Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

След десет дни България трябва да обяви в Брюксел решение, което пряко засяга неприетия още държавен бюджет и за което досега не личи да има национална позиция. Европейски заем за Украйна за сметка на гражданите на ЕС или репарационен заем за сметка на блокираните в ЕС руски активи? Европейската комисия предложи тази алтернатива на държавите членки миналата сряда. И двете решения носят рискове - за всички държави членки, включително и за нашата. Както обикновено обаче, въпросът остава извън актуалния български дневен ред, въпреки че отговорът, какъвто и да е той, може бръкне дълбоко в джобовете на всички ни.

Белгия в момента е в центъра на особено чувствителния дебат за финансирането на Украйна, след като Европейската комисия предложи новия механизъм за отпускане на 90 млрд. евро помощ за нападнатата от Русия страна. Белгийското правителство предупреди, че планът крие риск страната му да бъде принудена да покрие огромни суми — потенциално до една трета от нейния БВП — ако нещо се обърка с режима на санкциите срещу Русия.

Това би означавало технически дефолт на държава от еврозоната с всички последствия за нея и за единната валута, която България също приема от 1 януари. Белгийският премиер Барт Де Вевер заяви категорично, че правителството му няма да поеме „рискове за стотици милиарди евро — нито днес, нито утре, нито никога“.

Какво предлага Комисията

Урсула фон дер Лайен представи два варианта за финансиране на Украйна през 2026–2027 г.: т.нар. „репарационен заем“, обезпечен с доходите от замразените руски държавни активи, или заем, гарантиран чрез общ дълг на ЕС.

Първият вариант може да бъде приет с квалифицирано мнозинство — дори Белгия да гласува против. Вторият изисква единодушие, което е невъзможно заради очакваното вето на Унгария. Така на практика Комисията оставя държавите членки да решат дали да прегазят белгийските възражения. На чия страна ще бъде България?

Как ЕС използваше блокираните руски активи досега и кое е новото в предложението на Комисията?

Досега ЕС използва един сравнително безопасен и юридически устойчив механизъм: само извънредните приходи, генерирани около замразените руски активи, а не самите активи или лихвите върху тях. Когато активите на Руската централна банка бяха блокирани, те продължиха да носят доходност, защото "Юроклиър" (Euroclear), билгийският частен депозитар, в който се намира основната част от тях, е длъжен да ги държи в ликвидни инструменти. Тази доходност обаче не може да бъде изплатена на Русия заради санкциите и затова се реинвестира. Именно печалбата от тази реинвестиция – т.нар. извънредни печалби (windfall profits, англ.) – е това, което ЕС досега насочваше към Украйна. Юридически тези приходи не се смятат за руска собственост, защото не са част от главницата и не представляват лихви, за които Москва може да претендира. Това прави механизма относително сигурен и трудно оспорим в международен арбитраж.

Проблемът е, че този модел носи твърде малко средства. Извънредните печалби възлизат на около 3 млрд. евро годишно, докато Украйна има нужда от 45–50 млрд. евро годишно, за да поддържа бюджета, армията и инфраструктурата си. Тоест досегашният механизъм покрива едва 5–7% от необходимото финансиране. Именно затова Комисията предлага качествено нов подход: да се използват самите активи (около 210 млрд. евро в целия ЕС) и лихвите върху тях, а не само печалбите от реинвестирането им. Това би позволило мобилизирането на десетки милиарди евро за кратко време.

Но този нов подход е и много по-рисков. За разлика от извънредните печалби, главницата и лихвите върху руските активи са защитени от международното право, включително от имунитета на държавните и централнобанковите активи.

Защо Белгия е най-уязвима

Както вече отбелязах, повече от половината от замразените руски активи в ЕС се намират в белгийската клирингова компания  Euroclear. Ако санкциите бъдат отменени, или съд постанови, че активите трябва да бъдат върнати на Русия, Белгия би трябвало да осигури средствата — и то в рамките на дни. Това е сценарият, който федералното правителство в Брюксел определя като „неприемлив“.

Макар Комисията да предлага предпазни механизми — включително общ европейски фонд за ликвидност — белгийските власти смятат, че рисковете остават прекалено големи и неравномерно разпределени.

Рискът в детайли

Белгия е най-уязвимата държава в ЕС по въпроса за използването на замразените руски активи, тъй като през Euroclear в Брюксел минават около 185 млрд. от общо 210 млрд. евро във всички страни на ЕС. Останалите руски активи са във Франция, Германия, Швеция и Кипър.

Белгийският годишен БВП е приблизително 670 млрд. евро, което означава, че при неблагоприятен сценарий страната би могла да бъде принудена да изплати сума, равна на една трета от него, и то - в рамките на дни. Това би се случило, ако санкциите срещу Русия не бъдат подновени или ако международен съд постанови, че активите трябва да бъдат върнати на Руската централна банка. Подобно задължение би поставило Белгия в ситуация на технически дефолт, без тя сама да е взела решението за използването на средствата.

Продължаването на европейските санкции срещу Русия зависи от волята на евроскептичните правителства на Унгария и Словакия. Те неведнъж са изнудвали целия ЕС със заплахи да гласуват против продължаването на санкциите, което става задължително с единодушие на всеки шест месеца. Срещу съгласието си, те са извивали ръцете на останалите за концесии по доставките на руски енергоносители или за изваждане на лица от санкционните списъци. Без санкциите ЕС не може да се възползва от руските активи на своя територия, а Русия може да налее тези парѝ във военната си машина.

Идеята на репарационния заем предполага средствата използвани за него да бъдат приспаднати в края на войната от репарациите, които Русия би дължала на Украйна. Но, както посочва Де Вевер, висчко това е хипотеза - кога войната ще свърши, кой ще победи и ще има ли репарации. 

Финансовите и икономическите рискове за Белтия, за еврозоната и за ЕС са също толкова сериозни. Белгия вече е под натиск заради публичен дълг от около 104% от БВП и бюджетен дефицит от 4.4–4.5% през 2024 г.. Ако страната бъде принудена да покрие дори част от руските активи, това би довело до рязко увеличаване на дълга, понижаване на кредитния рейтинг, поскъпване на финансирането и потенциална нестабилност в банковия сектор. Дори само необходимостта да поддържа гаранции за подобни суми ограничава бюджетните ѝ възможности и създава натиск върху публичните финанси.

Всички помнят как подобни финансови шокове по време на дълговата криза през 2010-2012 г. и гръцкото ѝ продължение през 2015 г. застрашиха самото съществуване на еврото.

Политическият риск е двоен: вътрешно правителството може да бъде обвинено, че е позволило ЕС да постави страната в опасна финансова позиция; външно Белгия се страхува да не бъде изолирана, ако останалите държави приемат схемата с квалифицирано мнозинство. Това би било и криза за целия ЕС като прецедент, при който държава членка е принудена да поеме огромен риск срещу волята си. В комбинация с опасенията за репутацията на еврото и за правната сигурност на частните финансови институции, Белгия вижда в предложението не просто финансова заплаха, а удар по доверието в европейската правна рамка.

Защо Русия може да спечели арбитражно дело

Русия би могла да оспори използването на замразените ѝ активи в международен арбитраж, като се позове на няколко правни основания. Най-силният аргумент е свързан с имунитета на държавните и централнобанковите активи, който по международното право ги защитава от конфискация или използване без съгласието на държавата собственик.

Москва може да твърди, че ЕС и Белгия нарушават този имунитет, както и че мярката представлява незаконна експроприация по смисъла на двустранните инвестиционни договори. Допълнително Русия би могла да се аргументира, че действията на ЕС са дискриминационни и политически мотивирани, а не икономически обосновани, което противоречи на принципите на международното финансово право.

Какъв е рискът за чуждестранните инвестиции в ЕС

Рисковете за чуждестранните инвестиции в ЕС са значителни, ако Съюзът пристъпи към използване или блокиране на държавни активи на трети страни по начин, който може да бъде възприет като нарушаване на имунитета на суверенни фондове или централни банки. В момента САЩ са най-големият външен инвеститор в ЕС с над 2 трилиона евро натрупани преки инвестиции. Следват Обединеното кралство (около 1,5 трилиона евро), Швейцария (приблизително 800 милиарда евро) и Япония (около 250–300 милиарда евро). Тези държави държат огромни обеми активи в европейски банки, клирингови къщи и фондове. Ако ЕС създаде прецедент, че активи на трета държава могат да бъдат използвани за финансиране на война или заеми, това би могло да подкопае доверието в европейската финансова система и да доведе до пренасочване на капитали към по-сигурни юрисдикции.

Потенциалните загуби за ЕС могат да бъдат много сериозни. Дори частично изтегляне на чуждестранни активи — например 5–10% от американските и британските инвестиции — би означавало отлив на 150–300 милиарда евро, което може да повиши цената на финансирането, да отслаби банковата ликвидност и да удари пазара на държавни облигации. Ако недоверието се разрасне и засегне и други големи инвеститори като Норвегия (чийто суверенен фонд държи над 100 млрд. евро в ЕС) или държави от Персийския залив, общият риск може да достигне над половин трилион евро (т.е. половината от досегашния бюджет на ЕС за седем години). Именно затова много европейски правителства се страхуват, че неправилно управляваното използване на руските активи може да доведе до системен удар върху привлекателността на ЕС като инвестиционна дестинация.

Какво се променя в новия план на Комисията

Фон дер Лайен уверява, че е изпълнила главните условия на Белгия: в нейната схема биха участвали не само активите в Euroclear, но и тези в частни банки в още четири държави; общият обем на наличните средства се увеличава до 210 млрд. евро; предвидени са буфери за покриване на евентуални загуби. Комисията предлага да бъдат използвани само 90 млрд. евро през следващите две години, като останалото трябва да дойде от партньорите на ЕС. Първоначалната ѝ идея беше за 140 милиарда евро.

В детайли: Фон дер Лайен предлага замразените руски суверенни активи в ЕС да бъдат разпределени между три цели: 45 млрд. евро да бъдат заделени за изплащане на вече договорения заем ERA на Г‑7, 90 млрд. евро да финансират новия „репарационен заем“ за Украйна през 2026–2027 г., а останалите приблизително 75 млрд. евро да останат като резерв за Украйна до 2030 г. Този модел позволява ЕС едновременно да изпълни международните си ангажименти към Г‑7 и да осигури ново финансиране за Киев, без да се налага незабавна конфискация на активите.

Заемът ERA (Extraordinary Revenue Acceleration или Извънредно ускоряване на приходите) е механизъм, одобрен от Г‑7 през 2024 г., който предоставя на Украйна около 45 млрд. евро под формата на заеми, чието погасяване ще се извършва не от украинския бюджет, а от печалбите, генерирани от замразените руски активи. ЕС участва в ERA с до 18,1 млрд. евро, като първите траншове вече са изплатени. Именно заради това фон дер Лайен настоява част от активите да бъдат „запазени“ за ERA – защото ЕС вече е поел правно обвързващи международни ангажименти, които трябва да бъдат покрити преди да се отпусне ново финансиране за Украйна.

Правни трикове

За да избегне унгарско вето, Комисията предлага да използва член 122 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) — инструмент за извънредни ситуации, който позволява решения с квалифицирано мнозинство. Това би блокирало възможността активите да бъдат върнати на Русия, но също така би позволило на останалите държави да надделеят над Белгия. Де Вевер предупреди, че подобен ход би бил „немислим“, защото би означавал конфискация на активи на частни компании против волята на държава членка.

В детайли: член 122 на ДФЕС позволява на Съвета на ЕС (т.е. на 27-те държави членки), по предложение на Комисията, да приема извънредни икономически мерки „в дух на солидарност“ при сериозни кризи – например енергийни шокове или други изключителни обстоятелства. Ключовото е, че решенията по този член се вземат с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, което го превръща в инструмент за заобикаляне на държави, готови да наложат вето по външнополитически въпроси, каквито обичайно изискват единодушие.

Европейската комисия би използвала член 122 на ДФЕС, за да въведе забрана държавите членки и частни субекти да връщат активи на Руската централна банка, като представи това като мярка в условията на икономическа или енергийна криза, породена от войната. Така Комисията може да блокира унгарско вето и да наложи решение, което обвързва всички държави членки, включително Белгия, дори ако тя гласува против.

По-широкият проблем: европейската нерешителност

Случаят с Белгия разкрива по-дълбоката криза в ЕС: страх от поемане на финансов риск; нежелание да се реформира принципът на единодушие; опасения за статута на еврото; липса на политическа смелост в момент на война.

Въпреки че Украйна може да остане без средства още през първото тримесечие на 2026 г., европейските лидери продължават да отлагат трудните решения.

Какво следва

Държавните и правителствените ръководители трябва да постигнат споразумение на Европейския съвет в Брюксел насрочен за 18–19 декември т.г.. Датското председателство на Съвета на ЕС вече предупреди, че преговорите ще бъдат „много тежки“, а председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че няма да позволи на никого да замине за коледна ваканция без договорка.

Кое решение предпочита България? Какъв е рискът за нас при план "А" и план "Б"?

Това са въпроси, пред които управляващите у нас, протестиращите площади, медиите и дежурните анализатори мълчат. Те дори не си ги задават. 

Но Клуб Z си ги зададе. И ето какво изчислихме с известно приближение: 

Ако се използва стандартният ключ по БВП за разпределяне на общ европейски риск, България би поела приблизително 0,6% от общата сума – толкова е делът ѝ в икономиката на ЕС при БВП на страната ни около 100 млрд. евро спрямо приблизително 16 трилиона евро за целия Съюз.

При общ риск от 135 млрд. евро (90 млрд. за новия заем за Украйна плюс 45 млрд. за погасяване на заема ERA), българският дял би възлизал на около 800 млн. – 1 млрд. евро.

Ако държавите членки решат да създадат по-голям буферен фонд – например в размер на 200–210 млрд. евро, за да покрият и потенциални загуби на Белгия при неблагоприятно арбитражно решение – българският принос би се увеличил до 1,2–1,3 млрд. евро.

Така в реалистичен сценарий за европейски солидарен механизъм България би била изправена пред ангажимент между 0,8 и 1,3 млрд. евро, в зависимост от окончателния размер на общия пакет и избрания метод за разпределение. Тоест рискът е между 0,8% и 1,3% от прогнозирания за 2026 г. БВП, т.е. около една трета от допустимия бюджетен дефицит.

Нищо работа - в сравнение с потенциалните ни загуби от европейския Инструмент за възстановяване и устойчивост.  От малко над 6,17 млрд. евро, които все още имаме на разположение, за последните четири години сме получили три плащания (две от които орязани) за близо общо 3,3  млрд евро. За останалите почти 2,9 млрд. евро ни остават има-няма девет месеца до крайния срок август 2026 г. А като държава и общество сме още на точката "Пеевски" - вече 12 години.