Въвеждането на диференциран ДДС от 9% върху книгите, детските храни и ресторантите се очакваше да доведе до намаляване на крайните цени за потребителите. Няма анализ дали този ефект е постигнат и как се разпределят ползите от данъчното облекчение между търговците и гражданите. Каква е оценката на ефектите от въвеждането на диференциран ДДС през 2022 г.?

Този върос е задал депутатът от "Демократична България" Мартин Димитров на финансовата министърка Росица Велкова, като се мотивира, че е важно да знаем какви са данните преди да се прецени трябва ли тази мярка (въведена първо за заведенията от последното правителство на ГЕРБ по време на COVID пандемията) да бъде продължена. Въпросът е зададен писмено - по линия на парламентарния контрол, и съответно от МФ отговарят пак така. Но от отговора става ясно, че малко неща са ясни, в т.ч. свали ли цените за потребителите на тези стоки и услуги по-ниският данък.

Росица Велкова първо посочва, че всяка година министерството изготвя доклад за данъчните разходи, както и прогноза за следващата. Този за 2022 г. обаче не е готов, ще бъде публикуван през 2023 г. В доклада за 2021 г. за антиCOVID мярката, която бе въведена през 2020 г., е отчетено, че ефектът от прилагането й е оценен в размер на 218,5 милиона лева, т.е. тази сума не е постъпила в бюджета. Става въпрос общо за намаления ДДС за книги и учебници, ресторантьорството, бебешките храни и пелени, фитнесите, туризма.

"Във връзка с посоченото в запитването очаквано намаляване на крайните цени за потребителите (...) следва да се има предвид, че данните за средни цени и количества на различни стоки се събират и обработват от Националния статистически институт", прехвърлят от Министерство на финансите към НСИ въпроса.

Въпреки това, предвижда се мярката да бъде удължена до края на настоящата година. Иначе от ресторантьорския бранш твърдят, че макар и заведенията да са пълни, хората консумирали по-малко - заради високите цени, като отделно са скочили разходите и за самия бизнес.