Българо-турската граница трябва да бъде приоритет в укрепването на ключовите външни граници на ЕС чрез целеви мерки, които да бъдат отворени и за други заинтересовани държави членки. То включва разполагане на служители на „Фронтекс“ и оборудване, мобилизиране на европейски фондове в подкрепа на засилването на граничните капацитет и инфраструктура на страните от ЕС, средства за наблюдение и двустранно финансиране, включително чрез доброволни механизми за солидарност.

Това се казва в писмо на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен до държавните и правителствените ръководители на страните членки. То е за миграционната политика, а поводът – предстоящия на 9 и 10 февруари специален Европейски съвет в Брюксел, посветен на миграцията.

Вчера еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон каза точно обратното. На Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“ в Стокхолм тя заяви, че ЕК е против финансирането на оградата по границата между България и Турция. И изтъкна като причина, че страните членки (Съветът) орязали предложения от Комисията бюджет за охрана на външните граници.

Сега Урсула фон дер Лайен предлага набор от оперативни мерки за засилване на охраната на тези граници. И сред тях е финансирането на въпросната ограда.

Миграцията е предизвикателство, на което трябва да дадем европейски отговор, пише Фон дер Лайен. Този отговор обаче може да не бъде успешен, докато не бъде одобрен новият Пакт за миграцията и убежището.

Председателят на ЕК предлага също така разполагане на служители на „Фронтекс“ и съвместно патрулиране в подкрепа на управлението на границите на Западните Балкани. Това трябва да стане чрез сключване на споразумения с актуализиран статут с Албания, Черна гора, Сърбия и Босна.

Трябва да бъдат достигнати 100 процента регистрация на незаконните пристигания на гражданите на трети страни на външните граници на ЕС.

Друго предложение е пилотна схема за ускорено връщане на мигранти. Тя трябва да бъде задействана още през първата половина на тази година с участието на заинтересованите страни членки.

Трябва да бъде постигнато взаимно признаване на решенията за връщане. Идеята е до пролетта чрез Шенгенската информационна система (ШИС) да бъде идентифицирано дали определено лице е получило решение за връщане от страна членка и то да бъде признато.

ЕС трябва да има и общи списъци на безопасни трети страни и безопасни страни на произход.