещу негов колега му е повлияла в посока на поставяне на самоограничения.

„Има уплаха и самоограничения. Има случаи, в които се оказва и силен административен натиск, защото се спират банковите сметки и финансирането на медиите само заради едно дело, което е повдигнато срещу тях. Колеги, които са били обект на такива дела и срещу които се водят дела, споделят още, че един от най-сериозните проблеми, пред които се изправят, е намирането на правна помощ. И ние, от АЕЖ, сме поели ангажимент в следващите месеци да работим в тази посока и да осигурим правна помощ на колегите, които имат нужда“, допълва Вълков.

Резултатите от изследването показват силно желание от страна на журналистите за синдикална дейност, коментира доц. Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“.

„Хората казват, че синдикатите са слаби. Най-вероятно, в лични разговори казват, че те са политически инструмент. Младите хора изобщо не знаят какво са синдикатите - може би за добро, нямам идея. Но, така или иначе, нашата защита е на заден план. И тук всички тези дела, които са свързани със съдебна защита, го показват много ясно. Затова се налага този регистър за водените дела срещу журналисти“, каза тя.

Според изследването една от тенденциите е, че все по-малко хора отговарят, че работят за регионална медия извън София и големите градове.

„Това лишава регионите и местните общности от пълноценно информиране. Регионалните медии могат да бъдат вкарани в групата на защитените видове“, коментира д-р Вълков.

По думите на главната редакторка на „Зов нюз“ от Враца - Мария Димитрова, в някои от градовете в Северозападна България има само по една частна медия. Тя коментира и уязвимостта на по-малките регионални медии.

„Разбира се, никой не отказва на политиците, когато решат да си платят материал, защото тази медия трябва да съществува, тя е частна. Колкото и да се стараят колегите да запазят дистанция, невинаги може да се случи това“, каза тя.

 „Журналистите носят отговорност. Те не са само жертва на домашно насилие. Журналистите са хора, овластени с власт. И като всеки овластен, те подлежат на контрол как използват тази власт. Говори се за система, която е порочна, която е валидизирала злото, която е спряла да мисли за нейната по-голяма същност и функция от това просто да си запазиш работното място. Опасявам се, че това се е случило и, в голяма степен, знам, че се е случило в двете големи телевизии, които познавам по-добре“, каза по време на публичната дискусия, свързана с проучването, телевизионната журналистка Дарина Сарелска.

Проучването „Медии под обстрел“ изследва и последствията на пандемията, и войната в Украйна върху работата на журналистите. 47,5 на сто от анкетираните посочват, че пандемията е довела до претърпяване на финансови загуби, докато 26 процента от респондентите посочват, че здравната криза не е довела до промени.

Половината от участниците в проучването посочват, че войната в Украйна е засилила редакционната отговорност за проверка на източници и поставяне в контекст.