КТБ се е разрастнала по време на кабинета на Бойко Борисов в периода 2009-2013 г. Това става ясно от публикация на бившия премиер (2013-2014) Пламен Орешарски в профила му във фейсбук.

„Някои търговски банки редуват обичайни и спекулативни операции в схеми, прикрити зад практиката на кредитиране с частичен резерв. Често подобни банки примесват дейността си и с други нерационални бизнес-модели, които в началните етапи на развитие дори трудно се разпознават", пише той.

„Ако е прав Алън Грийнспан (бившият шеф на Федералния резерв на САЩ - б.р.) , важни са две обстоятелства в аналогични случаи - да не се допусне прекомерно разрастване на подобни бизнес схеми и впоследствие, своевременно да се разчисти пазарът от тях", допълва Орешарски.

По-нататък той проследява и двете обстоятелства в случая с КТБ:

1. КТБ стартира своята дейност след продажбата й от Булбанк на група частни инвеститори в далечната вече 2000 година. До средата на 2009 година се развива като сравнително малка, несистемна по характер банка, с активи, възлизащи на малко над 2 млрд. лв. За период, по-къс от четири години, до края на март 2013 година, активите на банката отбелязват забележително увеличение – до 6,3 млрд. лв.! Така същата се придвижва до четвърта по големина и вече има съществено, системно значение за цялата банкова система. Забележете, че това е период на ясно изразена икономическа депресия - останалите търговски банки рязко забавят своите темпове на развитие. Кои ли са бизнесите, които тласкат напред само тази банка точно в този период...? Допуснатата концентрация на депозити на държавни предприятия е само малката част от обяснението.

(Орешарски дойде на власт след предсрочни избори през май 2013 г. - б.р.)

2. Веднага , след като БНБ постави КТБ под особен надзор през втората половина на юни 2014 г., Правителството, което ръководех по това време, оказа цялостно методологическо и логистично съдействие за преодоляване на опасността от фалит на банката. С наше активно участие бяха формулирани варианти за минимализиране на обществените загуби от влошеното състояние на тази банка. Дори в оптимистичните сценарии същата можеше да продължи да работи в редуциран мащаб. За съжаление, нито един от тези варианти не бе подкрепен политически. Така обществото плати цената на предстоящите избори и предизборните сметки на различните политически формации с максимално възможната загуба, която днес инкасира.

"В обобщение, сега е лесно да се критикува. Но не е логично критиката да идва от среди, допуснали прекомерното разрастване на проблемната банка и противодействали на рационалното решаване на казуса", завършва бившият премиер.