След покупката на Twitter от Илон Мъск буквално над милион потребители напуснаха социалната платформа. И много от тях отидоха в Mastodon - работеща от няколко години алтернативна микроблогинг платформа.

Но какво е Mastodon? Има ли предимства пред познатия на всички гигант Twitter и може ли да го замести?

С отворен код и децентрализирана - какво значи това

Създателите на Mastodon не крият, че са вдъхновени от модела на Twitter - напротив, социалната платфома, дело в първоначалния си вид на 29-годишния германец с еврейски произход Юген Рохко, е очевидно опит да се направи по-добра версия на същото.

Социалната мрежа е с напълно отворен код и може да се помещава на всякакъв сървър - с малко умения в програмирането можете да си направите и своя версия на своя компютър, а и самият Mastodon не се намира на едно място. Това се нарича разпределена или федерирана социална мрежа, което има сериозни предимства и прави невъзможно някой Мъск да купи и него. 

В Mastodon са налице голям брой независимо работещи сървъри, познати като "instances" (инстанции, букв. "екземпляри", термин от масовите онлайн игри), всеки със свои правила, условия на услугата, опции за поверителност и политики за модериране.

Всеки потребител може да е член на един екземпляр на Mastodon или на много - или да има различни профили в различни екземпляри. Но те не са изолирани - потребителите на различни екземпляри могат да взаимодействат помежду си. 

Предимствата пред Twitter

Освен че е безплатен, не събира данни, с отворен код е и е общодостъпен, Mastodon позволява и всеки да си избере своя версия на социалната мрежа.

Ако хората искат комуникацията да е по-строго модерирана, харесват си такъв сървър. Ако искат тя да е по-ограничена и да имат повече свобода на изразяване, има такива варианти. Ако не им харесва никой от съществуващите, могат да създадат свой, като това все пак няма да ги остави изолирани от всички останали.

За разлика от Twitter и други социални мрежи, които ни тъпчат със съдържание по алгоритми, изработени така, че да ни задържат вниманието по-дълго, т.нар. таймлайн, времевата линия на постовете в Mastodon, е напълно елементарна - просто виждаш всичко пускано в екземпляра, в който си. Ако искаш да гледаш извън него, отваряш втората, споделена или "федеративна" времева линия.

Рохко обяснява тази концепция така: имаме различни имейл пощи, но можем без проблем да пратим от своята поща в Outlook писмо на някой, който е в Gmail например.

Платформата има любопитен и по-информационно богат интерфейс.

Mastodon е също така част от група сървърни платформи, които ползват споделени протоколи и в тях се взаимодейства и с други потребители в други платформи.

Туутове, екземпляри, подсилване...

Mastodon обаче ползва друг тип термини и концепции за някои от функциите си, което може да обърка потребителите. Съобщенията не са туитове, а туутове (toots, игра на думи със звука на слон или мамут), харесванията са "любими" (favourite), споделянето се нарича "подсилване" (boosting).

Съществуването на много различни сървъри донякъде напомня старите подфоруми в популярните интернет бордове, но всички са с различни правила, някои дори имат различни думи за "туутовете". В някои се влиза просто така, за други трябва да подадете молба за членство - като в затворена фейсбук група, например.

Проблемен е и фактът, че за да виждате съобщения на приятели, трябва или да сте в един екземпляр на социалната мрежа, или в такива, които са свързани в някаква степен помежду си.

Възможно ли е Mastodon да измести наистина Twitter? Загубите на Мъск са сериозни, но все още в най-старата микроблогинг платформа има над 200 млн. души дневно - един милион за тях не е краят на света. Но в това нова и интересна социална мрежа да стане по-популярна и населена няма нищо лошо и може да окаже някакъв натиск върху гигантите, когато видят, че безплатните алтернативи са способни да посегнат към техния залък.