Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон отхвърли искането на Австрия за финансиране на допълнителното изграждане на оградата по българо-турската граница.

„Няма пари в бюджета на ЕС за това. Така че ако харчим пари за огради, няма да има пари за други неща“, заяви тя преди началото на неформалния Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“ в Стокхолм.

След срещата Йохансон бе попитана дали ЕК е готова да промени позицията си против финансирането, ако повечето страни членки променят настоящите си приоритети по въпроса за миграцията.

„Ситуацията е следната. Комисията предложи бюджет за периода 2021-2027 г. Когато се обърнахме към Съвета (страните членки на ЕС – б.р.), той значително оряза моите фондове – тези за охрана на границата и миграцията. Разбира се, трябва да работя с бюджета, който имам. И предаваме това на страните членки. Много е лесно да се каже, че имаме нужда от пари за още и още неща. Аз имам бюджета, който ми осигуриха Съветът и Европейският парламент. И това означава, че има много ограничен обхват за добавяне на нови неща, ако не сте готови да спрете други неща, за които парите са били първоначално предназначени“, отговори комисарят.

Тя допълни, че всяка страна членка има задължението да охранява външните граници. И те са тези, които ще решат как най-добре да го направят. Това трябва да бъде в съответствие с европейското законодателство и основните права.

Комисията никога не финансира всичко, категорична бе Илва Йохансон.

„Това понякога са мокрите сънища, че можете да получите от ЕК пари за всичко. Но този случай не е такъв. Така че дадохме приоритет на финансирането на някои други неща по външните граници, от които имаме нужда“, обобщи тя.

При посещението си у нас в началото на седмицата австрийският канцлер Карл Нехамер заяви, че страната му ще подкрепи пред ЕК исканите от България 2 милиарда евро за подсилване на охраната на границата с Турция.

Темата в първия ден на Съвета, свикан от шведското председателство, бе необходимостта от увеличаване и ускоряване на връщането на мигрантите.

Това трябва да става в сътрудничество с трети страни, обясни шведският министър на миграцията Мария Малмер Стенергард. Липсата на такова е сред главните причини за малкия брой връщания. ЕС трябва да използва всички възможни инструменти за отговор в случаи, когато трети страни не сътрудничат за реадмисия. Един от тях е член 25 (а) от Визовия кодекс на ЕС. Съгласно този механизъм Комисията трябва редовно да оценява равнището на сътрудничеството на трети страни в реадмисията и да предава доклада на Съвета. Страните членки призовават ЕК при липса на желани резултати да предлага визови ограничения за третите страни. (Според въпросния член при постоянни и съществени проблеми в тази сфера се прибягва до изключителна мярка – издаване на виза с ограничена териториална валидност, т.е. тя важи само в издалата я държава – б.р.).

Сред темите на Съвета бе и борбата с трансграничната престъпност. Шведският правосъден министър Гунар Стрьомер цитира Европол, според която заплахата от това явление за гражданите на ЕС никога не е била толкова сериозна, колкото е днес. 

Един от инструментите за борбата е подобряване на възможностите за възстановяването на активи и за замразяване и конфискация на приходите от престъпна дейност. Сред най-големите печалби са тези от продажбата на наркотици.

Сред приоритетите на шведското председателство е и фокусът върху правните, политическите последици и последиците за сигурността от незаконното руско нахлуване в Украйна. То постави на дневен ред въпроса за незаконния трафик на хора и оръжия.