Остават дни до разпускането на 48-ото Народно събрание. Над три месеца политиците тупкаха топката и обясняваха как полагат неимоверни усилия за съставяне на правителство. В шеги и закачки, политическа реторика и консултации изборите бяха избутани за началото на април, като вече едва ли не по навик започнахме новата година без бюджет.

Също по навик и стара традиция, когато до пленарна зала стигнат текстове, които касаят неограничената власт на главния прокурор, настава олелия и започват съвсем ясно да се виждат разграничителните линии, които ни въртят в една и съща центрофуга от близо 10 години. И всички, разбира се, изведнъж се разбързаха и взеха да обясняват как няма време и трябва спешно да се случат други неща.

Трябва да се приемат три закона, свързани с еврозоната, или членството се отлага.

Трябва да се предоговори Планът за възстановяване и устойчивост, в противен случай заминава цялата икономика.

Сега или никога трябва да заемем позиция за инцидента в Македония.

Или по-добре за оставим всичко това настрана и през последните дни на парламента да се фокусираме изцяло върху казуса с панаира в Пловдив.

Може би покрай него единствено да вмъкнем едно изслушване на "Телус" в парламента, че да видим какво става в тоя фейсбук, както и да се обсъди в детайли случаят "Нексо", защото това просто не търпи отлагане. Въобще парламентът е толкова зает с неотложни неща, че не е ясно къде са тръгнали да я бутат тази съдебна реформа. В крайна сметка винаги можем да кажем на Венецианската комисия, че след 20-ина години размисъл по темата сме стигнали до извода, че Колев си го заслужаваше.

На целия този фон през седмицата излезе поредното световно изследване на човешката свобода, което ясно посочва, че ако нещо ни прави по-бедни от западните страни, то не е икономическата свобода в тесния смисъл на свобода - да търгуваш и да правиш бизнес, да имаш стабилни пари,  данъчната тежест да не е висока или да няма твърде тромави секторни регулации, административни пречки или тук-там по някой хартиен формуляр и гише с опашка. Не е и в социалните ограничения, или свободата на хората да живеят своя живот, както намерят за добре.

Това, което ни отличава от всички подредени и богати западни държави, е липсата на върховенство на правото, което в родния контекст намира своя завършек в безконтролната, по съветски модел, власт на главния прокурор. Всеки разказ за различните проявления на завладяната държава в България е по същество разказ за съдебната реформа и ролята на главния прокурор.

Политическата нестабилност в България едва ли ще отшуми, докато този въпрос не бъде решен. Народното събрание сега има възможността да направи първата крачка, преди да бъде разпуснато, така че да даде някаква перспектива за формиране на правителство в следващия парламент. В случая Планът за възстановяване и устойчивост играе своята роля, тъй като обвързва приемането на механизъм за разследване на главния прокурор с получаването на средства по плана. Това е класически пример как с технически инструменти можеш да натискаш отдавна завладени политици да направят нещо смислено.

Ако депутатите са научили нещо от политическия хаос през последните близо две години, то през следващата седмица не би трябвало да имат друга работа – независимо дали ще спят по комисиите цяла нощ, освен да приемат предложените поправки в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.

В противен случай пак завъртаме цикъла от анализи, обмисляне, дискусии, консултиране и като цяло – отлагане за уж по-подходящ момент. А това, освен очевидните политически последствия, е дългосрочната цена, която всички граждани плащаме, измерена през по-малко инвестиции, ограничена конкуренция и иновации и в крайна сметка по-нисък икономически растеж и натиск върху доходите.

Институт за пазарна икономика