Следвайки Джон Фаулз от романа "Жената на френския лейтенант", моите симпатии са изцяло на страната на "аматьорите". Особено когато тези "аматьори":

- постигат финансова и икономическа стабилност в безпрецедентни кризи и запазват шансовете на страната да влезе в еврозоната;

- приемат два бюджета, за да гарантират необходимите управленски политики;

- защитават българските национални интереси и същевременно вдигат неадекватното вето на РСМ, което "професионалистите" инсталираха;

- намират алтернативни източници на газ в ситуация на монополна зависимост от "Газпром", до която "професионалистите" ни бяха докарали;

- осигуряват значителни доставки на българско оръжие и амуниции за Украйна;

- изгонват 70 руски шпиони накуп и други подобни "аматьорски" и "дилетантски" изпълнения.

И особено ако всичко това е постигнато въпреки непрекъснатите саботажи от партии-ментета и скрити и открити путинофили. Както и от опити на "професионалистите" да си припишат заслугите от тези политики: това, че накрая някой се е закачил за добро решение, не отменя факта, че през останалото време е пречил то да се случи. Или пък че той е бил причината за проблема.

Не случайно думата "професионалист" в България означава или "ченге" от (КГБ, ДС) службите, или нещо по-пикантно, но определено не и притежател на експертиза или други достойнства.

Коментарът е от фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.