Китай смята, че Русия ще загуби войната в Украйна и ще излезе от нея като "малка сила".

Това са обявили високопоставени китайски представители пред "Файненшъл таймс" (ФТ). Според тях след края на конфликта Русия ще заема значително по-слаба икономическа и дипломатическа роля на световната сцена.

Затова Китай предприема стъпки, с които да рестартира връзките си с Европа. От дипломатическа гледна точка основната цел на КНР е да подобри отношенията с някои страни на Запад, след като през 2022 г. комунистическата страна започна да се чувства прекалено изолирана от международната общност. 

"Дипломатически Пекин се надява, че няма да се превърне в съперник на всяка страна на Запад и не желае да изглежда изолиран на многостранни форуми", изтъква Ю Джи, експерт по Китай в британския мозъчен тръст "Чатъм Хаус". "Неуспешната военна авантюра на Русия в Украйна значително намали възвръщаемостта на инвестициите на Пекин в двустранните му връзки с Москва". 

Докато Си и Владимир Путин, президентът на Русия, обещаха миналия месец да задълбочат двустранните връзки, няколко китайски официални лица в частни разговори с "Файненшъл таймс" се стремели да поставят твърда граница между Пекин и Москва по въпроса за Украйна. Някои от източниците били доста язвителни. 

"Путин е луд", казал китайски служител. "Решението за нахлуването беше взето от много малка група хора. Китай не трябва просто да следва Русия".

Недоверие към Москва

Отправната точка за дипломатическото пренастройване на Си е преценката в Пекин относно ползите от близките отношения с Москва. Въпреки всички публични вричания във вярност, множество китайски официални лица изразяват поне известна доза недоверие към самия Путин.

Петима високопоставени китайски служители, обяснили пред ФТ по различно време през последните девет месеца, че Москва не е информирала Пекин за намерението си да започне пълномащабна инвазия в Украйна.

Подобни възгледи влизат в противоречие с впечатлението, създадено от съвместно изявление, публикувано от Китай и Русия на 4 февруари м. г. след среща между Си и Путин в Пекин - само 20 дни преди Русия да нападне Украйна. В него се провъзгласява, че "няма ограничения за китайско-руското сътрудничество"; "няма забранени зони".

Няма публикувана стенограма от разговора между двамата, така че за какво точно са си говорили - не е ясно. Въпреки това един служител изтъкнал пред ФТ, че Путин единствено е информирал Си, че Русия "няма да изключи предприемането на каквито и да е възможни мерки, ако източноукраинските сепаратисти нападнат руска територия и причинят хуманитарни катастрофи". Тази линия била възприета от китайската страна като сигнал за потенциална ограничена военна намеса в Донбас, а не за пълномащабна инвазия, каквато Путин започна на 24 февруари.

Понижени русофилски кадри

Като доказателства за постепенното дистанциране на Пекин от Русия откриваме и в ротациите по етажите на властта. До юни 2022 г. Ли Ючън бе заместник-министър на външните работи и главен експерт за Русия в министерството. Ли беше спряган за вероятния следващ външен министър. Сега той заема длъжността заместник-началник на Националната администрация за радио и телевизия.

"Ли беше понижен с две нива на старшинство", казва човек, запознат със случая. "Той беше държан отговорен за провала на разузнаването относно нахлуването на Русия". 

Друг сигнал, че Китай се стреми да намали антагонизма си към Запада, е още едно любопитно разместване във Външното министерство на Пекин. Джао Лиджиан, един от най-върлите антизападно настроени дипломати и бивш говорител на министерството, днес е сред тримата заместник-директори по граничните и океанските въпроси - отдел с крайно неясни правомощия и функции, посочва ФТ. Джао, който има 1,9 милиона последователи в Туитър, често използва акаунта си, за да критикува Запада.

Приятел на Европа, враг на САЩ

През последната година е настъпила промяна във външнополитическия курс на КНР - комунистическата страна не само се стреми да намали международната си изолация, но и да предотврати сближаването между Европа и САЩ. Основната цел на Пекин е да увери европейските си колеги, че е готов да използва близките си отношения с Москва, за да възпре Путин от прибягването към ядрено оръжие.

Друг аспект от стратегията на Пекин е да се позиционира не само като потенциален миротворец, но и като ключов играч в следвоенните усилия за подпомагане на възстановяването на Украйна, казват китайски служители.

"Пътят към мирните преговори няма да бъде гладък, но докато се полагат усилия, перспективата за мир винаги ще съществува", каза Си в разговор с Путин миналия месец. "Китай ще продължи да отстоява обективна и справедлива позиция, да работи за сближаване на международната общност и да играе конструктивна роля в мирното разрешаване на украинската криза". 

Докато се стреми да възстанови връзките си с европейските сили, Пекин се опитва да потикне партньорите си от Стария континент да не ограничават търговските си връзки с Китай в определени области (както САЩ), особено в сферата с чувствителните технологии.

"Китай осъзна, че е антагонизирал твърде много страни едновременно, особено сред развитите държави, които все още са негови основни търговски и икономически партньори", отбелязва Жан-Пиер Кабестан, експерт по Китай в Хонконгския баптистки университет. "Така че се опитва много усилено да достигне до ЕС и ключови европейски нации – Германия, Франция, Италия и Испания – както и до азиатските съюзници на Америка, като Япония и Южна Корея, и партньори на САЩ като Виетнам". 

ЕС е най-големият търговски партньор на Китай и Пекин има огромен търговски излишък със съюза. Няколко от водещите европейски компании се нареждат сред най-големите чуждестранни инвеститори в Китай. Желанието на КНР за дипломатическо възстановяване на отношенията с Европа изглежда дава значителни резултати.

Посещенията в Пекин през ноември на германския канцлер Олаф Шолц и на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел ще бъдат последвани в началото на тази година от визита на френския президент Еманюел Макрон и на италианската премиерка Джорджа Мелони. Очаква се Макрон да последва Шолц в изразяването на подкрепа за подобряване на връзките с Китай, дори и в секторите, за които американците предупреждават Европа да внимава. 

Надеждата, че Китай може да възпре Москва от употребата на ядрено оръжие, е мощен мотиватор в европейските столици, изтъкват европейски служители и анализатори.

"Китай винаги би се противопоставял на използването на ядрени оръжия", отбелязва Сюзън Ширк, председател на "Китайския център на XXI в." в Калифорнийския университет в Сан Диего. "Но когато Си Цзинпин говори такива неща на европейските лидери, той иска да подчертае, че стои на известна дистанция от Русия".

Има признаци, че подходът работи в полза на Пекин.

"Европа също е изправена пред редица проблеми като енергийната криза и натиска върху икономическото възстановяване", посочва Динг Чун, директор в Центъра за европейски изследвания към университета Фудан в Шанхай. "Отношенията със сигурност се възстановяват, но докъде могат да стигнат... не трябва да имаме прекалено големи очаквания".

ЕС все още не вярва на Китай

Не всички в Европа гледат с надежда към поправянето на връзките с Китай. Представители на ЕС и правителствата на държавите членки постоянно се оплакват от официалната подкрепа на Китай за войната на Путин и неуспеха на Си да принуди руския президент да я прекрати.

Разкриването на тежката зависимост на ЕС от Русия в енергийния сектор по време на войната ускори натиска да се намали зависимостта на блока от Китай при някои критични суровини и технологичии.

Външната служба на ЕС през октомври призова държавите членки да втвърдят отношението си към Китай, което според изявлението на един високопоставен служител от Брюксел пред ФТ се равнява на "преминаване към логиката на пълна конкуренция с Пекин, не само икономически, но и политически".