Инфлацията у нас ще бъде 12,8 на сто през 2022 г., сочи огласената днес есенна икономическа прогноза на Европейската комисия.

Цифрата надвишава с 0,3 пункта тази от лятната прогноза. Тогава бе предвидена годишна инфлация в страната ни от 12,5%.

При всички положения скокът е огромен. През миналата година инфлацията у нас е била 2,8 на сто.

Догодина се очаква тя да бъде 7,4 на сто, а през 2024 г. - 3,2 процента. Отново има разминаване в цифрите, тъй като лятната прогноза сочеше, че през следващата година инфлацията у нас ще бъде 6,8%.

Сериозен ще бъде спадът и в ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Той ще бъде 3,1% в сравнение със 7,6% през 2021 г. Тук обаче имаме подобрена прогноза в сравнение с лятната, която предвиждаше ръст само от 2,8 на сто. Догодина той ще бъде 1,1%, а през 2024 г. - 2,4%. Лятната прогноза предвиждаше ръст от 2,3% за 2023 г.

За тази година спадът на инвестициите в България ще бъде 8 на сто. Тук имаме „подобрение“ в сравнение с миналата година, когато той е бил 8,3%. Догодина обаче се очаква ръст от 5,5 процента, а през 2024 г. - от 7 процента.

Заетостта у нас ще отбележи скок с 0,4%. Догодина няма да има промяна, а през 2024 г. ще има нов ръст от 0,2%.

Безработицата в България през тази година ще бъде 5,2%. Толкова ще бъде и през 2023 г. А през 2024 г. ще има леко повишение до 5,3 процента.

Салдото по текущата сметка на платежния баланс в България ще бъде минус 1,2 на сто от БВП. Следващата година той ще бъде минус 3%, а по-следващата – минус 3,2%.

За салдото на консолидирания държавен бюджет прогнозата е минус 3,4% от БВП за тази година, минус 2,8% за следващата и минус 2,5% за 2024 г.

Очаква се брутният консолидиран държавен дълг на България да бъде 22,5 на сто от БВП през 2022 г. Прогнозата за догодина е 23,6%, а за 2024 г. - 25,6%.

Картината в България

Очакванията са икономическият подем да се забави през втората половина на 2002 г. и през 2023 г., преди да дойде нов растеж през 2024 г. Поскъпването и по-високите разходи по заеми ще се отразят върху потреблението на домакинствата. Ръстът на износа ще се забави заради пониженото външно търсене до края на 2023 г., след което ще „отскочи“ през 2024 г. Засиленото усвояване на еврофондовете, най-вече от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ще увеличи общите инвестиции. С постепенното отслабване на инфлацията се очаква засилване на ръста на БВП от 1,6% през 2023 г. на 2,5% през 2024 г. Държавният дефицит се очаква да спадне на 3,4% от БВП през 2022, след като голям брой от мерките за облекчаване на ефекта от поскъпването на енергията ще донесат повече приходи. Дефицитът щке спадне на 2.6% през 2023 г.

Свиване на вътрешното и външното търсене

През първата половина на годината БВП отбеляза годишен ръст от 4 на сто заради силните показатели на износа. Високата инфлация обаче се отрази на реалния разполагаем доход и доведе до забавяне на тримесечния ръст на потреблението на домакинствата до 0,5% през първото и 0.4% през второто тримесечие на 2022. След свиване с 8,3 на сто през 2021 г. инвестициите продължиха да намаляват и през първата половина на тази година. На общите инвестиции повлия строителството на нежилищни сгради. Очаква се годишната инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да достигне пика от 15,6% през септември, докато ефектът от поскъпването на енергията и храните постепенно отслабва.

Като цяло се очаква забавяне на ръста на БВП от 3,1% през тази до 1,1% през 2023 г. за сметка на по-слабото вътрешно и външно търсене. След това ръстът ще се увеличи на 2,4% през 2024 г. заради подобряването на външните условия. Доверието на потребителите намаля през третото тримесечие на 2022 г., което е показател за стагнация в потреблението на домакинствата към края на годината. Прогнозите са потреблението на домакинствата да остане свито през цялата 2023 г., след което да се увеличи постепенно през 2004 г., когато отсбалне натискът на инфлацията. Важен фактор, който ще обуздава частното търсене, са предполагаемите високи лихвени проценти през следващите две години. Очаква се стабилизиране на инвестициите заради по-високото усвояване на еврофондовете, включително на тези от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). ЕК прогнозира забавяне на динамичния ръст на износа, особено през втората половина на 2022 г. и през 2023 г-, след което ще настъпи умерено ускоряване.

Пазарът на труда – ключ към определяне на развитието на икономиката

Пазарът на труда остана свит, със сезонно коригирана безработица от 4,6% през август. Номиналните заплати доста скочиха в началото на годината, когато обикновено биват актуализирани. Последва увеличаване на заплатите в държавния сектор и в услугите през второто тримесечие. Промишлените производители успяха да се пригодят, като запазиха заетостта почти непроменена, докато производствената активност нарасна. Обратното – високите заплати в сферата на услугите доведоха до по-високи разходи на труд за единица продукция. Очакваното забавяне на динамиката и във вътрешното, и във външното търсене ще доведе до по-малко назначения на работа и ще възпре по-нататъшни бързи увеличения на заплатите. Очаква се ръст на заплатите с 9% през 2023 г. и 6,7% през 2024 г.

Инфлацията потепенно ще намалее

Годишната инфлация на ХИПЦ ще намалее от 12,8% през 2022 г. на 7,4% през 2023 г. и на 3,2% през 2024. Събитията на пазара на труда подсказват, че натискът на разходите в услугите вероятно ще доведе до бъдещо ускорение на поскъпването до края на 2022 г., а след това – до постепенно забавяне през 2023 и 2024 г. Инфлацията на цените на храните се очаква да намалее постепенно и да бъде важен фактор за динамиката на цените на подкомпоненти като кетъринга. Инфлацията на цените на енергията се очаква да спадне и да стане отрицателна през втората половина на следващата година и да остане такава през 2024 г.

Държавният дефицит бавно ще намалее

Очакванията са той да спадне до 3,4% от БВП през 2022 г., след като увеличаването на приходите ще компенсира ръста на разходите. Поскъпването на стоките и най-вече на тези с акцизи, както и увеличаването на трудовите доходи са главните двигатели на увеличените приходи от данъци. Мерките за смекчаване на ефекта от поскъпването на енергията ще имат нетен бюджетен ефект от 2 на сто от БВП през 2022 г.

Общите разходи за мерки за подкрепа по време на пандемията ще спаднат от 3,8 на сто от БВП до по-малко от 1 процент през 2022 г. Заедно с увеличаването на заплатите на някои категории служители в държавния сектор тези разходи постепенно ще отпаднат след 2023 г. Същевременно промените в пенсионната система от 2021 и 2022 г. и паричните преводи, свързани с бежанците от Украйна, продължават да тежат на публичните финанси. Публичните инвестиции ще се увеличат най-вече с подкрепата на европейското финансиране.

Очаква се бюджетният дефицит да спадне на 2,8% от БВП през 2023 г. и на 2.5% през 2024 г.

Картината в Европа – повратна точка за икономиката

След силната първа половина на 2022 г. икономиката на ЕС вече е навлязла в етап на много по-големи предизвикателства.

Въпреки това се очаква инерцията, набрана през 2021 г., и доброто първо полугодие, да засилят растежа на реалния БВП за цялата 2022 г. до 3,3 на сто за ЕС и 3,2 на сто за еврозоната. Това е повишение спрямо лятната прогноза, публикувана през юли, когато се очакваше растеж от 2,7%.

За догодина обаче очакванията са за силно забавяне до едва 0,3 на сто и за двете зони, последвано от ускоряване до 1,6 процента в ЕС и 1,5% в еврозоната през 2024 г.

За инфлацията ЕК прогнозира достигане на пикови стойности от 9,3% в ЕС и 8,5% в еврозоната през тази година, леко успокояване, но все пак запазване на високо равнище от съответно 7% и 6,1% догодина, преди показателят да се върне към умерен темп от съответно 3% и 2,6% през 2024 г.

Летните прогнози са преразгледани към повишение с близо един процентен пункт за 2022 г. и над два пункта за 2023 година. Преразглеждането отразява основно по-високите цени на едро на газа и електроенергията, които оказват натиск върху пазарната стойност на електроенергията на дребно, както и върху цените на повечето стоки и услуги в потребителската кошница.

Въпреки предизвикателната среда пазарът на труда остава силен, като заетостта и участието в него са на най-виоките си равнища, а безработицата - на най-ниското от десетилетия.

За безработицата в ЕС се очакват 6,2 на сто през 2022 г., 6,5 на сто през 2023 г. и 6,4 на сто през 2024 г.