Колко руснаци са нужни, за да се превземе един Соледар?

4001.

4000 да се жертват, за да окупират това селище с нулева военностратегическа стойност. 1 (Евгений Пригожин) да оцелее и да се поздрави с победата. И с чисто новата си солна мина.

Това не е краят на шегата, това е само началото. Боевете за уж завладения Соледар продължават в неговите покрайнини. Цената, която двете армии заплащат за контрола над селището, е стряскащо висока. През последните няколко дни военни експерти като Ярослав Трофимов („Уолстрийт джърнъл“) и Майкъл Кофман (CNA) се запитаха дали Украйна не компрометира очакваната си пролетна офанзива, като жертва толкова много войници за опазването на Соледар.

Във всеки случай особено изкушаваща за украинците е перспективата да се удължава възможно най-дълго във времето Путиновият ад.

През 2021 г. руският президент наложи конституционни реформи, с които де факто си гарантира властта до края на дните си. Но това не бе достатъчно. Изпаднал в плен на болните си имперски амбиции, той тласна Русия към конфликт, който просто няма как да спечели. "Тридневната война", както бе наричана в края на февруари 2022 г., вероятно ще продължи години. Още по-далеч в бъдещето въобще ще бъде повдиган въпросът за връщането на Москва на "масата на големите".

Путиновият ад се изразява в тревожното осъзнаване на собствената незначителност пред Руската история. Всяка лоша новина от фронта вероятно изпраща президента в още по-долен кръг на мрачно униние. Отчаянието взима връх над здравия разум и води до странни решения – например, назначаването на кремълски лакей като Валери Герасимов за командир на руската армия.

Месеци наред Герасимов лъжеше руските власти за "положителния" развой на "специалната военна операция". Сега за да се облекчат душевните мъки на Путин, руската армия отново ще бъде ръководена от лице със съмнителни качества. Потърпевш от тази рокада е опитният генерал Сергей Суровикин, който стабилизира руските отбранителни линии през последните няколко месеца и спечели признанието на Запада заради организацията на сложното изтегляне от Херсон с възможно най-малко руски жертви.

Но да се върнем отново към хобито на Вова – да чете руска история и да се възприема за "герой на нашето време". Той критикува Ленин и Хрушчов заради решението им да "създадат" Украйна и вижда себе си като титана, който ще се пребори с тази неправда. Сравнява се с Петър Велики и припомня, че дори знаменитият цар не е постигал пълен контрол над Азовско море. С какъвто Русия разполагала сега. Но тези приказки са предназначени за простия руски народ, Вова не може да баламоса сам себе си. Нито Петър Велики, който се е надвесил над бюрото в кабинета на президента, под формата на бронзова статуя.

Какви ли разпалени диалози води все по-изолираният и параноичен държавен глава с единствената фигура, която чувства за равна на себе си. Само Петър разбира какво му е на Вовата...

Може би разговорите им наподобяват уроците на младия Люк Скайуокър с Йода, ако приемем, че учителят е минал към "тъмната страна".

Може би в миговете, в които обърканият президент достига последния кръг на Ада и се колебае дали да продължи този безплоден и сляп поход към "величието", от статуята се дочува грозно "изграчване":

"Делай. Не надо пытаться."*

Но от премеждията на друг монарх с излишък от хюбрис трябва да се поинтересува стопанинът на Кремъл. Всички сме чували историята за епирския цар Пир, който след "победа" над римляните при Аскулум през 279 г. пр. н. е. възкликва:

"Още една такава победа – и ние сме загубени!"

Паралелите със Соледар са очевидни. Владетелят надценява собствените си сили и организира нападение, което се оказва тактически триумф, но стратегически провал. Соледар и Аскулум са микрокосмос на цялата военна кампания и предвестник на окончателния крах на архитектите им.

Това, което се случва след въпросните битки, е от по-голямо значение. Победоносният цар Пир предлага примирие на Рим. Но Римският сенат настоява във всякакво бъдещо споразумение да бъде включено задължението епирският владетел незабавно да напусне територията на Италия. Мирен договор така и не е подписан.

Осъзнавайки че на този етап няма как да покори врага си, цар Пир хвърля поглед на Сицилия и вилнее из острова през следващите четири години. Той отново се изправя срещу римските легиони през 275 г. пр. н. е. Последвалото тежко поражение го принуждава с подвита опашка да се прибере в Епир и да не стъпи отново на италиански бряг.

Това ще се случи и с Путин. Няма как да има примирие, докато Русия окупира украински земи. Затова, отвъд логиката на военното дело, украинците не са склонни да отстъпят Соледар. Затова Украйна ще продължи да постига победи, не "пирови", а безапелационни. Затова в главата на Путин ще става все по-горещо.

Под неодобрителния поглед на "бронзовия" Петър Велики.

---

* "Направи го. Не се опитвай" е оригиналният цитат на Йода от "Империята отвръща на удара". Но приемаме, че гласът в главата на Путин не оставя възможност за избор.