Реакциите на парламентарното решение за удължаване срока на въглищната енергетика показват сериозен проблем на българския публичен дебат. От една страна нормалните хора трябва да защитават българската принадлежност към Европа и Запада от бруталната пропагандна война, която Кремъл води на българска територия срещу българското членство в ЕС и НАТО.

От друга страна, българското обществено мнение трябва да има способност за диференцирана оценка на националния интерес спрямо доминиращите европейски решения и политики. Защитата на национален интерес не е "отстъпление" от европейска принадлежност. Тази защита е проявление на европейска принадлежност. Въглищната енергетика е добър пример за това.

Българското правителство странно мълчеше когато крайният срок за договаряне на удължени срокове за въглищните ТЕЦ изтичаше. Затова Полша договори удължаване до 2040 г., а ние трябваше де факто да приемем общата граница - 2025-2028 г. Следващо българско правителство направи странен проект за "батерии", който по мащаб се равнява на всички "батерии" използвани на територията на САЩ. Не знам какви са били скритите мотивации - както при първия, така и при втория случай.

Решение на парламента е дългоочаквана среща с действителността, доколкото затварянето на ТЕЦ би било поредна стъпка в деиндустриализацията - демодернизацията на България, особено в период на всеобща европейска енергийна криза (породена и от войната в Украйна).

Не е необходимо специално да подчертаваме какви са мащабите на различията между България и западна Европа по оста развитост - неразвитост. Но е необходимо да имаме предвид, че ударната стратегия на "зелената сделка", родена от зеленото движение в северозападна Европа може да се окаже твърде скъпа за общество като българското, което едва е започнало да се възстановява от кризата на посткомунистическия си преход.

Отговорният подход за защита на националния интерес трябва да бъде достатъчно консервативен, за да отговори на един основен критерий: мощности ще се затварят едва тогава, когато бъдат създадени нови и надеждни енергийни производства - дали зелени, дали възобновяеми, дали ядрени или други.

Не бива да забравяме, че зелената сделка е авангарден проект, на когото с известно учудване гледат от други - неевропейски - развити страни и региони. Ако позеленяването ни е свързано с това, обикновеният български гражданин да не може да си купи автомобил, да не може да си позволи стоки и услуги, обложени с огромни еко-такси - то тогава цената, която ще платим за безкритичното изпълнение на директиви, правени за други нива на развитие може да се окаже трудна за плащане - включително от политическа гледна точка.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията