Днес, докато депутатите в Народното събрание продължаваха с провинциалния си спор за това кой да бъде пръв сред равни измежду тях, едни местни депутати - тези от ГЕРБ в София, предложиха за трета поредна година държавният бюджет да поеме част от данъка на таксиметровите шофьори. Целта на упражнието е налогът да си остане все така 850 лв. на година, но реално компаниите да плащат едва 300 лв. от него. Останалото - да се поеме от редовия данъкоплатец. 

Вкратце това означава само едно - всеки работещ в Плевен, например, ще субсидира всяко возене с такси в София. Разбира се, това звучи скандално, но беше правено през последните две години, защото при внимателно вглеждане и малко математическа аеробика, можеше да се предположи, че браншът има нужда от помощ. COVID удари таксиметровите шофьори, нямаше работа и те въртяха празни курсове из цялата столица. Именно и заради това освен данъчната отстъпка получиха и двукратно увеличение - на минималната и максималните тарифи, на които возят. Не трябва да забравяме и удобната забрана за всякаква външна конкуренция - например забраната на Uber да оперира в България. 

Какъв е проблемът обаче през 2022 година? София е пълна, локдаун няма, хората работят всеки ден и ако услугата, която този бранш предлага, е конкурентна на градски транспорт и личен превоз, би трябвало да няма нужда от дотации. Очевидно е, че играта на свободен пазар просто не уйдисва на таксиметровото лоби и има политици, които се връзват на играта. Защо е така е ясно - един тежък протест с хиляда блокирали движението таксиметрови коли ще изиграе лоша имиджова услуга на столичната кметица и партията й. 

Проблемът обаче е важен, защото показва една опасна тенденция и то - не само у нас. COVID удари толкова лошо бизнесът из целия свят, че редица правителства задействаха извънредни интервенционни планове в икономиката, така че да ги подкрепят - директни плащания, данъчни отстъпки, субсидии. И това към онзи момент изглеждаше правилно решение, но най-вече - изглеждаше временно. 

Оказа се - не е така. Днес все повече браншове искат всякакви отстъпки от държавата, заради затруднения в оперативната си работа. Държавите плащат, защото не искат проблеми, а фалитите са проблемни за избирателите. Фалитите обаче, освен проблемни, са и нормални. Те са фундаментална част от свободния пазар и играят ролята на цедка, през която се провират единственото най-добрите, най-конкуретните, най-приспособимите. Това означава да правиш бизнес. 

Изглежда, че сме напът да забравим за тази специфика на свободния пазар и да продължим със субсидирането през данъци, през осигуровки, през облекчения, директни плащания. И това е не само в България, а в цяла Европа. Тези плащания се финансират от бюджетите на страните, дефицитите се задълбочават, дълговете растат и се намираме на ръба на спирала, от която няма да можем да излезем. 

Време е да си признаем, че фалитите са част от играта и всеки, който е тръгнал да гради бизнес, трябва да го знае. Трябва да предвижда кризите и да се съобразява с тях. Държавата не може да спаси всеки, който изпитва моментно затруднение в своята дейност, защото тя просто не се занимава с това. Тя не е бизнес еквивалент на червения кръст и трябва да спре да се прави на такъв. 

Икономическата теория вече е категорична, че рецесии и кризи се случват на всеки 10-12 години и всеки, който иска да оцелее, трябва да се справя с тях. Фалитите не са забранени. Нека и депутатите в народното събрание го знаят, когато потеглят към гласуването на държавния бюдждет, нека го знаят и бизнесмените, които удобно се облягат на широкия държавен гръб в лошите моменти и забравят за него в моментите, в които печелят много.