За Бойко Борисов и ГЕРБ е известно, че често менят своето мнение, понякога в рамките на часове. Има обаче една тема, по която те са последователни и това е контролът върху главния прокурор - институционален и обществен. И по-точно - запазването на настоящата ситуация, при която такъв контрол липсва.

Тази последователна политика на ГЕРБ се прояви и по време на последното заседание на правната комисия. В това заседание на първо четене бяха дебатирни промените в НПК, внесени от правителството, с които се въвежда механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и неговите заместници.

Този законопроект е един от ключовите законопроекти, обвързани с получването на пари по Плана за възстановяване и развитие. Макар и неофициално е ясно, че той е от голямо значение и за приемането ни в Шенген.

Механизмът предвижда ад хок наказателен съдия от ВКС, от апелативен или окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС, да води разследвания срещу главния прокурор или негов заместник, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

Шефът на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ) направи заблуждаваща маневра. В продължение на шест часа в комисията говориха представители на статуквото в съдебната власт, което е против каквито и да било реформи. Те критикуваха промените и заплашваха, че ще сезират Конституционния съд, ако те бъдат приети.

След като всички се изказаха, Чолаков предложи дебатите между депутатите да бъдат отложени на следващо заседание, при това след като бъде изслушан и самият главен прокурор. Единствено "Демократична България" и "Продължаваме промяната" бяха против и предложението на Чолаков бе прието. Подобни отлагания означават само едно - че тези промени най-вероятно няма да бъда приети в този парламент.

Един от аргументите на Чолаков бе да няма среднощни заседания. Такива заседания обаче имаше, когато се приемаха промените в Изборния кодекс, с които ГЕРБ, БСП и ДПС върнаха хартиената бюлетина и се унищожи машинното гласуване. Тези среднощни заседания до голяма степен бяха инспирирани именно от Чолаков.

Настоящият парламент не е особено ефективен по отношение на подобни закони, касаещи реформа в съдебната власт и борбата с корупцията по високите етажи на властта. Наскоро депутатите отхвърлиха на първо четене и двата проекта на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Единият беше внесен от Министерския съвет - на правосъдния министър Крум Зарков, другият - от Надежда Йорданова ("Демократична България") и група народни представители.

И двата законопроекта въвеждаха изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС. И бяха закони, свързани с плана за възстановяване. Отхвърлянето стана с гласовете на депутатите от БСП, ДПС, "Възраждане" - против, и с тези на ГЕРБ - въздържал се. Мотивите на ГЕРБ - некадърно написани текстове.

Преди това пък всички парламентарни групи в залата, с изключение на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", решиха приетият на първо четене закон за антикорупционната комисия да стои "на трупчета" 21 дни - за предложения преди второто четене. Това е най-дългият възможен срок, позволен от парламентарния правилник. Предложението бе на "Възраждане".

С всички тези отлагания е много вероятно съдебната реформа отново да остане едно добро пожелание. Разбира се, всички нейни противници ще продължат да говорят, че все правим съдебна реформа, от която няма полза, въпреки че реално тази реформа дори не е започнала.