Пред България днес има три важни задачи. Първата - промяна, втората - промяна, третата - промяна. Да не се бърка с "Продължаваме промяната".

Защо преходът продължи толкова дълго? Защо всички други източноевропейски страни, с които стартирахме заедно, ни изпревариха? Защото промяната винаги отстъпваше на статуквото.

В началото на 90-те години СДС отстъпи на БСП. Нямаше лустрация, бившите комунисти без проблеми станаха капиталисти и продължиха да управляват държавата.

Подобно отстъпление имаше и през 1997 г. И това е една от големите критики към Иван Костов. С неговата приватизация преобразяването на комунистите в капиталисти бе до голяма степен финализирано.  Лустрация отново нямаше.

През 2013-2014 г., след протестите срещу Делян Пеевски, в крайна сметка промяната отново отстъпи на статуквото. "Реформаторският блок" влезе в коалиция с ГЕРБ и бе употребен и унищожен.

Затова сега промяната не трябва да отстъпва. Защото иначе преходът ще продължава, а ние ще продължим да изоставаме от Източна Европа.

Промяната иска истинско върховенство на закона, по-малко корупция, безкомпромисна евроатлантическа ориентация. Статуквото иска още от същото.

Това не са личностни различия и партийно его, както твърдят глашатаите на статуквото. Това е принципен въпрос, от който зависи ще продължим ли да изоставаме или все пак ще почнем да наваксваме.

Според същите тези глашатаи промяната са едни умни и красиви  - незнайно защо това би трябвало да е обида - които мразят народа си. Точно обратното е. Статуквото мрази народа си, защото иска той да си стои в евразийското блато и нищо да не се променя.

Най-хубавото е, че сега, в новия парламент, статуквото и промяната са ясно обозначени.  От едната страна ГЕРБ, БСП, ДПС и човекът на президента. От другата - "Демократична България" и "Продължаваме промяната". А "Възраждане" са статукво, само че дори не това сегашното статукво, а онова отпреди 1989 г.

Случилото се в първите дни на парламента не е цирк, както твърдят всички анализатори по всякакви телевизии. Тази теза е удобна за олигархичното статукво. Повечето от т.нар. анализатори  захлебват от статуквото, нормално е да го защитават.

Това всъщност е истински парламент, след като повече от десетилетие такъв нямаше. Истинските противоречия в обществото са отразени вътре в залата. Така трябва да е в парламента.

Статуквото не харесва това. То иска олигархията да е в парламента, да решава всички политически въпроси бързо и гладко, а народът да си протестира на улицата, както беше до скоро.

Да, вярно, ситуацията е нова, депутатите тепърва ще трябва да се учат да работят в такава ситуация. Но вече имаме истински парламент, а не гумен печат на този или онзи.

Това не е ерозия на парламентаризма, както твърдят захлебващите от статуквото, и особено захлебващите от "Дондуков" 2. Това е рестарт на парламентаризма, след дългогодишна ерозия.

Парламентът по времето на третия мандат на Бойко Борисов избра председател за нула време и изкара цял мандат. И какво, хубаво ли беше тогава? Колко му беше рейтингът на този парламент? Нали точно този парламент изкара хората на улицата?

Кое е истински парламентаризъм - да се появява в кулоарите премиерът и да разпорежда на "безделниците" какво да правят? Или премиерът да бъде трудно избран от парламента, но след това да е наясно, че той е този, на когото депутатите казват какво да прави.

Демокрацията ни днес е по-малко фасадна от демокрацията ни вчера.  Важна, но недостатъчна промяна.