Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

9 април 2022 година

Незаснети, но невероятно символични кадри от войната.

Край Харкив има подобни окупирани селища, като киевските Буча и Гостомел. За тях медиите почти не пишат – вероятно за това има някакви тактически военни причини, не знам. Руските танкове ги завзеха още на 24 февруари, оттогава връзките с хората там са епизодични. Информацията е почти никаква, а когато я има, е съвсем очаквана: "асвабадителите" крадат, убиват и поркат.

Жителите понякога зареждат телефоните си от бензиновите генератори и пращат кратки съобщения на близките си.

Разказва пазачът на вилното селище, в което аз преди войната често ходех :

"През селището минава БТР, затрупан до козирката с килими, телевизори, микровълнови печки и чували с дрехи. Като китайски товарен влак, натоварен толкова, че едвам пълзи. А зад него - вързано с връвчица детско автомобилче. Жълт електромобил, изрисуван със зайчета.

Не се е побрал, да им се не види!“

Пазачът, сдържан възрастен чичко, плаче.

Съжалявам, че в онзи момент там не е имало фотограф от Reuters или Associated Press. По-красноречив кадър, илюстриращ самата същност на "великата руска армия", трудно можеш да измислиш.

Втората история накара мен да плача.

Слабичко и фино момиче от Чернигив, Ира. Лично я познавам – светло, добричко, мило девойче. Нейната доберманка Зоя на 1-ви март родила кученца в мазето на блока, който от една седмица бил под обстрелите.

Градът е полуразрушен, черен от сажди, няма ток, газ и храна. По улиците – трупове на хора, попаднали под минометните изстрели - с различни съдове за вода до тях. И това момиче, Ира, истинско човече, изскочило от мезето с кошничката с новородените кученца и хукнала да бяга. През целия този ад.

И ги спасила – представяте ли си?

Ако имаше кой да я снима, този кадър щеше да стане символ на човечността. По-символична снимка, илюстриращата самата същност на украинеца, не може да се измисли.

Аз имам много приятели и познати фотокореспонденти, фотохудожници, издатели. Искам да ги поканя след Победата заедно да направим проект "Незаснетите кадри от войната."

Ще събирам истории за този проект.

...

P.S. Първата ми еуфория от това, че Ира спаси кутретата, бързо се измести от тревогата –  ами какво ще ги прави сега? Осем малки добермана към май ще се превърнат в малки слончета. А вчера Ира написа във Вайбър: „Всичките вече са осиновени!“ И добави трогателни подробности – „ето това кафяво момченце с изумрудена лентичка ще живее в град Суми, а момиченцето с розовата лентичка ще замине за Лвив, а онова момченце със синята лентичка го очаква семейство от Харкив…“

Разбрахте ли, варвари? Този народ не може да го победите. Невъзможно е!

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко