Г-н Кънев, кога според вас изпаднахме в настоящата политическа криза и трябва ли да определим точния момент, за да започнем да я разплитаме отзад напред?

Винаги, когато става дума за сериозна криза изкушението да се върнеш обратно някъде във времето, по което хан Аспарух е минал Дунав, е много голямо. Причини могат да се намерят много. Да не забравяме, че Борисов до 12-ата година на управлението си намираше виновници преди началото му. Няма да се връщам към онова време, защото има много нерешени въпроси от тогава. Но е очевидно, че когато през 2020 г. тогавашното управление на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ загуби обществена подкрепа, разумното решение беше да се проведат предсрочни избори. Това не се случи и започнахме да се въртим в порочен кръг.

И докато се въртим в него изгубилата уж обществена подкрепа ГЕРБ пак е първа политическа сила. Защо ги „ручахме жабетата“, както се казва?

Това вече е въпрос на неспособността, нежеланието да се състави правителство за един дълъг период от време. Сега сме изправени пак пред този риск. Имаше и една специфична роля на „Има такъв народ“, която можем да анализираме – дали нейната цел не е била именно задълбочаване на тази политическа криза, тъй като тя разтури два поредни парламента, след което и съставеното, макар и някакво, правителство. Но тя вече е в миналото и да кажем, че разговорът за ИТН вече е излишен.

В момента сме изправени пред принципния въпрос имат ли партиите в парламента конституционен дълг да съставят правителство или нямат. Моят отговор е, че имат. Че една пропорционална представителна демокрация в своята конституционна философия заставя партиите в парламента да намерят формула за управление. Тук се сблъскваме с факта, че явно сме далеч от политическата култура, която пропорционалната ни система изисква и или ще я изградим навреме, или ще изгубим представителната демокрация. 

Смятате, че разговорът за смяна на формата на държавното управление към президентска република е реален?

Мисля, че повечето хора, които в момента са на позиции да взимат решения, имат предостатъчно богата политическа и историческа култура. Така че е излишно да говорим за това докъде е довел подобен разпад на представителната демокрация – в Германия през 30-те години, например. А примерите съвсем не се изчерпват с това. Ще дам още един. Малко хора знаят и коментират факта, че през 1958 г. Шарл дьо Гол сяда на празния стол след поредната провалена парламентарна рулетка. Провежда референдум, какъвто не е предвиден в конституцията на Четвъртата република и създава Петата френска република като президентски модел на управление. Всъщност Петата република не е конституционна и затова много малко се говори – минало е много време и вече е утвърдена.

Това показва колко е голям рискът дори в една много утвърдена демокрация подобна ситуация да доведе до непредвидени в конституционния модел промени. И тъй като ние нямаме Шарл дьо Гол на разположение, имаме един друг генерал, аз не бих искал да видя как ще изглежда Петата българска република, възобновена по такъв начин.

Т.е. докато изтъркахме от употреба „да се състави евроатлантическа коалиция“, нещата опират до съставяне на „анти Радев коалиция“?

Хубаво е да не слагаме „анти“, защото този модел сякаш се поизчерпа през времето на тази политическа криза. Сама казахте, че Борисов укрепи позиции. Не мисля, че има накъде да върви нагоре, но все пак се появи отново на първото място – след първоначални загуби и без да е бил на власт, като апропо, при нови избори и ниска избирателна активност и малкият ръст за ГЕРБ в момента може да се окаже осезаем. 

Коалиция „анти Радев“ презюмира, че Борисов е анти Радев, а аз не съм на това мнение. Мисля че двамата генерали работят чудесно заедно поне от шест месеца и че много от техните действия са съгласувани. Това обаче не значи, че си вярват и една подобна нездрава връзка също не вещае нищо добро на страната. Постоянно разпадащи се парламенти, при които най-силният е Борисов и правителства назначавани от президента, безконтролни пред Народното събрание, звучи по-скоро като кошмар отколкото като жизнен модел. 

Какви тогава са възможностите за съставяне на редовен кабинет в рамките на 48-ото НС?

Очевидно е, че има две възможни коалиции. За съжаление, и в двата варианта мнозинство без ГЕРБ няма. Единият е коалицията „Рашидов“, която видяхме да работи и повече или по-малко се претворява в коалицията „Хартиена бюлетина“. Това е изчистен модел на статуквото в България. Такова управление за мен е дълбоко неспособно да се справи с което и да е било предизвикателство пред страната. То би било пореден етап от политическата криза. Другият вариант е управление, базирано на мнозинство, включващо – по големина на парламентарните групи – ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“. Но от гледна точка на нашите избиратели е невъзможно. 

И тук се поставя въпросът: ако е невъзможно, защо го коментирам? Защото, ако променим реда на големината, става възможно. Да видим - възможен ли е блок между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ за целите на едно правителство, защото не си правя илюзиите, че с ПП имаме много сходни програми, това е заблуда – ние сме еднакво къпани и добре облечени. ПП изживява пътя към ляво-популистка партия и имаме различни виждания за това как ще се управлява бюджетът. Същевременно по ключови въпроси за развитието на България и оценката за последното десетилетие, имаме твърде много съвпадения. Така че мисля, че и двете формации имаме избиратели, които биха понесли, дори биха се зарадвали, на един такъв блок. 

Това поставя ГЕРБ в съвсем различна позиция – на политическа сила, която трябва да реши ще подкрепи ли правителство, излъчено от такъв блок или не. Тук е много тясната пътека, по която 48-ият парламент може да мине, за да вземе властта от Радев и да укрепи българската демокрация и въобще българската държавност в близките месеци.

Тази формула може да се възприеме като „трик“ - ала Божидар Лукарски. Как ще се отрази подкрепата от ГЕРБ на вашите избиратели?

В краткосрочен план би ни се отразило много тежко, а в средносрочен - зависи единствено от това дали едно такова управление ще бъде успешно. 

Големият въпрос е има ли хора, които могат да поемат това управление – премиер и министри – и има ли в едно такова мнозинство достатъчна степен на доверие, за да изчака да види дали правителството ще си свърши работата или не. Никой не вярва на Борисов - че той ще бъде добросъвестен и това е огромен проблем. Той  много се чуди защо е проблем, не знае. А е проблем, защото, грубо казано, е прецакал много хора в дългата си политическа кариера. 

Ето защо правителство, доминирано от ГЕРБ е неприемливо и за ДБ, и за ПП. Но дали правителство, доминирано от ПП и ДБ е възможна опция за ГЕРБ, дали може да се намерят лица на персоналния състав на това правителство, които да бъдат едновременно приемливи и успешни, това е големият въпрос.

Като да имате някого предвид за персоналния състав на правителството.

В България има поне три успешни женски фигури, които имат капацитета да водят това правителство в качеството си на премиер и министри и не са хора, които ще отидат в Банкя, когато ги извикат. От друга страна смятам, че женският лидерски темперамент е това, от което подобна абсурдна коалиция ще има нужда, за да оцелее и да е успешна. Не е случайност фактът, че голяма част от силните лидери в Европа в момента са жени.

Кои са тези „поне три успешни жени“?

Съвсем умишлено няма да ги кажа сега, защото това е начинът да бъдат „изгорени“. 

Как си представяте Бойко Борисов да позволи ПП и ДБ да му диктуват правилата и то преди най-важните - местните избори догодина?

Местните избори са другият абсолютен приоритет пред българската политика. Единият е дали ще оцелее парламентаризмът такъв, какъвто го познаваме, другият – дали местната власт ще се превърне в това, което трябва да бъде, а не да е деструктивен фактор в българското общество, както е сега. Тя трябва да компенсира тежките дефицити на централната власт, която дори при успешна коалиция, ще е много слаба централна власт. Ние сме свикнали на една безинициативна, корумпирана и послушна местна власт, която очаква господаря от София да пусне парите, да даде заповеди. Господарят от София няма да го има в близко бъдеще и това прави сегашния модел на местна власт в България напълно безпомощен и непотребен, защото корупционният му характер остава.

Естествено, ако има управление, което се крепи на мнозинство ПП, ДБ и ГЕРБ, играчите в него няма да са съюзници на местните избори и това е нов елемент от политическата култура, който трябва да изградим – че ако в един фрагментиран парламент на национално ниво има политически дълг да се състави правителство, това за което говорихме в началото, то съвсем не значи, че партиите в това правителство са дългосрочни съюзници, например на местни избори, или на президентски избори.

Говорите за доверието към ГЕРБ, но има ли такова между ПП и ДБ?

Според мен има най-малкото предпоставки за изграждането му. 

За да се случи обаче всичко това, за което говорехме досега, в т.ч. изграждането на доверие, трябва да има комуникационни канали. Все пак, Изрел и Палестина намират начин да преговарят за последните 50 години. Не виждам с какво нов изборен цикъл ще компенсира липсата на тези канали. Защо се предполага, че утре ще можеш да свършиш това, което не си свършил днес. 

Такъв канал за комуникация ли е обявената за утре публична среща между ГЕРБ и ПП?

Да се надяваме. Но аз ще си позволя да изразя една не особено популярна теза: Онова, което с лекота наричаме задкулисни договорки, в Европейския съюз се нарича преговори – една голяма част от тях не протичат пред камерите и това е естествено. Умението за дискретни преговори изгражда онези общества, които наричаме успешни. Публичните преговори са елемент от публичната комуникация на властта и те не са нищо лошо. Просто двете неща имат различни цели. Дискретните изграждат доверие между участниците, а публичните – между участниците и обществото. 

Ако никой от двата сценария, които разиграхте не се осъществи и отново отидем на избори, каква е прогнозата ви?

Същото. Или както казваше покойният Тери Пратчет още по-същото.

Или значително по-зле.