Не можех да повярвам на очите си, че инцидентът, за който ще стане дума и който бе отбелязан и в „Ню Йорк таймс“, се е случил в Съединените американски щати, които се смятат за един от основните стълбове на демокрацията, правата на човека , свободата на словото и академичното изразяване. Миналия ноември малкият частен университет Хамлайн (Hamline) в Сейнт Пол, Минесота, уволнил професорката по история на изкуството Ерика Лопес Брайтър, след като няколко мюсюлмански студенти заявили, че е обидила ислямската религия. Обидата се състояла в това, че тя показала видеоматериал за ислямското изкуство, в който се показват рисунки на пророка Мохамед от „Хроника на историята" на Рашид ал-Дин ал-Фарси.

Това произведение, датиращо от четиринадесети век, е придобито от библиотеката на Единбургския университет. Илюстрацията показва, как пророкът Мохамед получава първото откровение на Корана от ръцете на архангел Гавраил. Според статия от Кристиане Грубер, професор по история на ислямските изкуства в Университета на Мичиган, публикувана в списание Newlinesо, мнозина историци и директори на музеи смятат тази рисунка за един от най-важните шедьоври на персийските ръкописи. Тя често се обсъжда в часовете по история на ислямското изкуство в американски, европейски, арабски, турски и ирански университети. Освен нея, видеоматериалът включвал и рисунка на пророка Мохамед, чието лице е покрито с воал и с ореол около главата, нарисувана от Мустафа Ибн Уали ал-Османи през шестнадесети век като илюстрация на ръкопис за биографията на Пророка.

От уважение към чувствителността по тази тема на своите мюсюлмански студенти, професор Брайтър записала в предварително раздадената програма, че ще покаже снимки на картини и рисунки на религиозни фигури, включително рисунки на пророка Мохамед и на Буда, и че в тази връзка е готова да обсъди с тях евентуалните им резерви. По време на самата лекция тя също дала възможност на онези, които не желаят да присъстват по време на видеото, да напуснат класа. Нито един от студентите й обаче не се възползвал от тази възможност.

По време на своята лекция професор Брайтър, подобно на всеки изследовател на ислямските изкуства, припомнила, че в исляма съществува забрана на изобразяването на религиозни фигури или на бога, но същевременно заявила, че няма единна ислямска култура. Според мен, тя обаче пропуснала да спомене, че всъщност Коранът не съдържа изрична забрана на изобразяването на фигури.

Ислямът и рисуването и изобразяването на религиозни фигури и божества

Това, което професор Брайтър твърди, е вярно, но се отнася за сунитските мюсюлмани като цяло и особено за арабската културна традиция, в която творците се придържат към забраната на рисуването и изобразяването на религиозни фигури и божества, включително пророка Мохамед и неговите сподвижници. Ситуацията обаче е различна в други важни ислямски култури като Иран, Турция и централноазиатските страни, където през Средновековието процъфтяват изкуствата на миниатюрата и илюстрациите към калиграфските ръкописи. Особено характерни в частност за шиитската култура са изображенията на пророка Мохамед, имама Али и неговия син имам Хюсеин, в допълнение към сподвижниците им, а също и картини с изображения на ангели.

Ислямът също се развива с времето, като религиозните ритуали се обогатяват със съответните обичаи и традиции на предхождащи култури, отразяващи разнообразието на географските области, в които се разпространява. Всеки започнат с различните школи, секти и религиозни практики в обществата с мюсюлманско мнозинство е наясно с това. Ислямът в Африка се развива по различен начин от този в Индия. Отвореният за външно влияние ислям в Андалусия (поради взаимодействието си с християните и евреите на Иберийския полуостров) се различава от консервативния ислям в Арабския полуостров. Така че, докато арабите насочват творчеството си към развиването на калиграфията, персийските и османските майстори се прочуват с изящните илюстрации и други изображения на различни сюжети, както и в килимарството като отделно изкуство. Тук трябва да напомним и за суфийския шейх Джалал ал-Дин ал-Руми, който въвежда в практиката си прочутия танц на дервишите и се отличава с пиетет към музиката. Ислямските джамии илюстрират по-добре от всичко друго богатото разнообразие на ислямската архитектура. От друга страна, съществува уахабитското движение на Арабския полуостров, което е затворено и пуританско и известно с враждебността си към другите религии и омразата си към шиитската секта и шиитите като цяло.

Джамиите в Африка, построени от дърво и кал, са напълно различни от джамиите в Персия със сините им кубета и вълшебни мозайки. В Индия джамията Тадж Махал е уникален архитектурен шедьовър, който демонстрира родството си с персийската архитектура и изобразителни изкуства. Джамиите в Китай и Индонезия са върхове на ислямското изкуство с азиатската му специфика.

Веднага след края на лекцията на професор Брайтър част от мюсюлманските й студенти, които са активисти на  „Мюсюлманското братство в Америка“, се оплакват  на администрацията на университета, в която братствоото очевидно имало влияние,  че проф. Брайтър е накърнявала техните религиозни чувства. Администрацията  се съобразила с доводите им. По думите на суданката  Арам Вед Аталла, оглавяваща Асоциацията на мюсюлманските студенти в университета (свързана и финансирана от въпросното братство), лекцията уязвила чувствата й на мюсюлманка и чернокожа и породила у нея усещането, че принадлежи към една общност, която не я цени и не й засвидетелства същото уважение, което самата тя демонстрира към нея. Подобна реакция не се различава от поведението на представителката на Демократическата партия от сомалийски произход  Илхан Омар в изказванията си в Конгреса и медиите. Тя също има близки връзки с Мюсюлманското братство и с редица арабски и ислямски страни, които поддържат нейните тези.

Други мюсюлмански студенти, които не са присъствали на лекцията, също се присъединили към критиката и отправили жалба към администрацията на университета, настоявайки за предприемане на съответни мерки срещу професор Брайтър. Студентката Арам се срещнала с професор Брайтър, но срещата не я задоволила. По-късно професор Брайтър дори изпратила имейл на Арам, в който се извини за неудобството, което може да е причинила, и добавяла: „Никога не съм имала намерение да дразня или да показвам неуважение към който и да е студент.“ Брайтър напомнила, че е информирала студентите си предварително, че ще покаже тези рисунки, за да им даде възможност да не присъстват на лекцията.

Най-невероятното в цялата история е решението на администрацията на университета, с което оценява поведението на професорката като акт "несъмнено безразсъден, неуважителен към другите и ислямофобски". Така през 2022 г. американски университет квалифицира един ислямски шедьовър, нарисуван от мюсюлмански калиграф-илюстратор през четиринадесети век по искане на мюсюлмански владетел с цел да почете пророка Мохамед изобразен в момента на божественото откровение, като враждебен на исляма. Следва и уволнението на професор Брайтър.

Сплашване и ограничаване академичните свободи

Според потърпевшата деканът на факултета по изкуствата в университета е приравнил показването на изображения на пророка Мохамед с расова обида срещу чернокожите. Преувеличените твърдения на „възмутените“ достигнали дотам, че в свое изказване по този повод представител на Мюсюлманските братя заявил, че показването на снимки на пророка Мохамед е равносилно на твърдението, че Хитлер е добър човек. Всъщност, тези абсурдни протести са обидни за логиката, разума и академичните свободи. Също така, прекомерните извинения на администрацията на университета и нелепите й опити да успокои мюсюлманските студенти и професионални ислямски активисти не подхождат на институция за висше образование в едно демократично общество. Уволнението на професор Брайтър от поста й и обстоятелството, че дори не й е предоставена публична трибуна, за да се защити, са доказателство за успеха на усилията за сплашване и ограничаване академичните свободи, без които нито един университет не може да процъфтява.

През последните седмици случаят с професор Брайтър и позорното и страхливо поведение на университета Хамлайн получиха медийно внимание, а организации, загрижени за поддържането на академичните свободи, побързаха да осъдят решението за уволнението и да призоват към подновяването на договора й.

Жалко и изненадващо е, че университетът в Хамлайн приравнява академична презентация на карикатури в чест на пророка Мохамед, считан за един от шедьоврите на ислямското изкуство, на карикатурите на френското списание “Шарли Ебдо” във Франция, чието име нашумя поради терористичната атака през 2015 г.

Мрачно бъдеще за академичните свободи и свободата на изразяване

След натиска от страна на мюсюлмански студенти и на други ислямски активисти, които в някои случаи защитават фалшиви жертви, какъвто е случаят с протестиращите в университета Хамлайн, същевременно игнорирайки насилието, жестокостта, корупцията и тиранията на повечето политически системи в страните с мюсюлманско мнозинство, президентът на университета уверил въпросните студенти, заявявайки, че уважението към тях „трябва да има предимство пред академичната свобода“, забравяйки истината за просветителската либерална култура, която университетите в демократичните страни трябва да отстояват, а именно, че в един университет, академичната свобода има предимство пред всяко друго съображение.

Всичко това вещае мрачно бъдеще за академичните свободи и свободата на изразяване на фона на нарастващото влияние на екстремистки ислямски и салафистки групи и агресивния политически ислям и САЩ и ЕС. В тази връзка трябва да припомним, че „Мюсюлманското братство в Америка“, което контролира 85 процента от джамиите и ислямските културни центрове в страната, има силно влияние върху мюсюлманските граждани на САЩ чрез организация, наречена CARE. Тя също се радва на подкрепата на редица арабски държави, както и на местна подкрепа от левите и либералните течения във всички държавни институции, университетите и по-голямата част от американските медии. Това обаче не е само американски проблем. Подобни инциденти често се случват и в европейските университети, чиито администрации прекланят глави пред насилствени ислямистки и салафитски организации с подкрепата на отделни преподаватели и на левите и либерални партии в съответните страни.