„Ударете го по главата с нещо тежко, увийте го в килим, натоварете го в частен самолет, докарайте го и го погребете тук. Правили сме това много пъти.“
Сергей Пугачов, живеещ в САЩ руски милиардер, свидетелства в интервю за украинския сайт „Гордон“, че Владимир Путин му е казал това в Кремъл през 2001 г. по адрес на Павел Бородин, шеф на отдела за управление на собствеността на руското президентство при Борис Елцин между 1995-а и 2000 г.
Бородин е човекът, въвел Путин в Кремъл, след като умореният и алкохолизиран Елцин се оттегля от поста на границата между двете столетия. През 2001 г. Бородин пътува за САЩ и там е арестуван по искане на Швейцария, която го подозира във финансови престъпления. След година делото срещу него е прекратено и гаранцията от 5 млн. швейцарски франка, която му е била определена, е върната.
Но нововстъпилият в длъжност президент подозира Бородин, че „е наговорил“ много пред американските и швейцарските власти. Затова той не се колебае да „поръча“ благодетеля си.
Пугачов разказва, че Путин е разговарял с него за евентуално убийство на Бородин в един от двата асансьора в първия корпус на Кремъл, достъп до които имат само президентът и охраната му. Още тогава Пугачов, който е бил част от най-вътрешния кръг хора около Путин, живее повечето време в Европа. В крайна сметка твърденият от него замисъл за покушение над Бородин не е осъществен. Павел Павлович е жив и до днес, на 75 години е и дори между 2000 и 2010 г. е бил държавен секретар на формалната „съюзна държава“ между Русия и Беларус.
„Путин привнесе отдавна забравените и не така широко разпространени политически убийства, убийствата зад граница“, казва Пугачов в интервюто си. „Аз лично съм бил мишена на покушения. Затова прекрасно разбирам как това работи. Е, и ние знаем огромното количество случаи, включително на отравяне с полоний.“
Удавени, паднали, обесени, прободени, самозастреляли се и тежко заболели
След нахлуването в Украйна вълна от (само)убийства връхлетя руския елит. Това е косвен знак, че по върховете на държавата не царѝ пълно единодушие по „специалната военна операция в Украйна“.
Знаци за това бяха оттеглянето в чужбина на една от знаковите фигури в руските икономически реформи Анатолий Чубайс още в началото ѝ и неуспешният опит на управителката на централната банка на Русия Елвира Набиулина да подаде оставка.
Други обаче нямаха късмета да минат толкова безопасно.
Иван Печорин, управляващ директор на Корпорацията за развитие на Далечния изток и Арктика за авиационни дейности, се удави, падайки зад борда на бързодвижещ се катер близо до нос Игнатиев, на около километър от главното руско далекоизточно пристанище Владивосток.
Трупът му е открит във водата по-късно от издирвателни екипи. Държавната корпорация, която той оглавяваше, съобщи за смъртта му два дни по-късно, без да уточнява подробности за причината ѝ. И както обикновено, в информационния вакуум нахлуха спекулациите. Според руски медии Печорин можело да е бил пиян или да е пренебрегнал предупреждение на капитана да не седи върху парапета на палубата, откъдето го катурнала една вълна.
Корпорацията, в която Печорин е бил директор, обаче изглежда смъртоносно място. През февруари от инсулт едва на 43 години почина тогавашният ѝ генерален директор Игор Носов, бивш заместник-губернатор на Нижниновгородска област. Той получава мозъчния удар, след като разбира, че го уволняват.
На 1 септември т.г. председателят на съвета на директорите на петролната компания „Лукойл“ Равил Маганов загина, след като падна от прозореца на Централната клинична болница (ЦКБ) в Москва.
Първо за инцидента съобщи РЕН ТВ, след нея съобщение излезе в агенция „Интерфакс“. По-късно ТАСС потвърди смъртта на шефа на втората по големина руска нефтодобивна компания след „Газпром“.
Официалната версия за смъртта на 67-годишния Маганов беше самоубийство. Според ТАСС той е скочил от шестия етаж на болницата, където е бил хоспитализиран след инфаркт и е вземал антидепресанти.
В официалното съобщение на „Лукойл“ се казва, че Маганов „си отиде от живота след тежка болест“.
Маганов се смята за автор на името на компанията Лукойл (абревиатура от първите букви на имената на нефтодобивните градове Лангепас, Урай, Когалим и английската дума oil – нефт, масло). През 80-те години Маганов работи в компанията „Лангепаснефтегаз“, която по-късно влиза в „Лукойл“. От основаването на последната през 1991 г. Маганов заема ръководни постове в нея. От 1993 г. е член на борда на директорите на „Лукойл“, а от 2006 г. е първи изпълнителен вицепрезидент на компанията. През 2020 г. той оглавява борда на директорите на петролния гигант – след смъртта на Валери Грайфер, който преди това заема този пост. През 2019 г. Путин награждава Маганов с орден „Александър Невски“.
„Лукойл“ беше една от малкото руски компании, които се възпротивиха на войната в Украйна. Седмица след нахлуването Съветът на директорите на фирмата публикува следното изявление:
„Съветът на директорите на ЛУКОЙЛ изразява дълбоката си загриженост относно трагичните събития в Украйна. Призовавайки за най-скорошно прекратяване на въоръжения конфликт, ние изразяваме искрената си съпричастност към всички жертви, които са засегнати от тази трагедия. Ние силно подкрепяме трайно прекратяване на огъня и разрешаване на проблемите чрез сериозни преговори и дипломация.
Компанията полага всички усилия да продължи дейността си във всички страни и региони, където присъства, отдадена на основната си мисия на надежден доставчик на енергия за потребителите по целия свят.
В своята дейност ЛУКОЙЛ се стреми да допринася за мира, международните отношения и хуманитарните връзки“.
На 21 юни в. „Московски комсомолец“ съобщи, че Вадим Зимин, представен като полковник от Федералната служба за сигурност (ФСБ) и бивш шеф на отдел в Централното управление на митниците, е в реанимация, след опит да се самоубие с изстрел в главата с личния си пистолет.
За произшествието е съобщил брат му, с когото разпивали заедно в квартирата на 53-годишния Зимин. Според медийните съобщения последният се е гръмнал, когато брат му отишъл в съседната стая.
Зимин е бил под домашен арест, защото са го подозирали, че е взел подкуп от бизнесмен, заради което миналия декември е бил уволнен. Медиите припомниха, че при Елцин Зимин е носел „ядреното куфарче“ с кодовете за пуск на ракетите с ядрени бойни глави, което съпровожда президента навсякъде. След оттеглянето на Елцин Зимин е продължил да работи във ФСБ и при Путин, като не е ясно на каква точно длъжност и стигнал до звание полковник.
Кървави сцени с много трупове като в Шекспирови трагедии
На 19 април 55-годишният Сергей Протосеня, бивш заместник-директор на руската газова компания „Новатек“, беше намерен обесен в двора на вилата си в Испания.
В същата къща 53-годишната му съпруга Наталия и 18-годишната му дъщеря Мария са намерени жестоко убити в леглата им с множество прободни и порезни рани. До трупа на Протосеня намерени нож и брадва, които убиецът или убийците на двете жени вероятно са използвали.
Кървавата сцена се е разиграла в популярно сред руската диаспора градче на каталунското крайбрежие – Лорет де мар.
Протосеня и семейството му са живеели постоянно в Бордо, Франция, а в споменатия провинциален дом на прочутата Коста Брава отивали за ваканциите. Този път с тях не бил само синът Фьодор, студент, който вдигнал под тревога полицията, щом не успял да се свърже по телефона с близките си.
Една от версиите на испанските власти е била, че Протосеня е убил жена си и дъщерите си и после се е обесил. Но има и друга версия, че имало външен за семейството убиец, убийци, които са заклали жените, а с бащата са симулирали самоубийство.
Около неразрешения случай остават ред съмнителни обстоятелства. При толкова много окървавени трупове по дрехите и тялото на Протосеня не е имало и петънце.
Нямало е предсмъртно писмо, не е известно олигархът да се е отнасял жестоко към семейството си, а синът му изключва напълно той да е бил способен да нарани някого от членовете му.
Мултимилиардерът Протосеня е бил в списъка на 250-те най-богати руснаци. В дъщерната на „Газпром“ втора по добив на газ в Русия „Новатек“ е работел от 2002 г., като през 2005 г. е влязъл в съвета на директорите. Напуснал е фирмата през 2015 г. и по-късно се пренесъл във Франция. Според непотвърдени публикации в руски медии и социални мрежи е имал кипърски паспорт и офшорка на острова на Афродита, чиято собственост предстояло да се дели, а също е притежавал акции на АКБ Форбанк, зад която според публикациите е ФСБ.
Само ден преди убийството на Протосеня в апартамента им в Москва са намерени труповете на бившия вицепрезидент на „Газпромбанк“ Владислав Аваев, на съпругата и на дъщеря му.
И тримата са имали огнестрелни рани, поради което версията е била, че Аваев първо е убил жена си Елена и дъщеря си Мария и после се е самоубил. Същата сутрин Аваев повикал по телефона личния си шофьор, но след като последният позвънил на вратата, не му отворил. Телата открила следобед голямата дъщеря на бизнесмена. В ръката на баща ѝ имало пистолет. Според писания в руските Таблоиди Аваев е бил в обтегнати отношения със съпругата си, която подозирал в извънбрачна връзка.
На 23 март т.г. в дома им в Нижни Новгород бяха намерени убити с нож собственикът на компанията за медицински изделия „МедСтом“ Василий Мелников, съпругата му и двамата му синове на по 10 и 4 години. Полицейската версия пак беше, че бащата е убил съпругата си и децата и накрая се е самоубил. С нож?
Двайсет дни по-рано, в английското графство Съри полицията намери обесен във вилата му 66-годишния Михаил Толстошея, магнат“ от руския нефто-газов бранш, преселил се във Великобритания в началото на века, сменил името си на Уотфорд и заел се с бизнес в недвижимите имоти.
Не е в списъка на санкционираните руски олигарси. Британската полиция е приключила случая със заключение за самоубийство, но така не са станали ясни мотивите му.
Ден след нахлуването на Русия в Украйна, на 25 февруари т.г., обесен във вилата му беше намерен Александър Тюляков (61 г.), зам. генерален директор на единното бюджетно управление на „Газпром“ (хазната на газовия монополист). До тялото имало предсмъртно писмо, чието съдържание властите на разгласиха. Сътрудници на службата за сигурност на „Газпром“ са отцепили района и са изгонили представители на държавното следствие от местопрестъплението, а по тялото на Тюляков е имало следи от жесток побой, писа забраненият вече в Русия опозиционен вестник „Новая газета“. Драмата се е разиграла в селцето Ленински, във Виборгски район на Ленинградска област, вилно селище, известно като „гнездо“ на „Газпром“, където минималната цена на къщичка е била около половин милион долара, пише вестникът. Трупа на Тюляков са открили в гаража на вилата жената, с която живеел, и бившият ѝ мъж. Версията отново е била за самоубийство.
Това е второто самоубийство в Ленински от началото на годината, припомня „Новая газета“. На 30 януари полицията и следственият комитет бяха там, заради трупа на на 60-годишния Леонид Шулман, ръководител на транспортната служба на „Газпром инвест“, открит в банята на собствената си къща.
Разследващите са намерили бележка, в която починалият се оплаква от непоносима болка в счупения си крак (по време на смъртта си Шулман е носел „апарат Илизаров“, предназначен за снаждане на кости). Той е счупил крака в същото село през новогодишните празници.
Съдържанието на бележката накара разследващите да се усъмнят в нейната автентичност, отбелязва „Новая газета“. Малко вероятно е Шулман да не може да си позволи висококачествени лекарства за болка. Вестникът припомня, че в края на 2021 г. службата за сигурност на „Газпром“ е извършила проверка в транспортния отдел на своята дъщерна компания. Оттук се предполага, че истинските причини за самоубийството може да не са свързани с болката в счупения крак.
Различни версии и един повтарящ се признак – никой от убитите не е в санкционните списъци
Такава вълна от самоубийства по време на война?
Последвалите анализи на русолози и кремъловеди от цял свят оформиха различни версии – какво друго в информационната мъгла на Русия? Според една от тях става дума за заличаване на следи от финансови и властови злоупотреби в основни държавни компании. Според друга има чистка на кадри в период на смяна на поколенията в руския държавен и бизнес елит. Путин вече е на 70 години, антуражът му е горе-долу в същата възраст, в която е време да се избират приемници сред по-младите. Това предполага разчистване на евентуални претенденти сред по-възрастните.
На странната вълна от смърти на влиятелни руснаци се спират и авторите на новия документален филм „Тайните на съпругите на олигарсите“ (Secrets of the Oligarch Wives), излязъл през юни във видеопатформата на Paramount +, пише украинският информационен сайт НВ.
НВ цитира и публикация в „Нюзуик“, където руският банкер Герман Горбунцов, който е бил в съветите на директорите на няколко руски банки, нарича „неслучайни“ серията мистериозни фатални случаи с руски олигарси.
„Самият убиец измисля метод, когато му е наредено да „премахне“ семейството, казва Горбунцов, Методите са подобни, но всеки път са малко по-различни – било брадва, било пистолет. В крайна сметка те така или иначе са мъртви. Веднъж, два пъти може да има съвпадение. Но това (поредицата от смъртни случаи – б.р.) не е случайно. Не са самоубийства“.
Горбунцов също разказва, че сам е бил цел на покушение, след като е напуснал Русия. Неизвестен е стрелял по него през 2012 г. близо до къщата му в Лондон. Тогава Горбунцов получава шест огнестрелни рани, прекарва извество време в кома, но оцелява.
„Дойче веле“ отбелязва, че (може би с изключение на случая на Маганов – б.р.) нито един от (само)убитите не е критикувал инвазията в Украйна публично, но също нито един от тях не е бил включен в международните санкционни списъци, съставени след нея.
УТРЕ ЧЕТЕТЕ: "СЕНЧЕСТАТА АРМИЯ" УБИВА И ВЗРИВЯВА В ЕВРОПА
---
Този текст е публикуван в сп. "Клуб Z" през ноември 2022 г. Препечатваме го с незначително осъвременяване.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
